Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (23) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Някои историци предполагат, че владетелите на древните морски народи са били мореплаватели и изключително надарени хора, които са можели да се ориентират по звездите и да управляват корабите си през нощта. Както споменахме в Глава I, мореплаването и далечните морски експедиции съществуват от хиляди години.

Докато съвременните историци изолационисти твърдят, че океаните са представлявали непреодолима бариера за далечни пътешествия, дифузионистите са на противоположното мнение — че океаните са магистрали, а не прегради. Много по-сигурно е да се превозват стоки и хора с кораб, който плава покрай бреговата линия, отколкото да се прекоси това разстояние по суша, като се плащат мига и такси, водят се битки с враждебно настроени племена или пък с разбойнически банди. Наистина, възможно е някои кораби да потънат или заседнат при буря, други да се разбият в крайбрежните скали, а трети да бъдат нападнати от пирати, но все пак повечето стигат невредими до някое сигурно пристанище.

Загубили Палестина и преследвани от папата и френския крал, тамплиерите са принудени да преосмислят и преструктурират организацията си. В Свещената римска империя вече нямат нито влияние, нито земи и имоти. Мнозина от водачите им, като Великия магистър Жак дьо Моле, са арестувани, изтезавани и екзекутирани.

Тамплиерите се намират в изключително тежко положение, но въпреки това все още притежават огромни богатства и са запазили великолепния си флот, плавал в миналото под белия флаг с червения кръст на свети Георги, който е и днешният английски флаг, за разлика от добре познатото ни знаме Юниън Джак. (Юниън Джак е знамето на Великобритания и е съставено от три кръста: на свети Георги — Англия, на свети Андрей — Шотландия, и на свети Патрик — Ирландия.) Флотът вече не може да акостира в пристанищата на Франция. Италия, Ирландия и Англия и други европейски страни. Съвсем ограничени са местата, където има гостоприемни пристанища за тамплиерските кораби: в Сицилия, Португалия, Шотландия и Норветя.

Тамплиерите търсят убежище и са в състояние на война с Ватикана, френския владетел и с други европейски крале. Както вече отбелязахме, тамплиерският флот се разделя на три: южното крило остава в Средиземно море и се отдава на пиратство под флага на нормандските крале на Сицилия, наречен „Веселия Роджър“. Друга част от флота се прехвърля в Португалия и се присъединява към армадата на Енрикс Мореплавателя, а северната група се отправя към Шотландия, където много от тамплиерите си създават семейства и си построяват домове.

Предполага се, че португалският и шотландският тамплиерски флот са разполагали с древни карти, които им помагат в атлантическите експедиции, чиято цел е откриването на нови земи и прехвърлянето на сигурно място на Светата кръв и Свещения Граал — далеч от могъщите им преследвачи. На някои от тези карти са изобразени острови и континенти извън познатия дотогава свят. Показани са острови в Атлантическия океан и дори части от Северна и Южна Америка. Легенди от времето на викингите описват обитаеми земи на запад от Ирландия и Шотландия. Исландия е колонизирана от норвежците около 850 г., а преди това е била посещавана от ирландски монаси. Може би там тамплиерите също са можели да намерят своя нов дом.