Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Тайната на Христофор Колумб
Тамплиерският флот и откриването на Америка - Оригинално заглавие
- Pirates and Lost Templar Fleet, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Петко Вълков, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Велики географски открития
- Кръстоносни походи
- Морска тематика
- Окултизъм
- Теория на конспирацията
- Християнство
- Оценка
- 4,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дейвид Хатчър Чайлдрес
Заглавие: Тайната на Христофор Колумб
Преводач: Петко Вълков
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела софт енд паблишинг АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Националност: американска
Отговорен редактор: Наталия Петрова
Редактор: Люба Камарашева
Технически редактор: Божидар Стоянов
Художник: Дамян Дамянов
ISBN: 978-954-28-0890-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2201
История
- — Добавяне
Последната битка на тамплиерите
Според Бейджънт и Лий тамплиерският флот отплава от Португалия и акостира на западното крайбрежие на Ирландия, като стига до сигурните пристанища на Донигал и Ълстър, където са разположени многобройни тамплиерски имоти, а контрабандата с оръжия за Аргайл е нещо напълно в реда на нещата.
Тамплиерският флот акостира в Аргайл, като минава южно от островите Айла и Джура и през протока Джура, където тамплиерите разтоварват хора и стоки в шотландските си крепости Килмори, Касъл Суит и Килмартин.
Робърт Брус контролира някои от земите на Шотландия, но далеч не цялата и територия. Голяма част от северните и южните планински области са в ръцете на кланове, съюзени с англичаните. Робърт Брус е отлъчен от папата през 1306 г., т.е. година по-рано от началото на гоненията срещу тамплиерите. В основни линии папската вула, с която Орденът е поставен извън закона, не се прилага в Шотландия, или поне не в областите, контролирани от Робърт Брус.
Повратният момент, в който везните се накланят на страната на Брус, на Шотландия и (може би) на тамплиерите, е известната битка при Банокбърн. Въпреки че точното място на сражението продължава да бъде загадка, известно е, че тя се е разразила на около четири километра от замъка Стърлинг, южно от Единбург.
На 24 юни 1314 г. Робърт I Брус, крал на Шотландия, следван от 6000 шотландски войни, изненадващо успява да разгроми 20000 души английска армия. Никога не става ясно какво точно се е случило. Предполага се обаче, че Брус е постигнал победата с помощта на специален отряд от рицари тамплиери.
Бейджънт и Лий пишат: „Повечето историци са единодушни за това, че в по-голямата си част шотландската армия е съставена от пехотинци, въоръжени с копия, пики и брадви. Специалистите са на мнение, че единствените въоръжени с мечове и саби войни в шотландската войска са конниците и че Брус е разполагал със съвсем малък брой такива войни…“[1].
Внезапно в разгара на битката, в която английската армия е три пъти по-многобройна от противниковата, откъм шотландския тил идва неочаквано подкрепление. Отряд конници с развети знамена устремно препускат срещу англичаните. Ужасени от настъплението на новия противник, англичаните се втурват да бягат от бойното поле. Бейджънт и Лий пишат: „След целодневна сеч, която изтощава и едните, и другите, (…) паниката обхваща английските редици. Едуард II, придружен от 500 от рицарите си, напуска бойното поле. Деморализирани, английските пехотинци тутакси ги последват и отстъплението бързо преминава в хаотично бягство, в което английската армия изоставя провизии, пари, златни и сребърни предмети, оръжия, доспехи и бойно снаряжение. Въпреки че хрониките говорят за жестоко клане, вероятно загубите на англичаните не са толкова големи. Знае се само за смъртта на един граф и на 38 барони и рицари. Изглежда, причината за английския разгром е не толкова устремът на шотландската атака, която англичаните са могли да удържат, колкото страхът“.[2]
Всъщност, по всичко изглежда, че английската войска е нападната от тамплиери, облечени в бойните си доспехи с характерните им отличителни знаци. Ветераните от кръстоносните походи са смятани за „зелените барети“ или „специалните части“ на Средновековието. Всички участници в битката застиват с оръжие в ръка, за да наблюдават атаката на рицарите на Граала — тамплиерите, които се носят в галоп с развети бели знамена с червени кръстове. Гледката очевидно паникьосва английските войници до такава степен, че въпреки числовото им превъзходство, те захвърлят оръжията си и се впускат в безредно паническо бягство.
Вероятната стратегия на тамплиерския отряд (бойна единица, заимствана от мюсюлманската секта на хашишините — вж. Глава IV) е била конниците да прекосят бойното поле и да достигнат до крал Едуард II. След като влязат в бой с офицерите от английското командване, на тези обръгнали на битки ветерани няма да им струва нищо да победят рицарите на краля и дори да убият самия него. Както споменахме, Едуард II и личната му гвардия, щом виждат атаката на тамплиерите, побягват незабавно.
Така Шотландия остава независимо кралство, свободно от опеката на Рим и папата, и се превръща в сигурно пристаните за изчезналия тамплиерски флот и за самите рицари.
Но какво се е случило с този изчезнал флот? Останал ли е в Шотландия? Дали е прекосил Атлантика сто години преди Колумб? Или пък е станал част от могъщите флоти на португалските и шотландските крале? Дали не се е превърнал в пиратска флотилия, която напада само кораби, притежание на верните на Ватикана и папата? Възможно е да е бил всичко това заедно.