Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (39) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Тамплиери, пирати и мистерията на остров Оук

На юг от Халифакс: в Нова Скотия, на един остров в залива, наречен от пиратите Махоун, е скрито едно от най-големите и мистериозни съкровища в света. Думата „махоун“ според някои автори означава „плитък плавателен съд, задвижван с дълги гребла, използван често от първите пирати в Средиземноморието“.^[1]

Предполага се, че на остров Оук, в специална шахта е скрито голямо съкровище, което от двеста години привлича авантюристи от целия свят. През 1795 г. трима младежи от континента пристигат на острова на еднодневен излет. Натъкват се на огромен дъб с отрязан клон, надвесен точно над голяма вдлъбнатина в терена. На следващия ден се връщат с кирки и лопати.

Разкопават мястото и разкриват шахта с кръгъл отвор с диаметър 4 метра. На дълбочина от около три метра откриват платформа от дървени трупи. Същите платформи намират и на дълбочина шест и девет метра. Разкопките продължават години наред и откриват, че до 24 метра дълбочина на всеки три метра има хоризонтална платформа от дървени трупи. На 27 метра откриват гладка кръгла каменна плоча със знаци, които не могат да разгадаят. По-късно знаците са „дешифрирани“ и както се разказва, текстът гласял следното: „На 3 (или 12 според други версии) метра надолу са заровени два милиона паунда“. Но от 1935 г. тази каменна плоча изчезва безследно.

На 30 метра дълбочина, убедени, че съкровището е близо и за да си починат в края на седмицата, иманярите престават да копаят. Когато се връщат, разочаровани виждат, че шахтата е пълна с морска вода. Изпомпват водата и достигат дълбочина 33 метра, но не намират нищо. Ядосани, те преустановяват търсенето и напускат острова.

По време на следващите разкопки през XIX век са направени странични тунели и са изградени диги, които да предпазят шахтата от наводняване. Твърди се, че през 1897 г. на дълбочина около 46 метра са намерени два сандъка. През 1935 г. стигат до 51 метра дълбочина, а две години по-късно — до 54 метра. През 1942 г. е открит втори тунел, водещ към морето, а през 1971 г. консорциум от Монреал откупува острова и на 63 метра дълбочина успяват да достигнат до пълна с вода кухина. Според съобщенията от онова време в кухината е спусната подводна телевизионна камера, която е показала образите на три сандъка и една отрязана ръка. До кухината се спускат и леководолази, но пристигат много късно, защото морската вода вече е нахлула вътре. Търсенето на съкровището, едно от най-скъпите начинания в света, продължава и до ден-днешен.^[2]

Съществуват различни версии за човека, заровил съкровището. Споменават се най-вече пирати като Уилям Кид, Хенри Морган, Черната брада (Едуард Тийч) или викингите. По-вероятно става дума за пари и ценности от касата на някой британски или испански кораб, скрити в шахтата, докато утихнат битките през една от многото войни за испанското наследство или дори по време на Американската революция. Ако съкровището е било на Черната брада, тайната без съмнение е погребана заедно с него. През 1718 г. лейтенантът от Кралския флот Робърт Мейнард получава заповед от губернатора на Вирджиния, Спотсуд, да залови Черната брада. Мейнард среща пиратския кораб в Окракоук, Северна Каролина, и Черната брада загива в последвалото сражение. Може би се е връщал от остров Оук, след като е завършил строежа на шахтата.

Според други още по-странни хипотези, шахтата е изкопана от инките, които скрили там съкровищата си, за да ги опазят от конкистадорите, или пък това е гробът на някой древен жител на Атлантида. В една неголяма, публикувана със собствени средства книга, канадският изследовател на Атлантида Александър Стенг Фрейзър твърди, че Големите плитчини на изток от полуостровите Лабрадор и Нова Скотия всъщност са мястото на легендарната Атлантида. Фрейзър твърди, че системата от наводняеми тунели, вероятно създадена, за да се издавят хората, прокопали шахтата, е попречила на изнасянето на съкровището. „Това противоречие показва, че не става въпрос за добре обмислено скривалище, а за уникален подводен гроб. Защитата на «гроба» откъм морето съответства на морската дейност на атлантите, а Махоун се намира в зоната, където се предполага, че е била Атлантида“.

Фрейзър нарича Големите плитчини „Елисейски полета“, като се води от описанията на Платон за Атлантида, но интересната част от теорията е, че тази голяма територия, малко под морското равнище на Атлантическия океан, някога е била суша и може би на нея са живеели хора. Но едва ли шахтата със съкровищата от остров Оук има нещо общо с тази потънала суша.

На фона на многобройните екзотични версии не е съвсем безсмислено да се предположи, че шахтата е изкопана от тамплиерите, за да скрият своите богатства при пътуването си до Нова Скотия през 1398 г. Всъщност Брадли и Синклер поддържат точно тази хипотеза в книгите си.