Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (11) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pirates and Lost Templar Fleet, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Хатчър Чайлдрес

Заглавие: Тайната на Христофор Колумб

Преводач: Петко Вълков

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела софт енд паблишинг АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Националност: американска

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Редактор: Люба Камарашева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Художник: Дамян Дамянов

ISBN: 978-954-28-0890-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2201

История

  1. — Добавяне

Изчезналият тамплиерски флот

Тайнствените рицари тамплиери разполагат с широка мрежа от морски комуникации и връзки. Възможно е също така да са наследили някои от картите и тайните на финикийците. Темата за тамплиерския флот разработват Майкъл Бейджънт и Ричард Лий. В книгата си „Орденът на тамплиерите и Масонската ложа“[1] те пишат, че тамплиерите са имали голям флот, закотвен във френските и италианските пристанища в Средиземно море, както и в пристанищата на Северна Франция, Фландрия и Португалия:

Като цяло тамплиерският флот е предназначен да плава главно в Средиземно море — да транспортира хора и товари до Светите земи и да внася в Европа стоки от Близкия изток. Но този флот действа и в Атлантическия океан, тъй като тамплиерите поддържат важни търговски отношения с Британските острови и вероятно с балтийските градове от Ханзейски съюз. По тази причина тамплиерските общности в Европа и най-вече тези в Англия и Ирландия обикновено са разположени по крайбрежието или по течението на плавателните реки. За тамплиерите най-важното атлантическо пристанище е Ла Рошел, тъй като има добра връзка със средиземноморските пристанища. Например платовете от Англия до Ла Рошел могат да се транспортират по море на борда на тамплиерските кораби, а по суша — до някое от средиземноморските пристанища като Колиър, за да бъдат натоварени отново на тамплиерски кораби и транспортирани до Светите земи. По този начин се избягва опасният Гибралтарски проток, който обикновено се контролира от сарацините.[2]

Когато Филип IV заповядва в ранното утро на 13 октомври 1307 г. тамплиерите да бъдат нападнати, флотът в Ла Рошел вече е предупреден. Той вдига платна, набързо напуска пристанището и се спасява от преследвачите на монарха. Повече никога нищо не се чува за него. Датата 13 октомври 1307 г. е петък и оттам идва поверието, че петък тринайсето число е фатален и злокобен ден, тъй като това е началото на преследването и забраната на тамплиерите.

Пристанище Ла Рошел в Югозападна Франция.

Изчезването на тамплиерския флот е една от най-големите мистерии в историята. Какво е станало с този огромен флот? Дали се е разпръснал из световните морета и океани, или се е прегрупирал на някое тайно място?

В „Орденът на тамплиерите и Масонската ложа“[3] Бейджънт и Лий твърдят, че целият тамплиерски флот с напуснал различните пристанища в Средиземно море и Северна Европа и се с насочил към някакво неизвестно за нас място, където да намери политическо убежище и сигурност. Според техните виждания това място е Шотландия.

Флотът от Средиземно море е трябвало да мине през опасния Гибралтарски проток и вероятно после е акостирал в някои от португалските пристанища, където рицарите имали поддръжници, например крепостта Алморол. По това време Португалия е една от малкото страни, където рицарите биха могли да получат убежище. За разлика от Испания, тя е приятелски настроена към Ордена на Храма.

Алморол, близо до Абрантеш (в централната част на Португалия), е типично морско укрепление и тамплиерска крепост. Защитен с кули и крепостни стени, замъкът се издига на малък скалист и обрасъл с растителност остров, по средата на р. Тахо (Тежо). Замъкът и живописните му околности се споменават в многобройни романтични легенди за рицари, мореплаватели и пирати. В обширната си проза „Палмеирим Английски“ португалският писател Франсишку де Мораиш описва двубои и дуели със саби под стени те на замъка, а местният великан се нарича Алморол.

Великанът, които пази замъка Алморол в Португалия. Илюстрацията е от книгата „Палмеирим Английски“.

Замъкът Алморол е построен през 1171 г. от Гуалдим Паис, магистър в Ордена на Храма, върху останките от стара римска (или финикийска) крепост. Гуалдим Паис е един от многото португалски благородници, избирани за тамплиерски магистри, които са били същевременно опитни мореплаватели и собственици на внушителни замъци и големи флотилии. Не бива да забравяме, нито да подценяваме ролята на Португалия, когато става дума за изчезналия тамплиерски флот и преобразяването на тамплиерите в масони, пирати или португалски рицари на Христа.

В Португалия тамплиерите запазват организацията си доста сплотена и просто се прекръстват в Орден на рицарите на Христа. Те имат подкрепата на краля, така че на църквата не й остава нищо друго, освен да си затваря очите. Крал Алфонсу IV е избран за Велик магистър на „новите“ рицари на Христа, по-късно принц Енрике Мореплавателя също е избран за Велик магистър на тамплиерите.

Интересната история на Португалия (а по-късно и тази на Бразилия) е свързана с тамплиерите и техния изчезнал флот. Дори и самото име на Португалия е интересно. Предполага се, че произходът му се корени в тамплиерското име „Порт-о-Грал“ (Пристанището на Граала).

Португалия винаги е поддържала добри отношения с Англия, така че възниква въпросът, дали това няма нещо общо с присъствието на тамплиерите и флота им в Португалия. Как тази малка страна успява да запази независимостта си на Иберийския полуостров? Дали това не се дължи на тясната й връзка с тамплиерите и древните мореплаватели? По-късно отвъдокеанската и колония Бразилия е основана от различни масонски ложи по подобие на САЩ като съюз на независими щати.

Бележки

[1] Masones y templarios, Michael Baigent y Richard Leigh, Ediciones Martínez Roca, Madrid, 2005.

[2] Masones y templarios, Michael Baigent y Richard Leigh, Ediciones Martínez Roca, Madrid, 2005.

[3] Masones y templarios, Michael Baigent y Richard Leigh, Ediciones Martínez Roca, Madrid, 2005.