Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (14) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Кралството на „Веселия Роджър“

Първият исторически признат случай на флотилия, чиито кораби издигат това знаме, е свързана с Роже от Палермо, известен също като Роже Сицилийски и Веселия Роже. Крал Роже е тамплиер от Нормандия, който завладява Сицилия по време на Йерусалимското кралство.

Тъй като тамплиерският флот не може да развее автентичното си знаме с червения кръст на бял фон, издига друг флаг, т.е. бойното знаме на една практически разгромена армада. Докато някои от тамплиерските кораби попълват състава на португалския флот и плават под португалски флаг, останалите, които най-често са под командването на френски или английски капитани, издигат черно знаме е череп и кости.

Флагът „Веселия Роджър“ е кръстен в чест на Роже II Сицилийски (1095–1154). Смята се, че Роже е свързан с тамплиерите още от времето на кръстоносните походи. Той завладява Апулия и Салерно през 1127 г., въпреки несъгласието на папа Инокентий II. Дворът на краля бил пълен с танцьорки, музиканти и актьори, заради което започват да го наричат Веселия Роже. Враждата му с папата не е тайна за никого и особено за моряците и търговците.

Йерусалимското кралство е създадено от тамплиерите като християнско владение, подвластно на рицарите и управлявано от избран от тях крал. Първият владетел на Йерусалим е Бодуен I, брат на Годфроа дьо Буйон (1058–1100) — херцог на Долна Лотарингия (Лорен), който го придружава в първия кръстоносен поход. Известно е, че след похода се създава Орденът на рицарите на свети Йоан или хоспиталиерите (преименувани по-късно на малтийски рицари — вж. Глава II). Годфроа дьо Буйон е избран за крал на Йерусалим, защото се отличава при превземането му, но предпочита титлата „Пазител на Божи гроб“.

Бодуен I е коронован за крал на Йерусалим през 1100 г., когато всички важни палестински пристанища са завзети от тамплиерите.

Неговият братовчед и наследник Бодуен II (Бодуен дьо Бург) се сражава с турците в Северна Сирия и присъединява Тир и Антиохия към Йерусалимското кралство. Вероятно е сключил договори с хашишините.

Бодуен II умира през 1131 г. и е наследен от Бодуен III (син на Фюлк д’Анжу), който е на власт от 1130 до 1162 г. По това време кръстоносните латински държавици в Източното Средиземноморие започват да западат. Едеса е покорена от мюсюлманите през 1144 г., а Вторият кръстоносен поход е с неуспешен край, след като Северна Сирия през 1154 г. е завладяна от султан Нуредин.

Между 1174 и 1183 г. — по време управлението на Бодуен IV Прокажения, кралство Йерусалим бележи пълен упадък, макар той да се опитва да защитава владението си от набезите на все по-могъщия Саладин и армията му. Обезсилен от проказата, кралят избира за свой заместник Ги дьо Лузинян, но след това се отрича от него и през 1183 г. коронясва петгодишния си племенник, който с името Бодуен V властва до падането кралството през 1186 г.

Почти век по-рано, двама братя от Нормандия — Роже и Робер Жискар, основават в Южна Италия малко тамплиерско кралство, съставено от Сицилия, Апулия и Калабрия. Апулия и Калабрия са бивши византийски провинции, докато Сицилия от 1057 г. се владее от арабите от Северна Африка. Войните опустошават Южна Италия и Сицилия, но накрая през 1091 г. Сицилия е отвоювана от арабите.

Робер Жискар (1015–1085) е известен като Нормандския завоевател на Южна Италия. Той е син на благородника от Нормандия Танкред д’Отвил. Братята му Уилям Желязната ръка, Дрого и Хъмфри Жискар са го изпреварили и са превзели Апулия още през 1042 г. Робер става граф на Апулия през 1057 г. и след две години папата официално му дарява графството и земите в Южна Италия, които нормандците са отнели или съвсем скоро ще отнемат от византийците и арабите.

През 1072 г. Робер обявява брат си Роже за херцог на Сицилия и Калабрия. През 1081 г. Робер организира военен поход срещу остатъците от Византийската империя. Превзема остров Корфу и побеждава Алексий I, но през 1083 г. се връща, за да подкрепи папа Григорий VII срещу император Хенрих IV. За кратко време през 1084 г. завладява и плячкосва Рим. Същата година, след като е прогонен от Хенрих, възобновява бойните си действия в Източното Средиземноморие, но умира от треска през 1085 г. на остров Кефалиния. Земите му в Южна Италия минават във владение на сина му и внука му, докато накрая са анексирани от „Веселия“ Роже — крал Роже II Сицилийски.

Граф Роже I умира през 1101 г., като оставя Сицилия на своя син и наследник Роже II (1095 1154). Именно този Роже става известен като „Веселия Роджър“ и митичен покровител на изчезналия тамплиерски, а по-късно и пиратски флаг.

За пръв път флагът с черепа и кръстосаните кости е издигнат, когато флотът на братята нормандци се премества от Северозападна Франция и се развихря из Средиземноморието — в Сицилия и Егейско море. Няма съмнение, че крал Роже II е издигал това знаме на корабите си.

Роже II продължава нормандските завоевания в Сицилия и Южна Италия, като въпреки несъгласието на папа Инокентий II покорява Апулия и Салерно (1127). През 1130 г. е коронован за крал на Сицилия от антипапата Анаклет II. Накрая Инокентий II отстъпва и дарява на Роже земите, които той без друго вече е завладял. Роже II създава силно централизирана администрация и става известен с бляскавия си двор в Палермо, който се превръща в средище на изкуствата, науките и литературата. В известен аспект европейският Ренесанс възниква именно в двора на „веселия“ крал Роже в Палермо.

В Сицилия Роже II създава мореплавателска школа, независима както от самия Ватикан, така и от флота му, и поканва еврейски и мюсюлмански географи за съветници. Арабският географ Ибн Идриси е привлечен в двора на Роже и изработва два сребърни диска — единия „небесен“, а другия „земен“, на които събира всички известни по онова време географски и астрономически познания. Идриси и Роже създават също така важния морски договор „Ал Роджари“. Роже е любител на ислямската и юдейската любовна поезия. Ценител е на красивите жени, които приличат на описаните в поемите.

С помощта на арабските географи от двора си Роже успява да се сдобие с важни карти от мюсюлманите, които са били отмъкнати от известни древни библиотеки, като например Александрийската в Египет. (За това ще стане дума в Глава V.)