Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (32) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Произходът на семейство Синклер

Не трябва да подценяваме ролята на тамплиерския флот в колонизацията на Северна Америка. Началото й е положено от рода Синклер, който по-късно е основател на масонските ложи в Нова Скотия и Нова Англия.

Шотландският род Синклер са потомци на Рогнвалд Могъщия, граф на Мокре в Норвегия и на Оркнейските острови. През 876 г. синът му Хролф Бандита навлиза в поречието на Сена и унищожава или разграбва всичко по пътя си. Френският крал Шарл III, известен като Простодушния, сключва с него мирен договор, като му дарява Нормандия и го прави сюзерен на Бретан. Мирът е подписан в замъка Сен Клер сюр Епт в Бретан и оттам Сен Клер (Синклер) носят името си.

Вилхелм Завоевателя с първи братовчед на Сен Клер и деветима рицари от семейството се сражават на негова страна в битката при Хейстингс. В замяна Сен Клер (Синклер) получават обширни имения в Англия, а присъствието им в Шотландия е отпреди нормандското нашествие. Уилям Сен Клер придружава английския крал Едгар Етелинг при отиването му до Унгария, а по-късно съпровожда и сестра му Маргарет, която се връща в Шотландия с реликвата „Холи Руд“ — част от Христовия кръст. Уилям се сдобива с Рослин като „пожизнена аренда“, дарена му от краля през 1057 г. Оттогава Рослин не е сменял собственика си и параклисът му е светиня за тамплиерите.

Параклисът е построен между 1446 и 1450 г. и се смята за най-святото място на франкмасонството. Той е пълен с тамплиерски символи и се предполага, че е построен според принципите на древната свещена геометрия. Параклисът предизвиква безкрайни спорове за евентуални тамплиерски тайни символи, гравирани върху камъните му.^[1]

Хенри дьо Сен Клер наследява Уилям и участва в Първия кръстоносен поход и в завземането на Йерусалим през 1096 г., което слага началото на връзките на Синклер с тамплиерите. Робърт I Брус предоставя убежище на тамплиерите в Шотландия след забраната на ордена им от папата през 1307 г. На Синклер им се позволява да се установят в Балинтрадох, в имението Рослин.

В битката при Банокбърн (1314), описана в Глава III, сър Уилям Синклер и двама от синовете му повеждат тамплиерски отряд, който предизвиква паническо бягство в английската войска. Победата все още се чества от съвременните тамплиерски ордени в деня на свети Йоан със специален ритуал в Банокбърн. След кончината на Робърт Брус двама рицари от рода Синклер се заемат със задачата да отнесат сърцето му и да го погребат в Светите земи. По време на пътуването, преминавайки през Испания, заедно със сър Джеймс Дъглас и придружаващите го рицари, те влизат в жестока битка с маврите, в която Джеймс Дъглас и Уилям Синклер загиват. Маврите, впечатлени от смелостта на шотландските рицари, им позволяват да отнесат телата на мъртвите си другари, за да бъдат погребани в Шотландия.

Синклер имат дълга и славна история в Шотландия, където родословното им дърво се разклонява. През 1455 г. Уилям Сен Клер от Оркни получава графство Кайтнис, въпреки че членове на фамилията Синклер живеят там много преди това. Известно е, че представители на рода Синклер от Дун са се установили там през 1379 г. С течение на времето родът дава на света голям брой забележителни личности, сред които сър Джон Синклер от Ълстър, пръв председател на Земеделския съвет в началото на XVIII век, съставител и издател на първия статистически доклад в Шотландия.

Синклер играят активна роля и в заселването на Новия свят, и в създаването на новата американска нация. Един от най-известните потомци на рода е дивизионният генерал Артър Сен Клер, който служи с Амхърст при Луисбърг и с Уолф при Квебек по време на битките срещу французите за установяване на контрол върху територията на днешна Канада. По време на Войната за независимост той е доверен офицер на генерал Вашингтон и участва в многобройни битки. Това не бива да ни изненадва, защото името Синклер е синоним на шотландски франкмасон, а почти всички „бащи основатели“ на американската държава са ревностни франкмасони.

Колкото и невероятно да звучи, дивизионният генерал Артър Синклер е един от първите американски президенти. Това е така, защото има период от осем години от основаването на държавата и ратификацията на Конституцията (1781–1788), през който осем души последователно са избирани за президенти на САЩ, преди да бъде избран Джордж Вашингтон. През тези осем години президентът на американския Конгрес, чийто мандат е едногодишен, е върховен глава на нацията. По реда на избора им тези първи президенти са следните: Джон Хансън, Ричард Хенри Лий, Елайъс Будиноу, Томас Мъфдин, Джон Ханкок, Натаниъл Горън, Артър Синклер и Сайръс Грифин. През 1789 г. Джордж Вашингтон става деветият президент на САЩ. Генерал Артър Синклер, потомък по права линия на тамплиерите, е седмият американски президент. След това става губернатор на Северозападните територии на САЩ.

Според мнозина историци езотеричните общества на франкмасоните, розенкройцерите и илюминатите са всъщност неотамплиерски организации, основани, за да опазят и разпространят тайните тамплиерски познания. От казаното дотук за историята на рода Синклер е логично да направим извода, че рицарите Сен Клер от Рослин, от династията на Годфроа дьо Буйон и от Ордена на тамплиерите неслучайно, а по наследство стават водачи на шотландското масонство. Не е случаен и фактът, че то има толкова голямо влияние в Канада и Новия свят.