Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (20) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Старецът от планината: Рашид ал Дин Синан

Един от най-известните предводители на сирийските хашишини, събирателен образ на Стареца от планината, е Синан ибн Мохамед, наричан още Рашид ал Дин Синан (1162–1192). Синан е един от легендарните духовни водачи на низаритите. Подобно на основателя Хасан ибн Сабах и на неговия духовен наследник Хасан II, които разчупват оковите на ислямския догматизъм, Синан е харизматичен и авторитетен мъж, който оставя следа в хода на историята.

Синан произхожда от заможно семейство. Роден е в селище близо до Басра в Южен Ирак и на млади години, след като се скарва с братята си, избягва в Аламут. Там се сприятелява с младия Хасан II, който е негов съученик. След като Хасан става имам, изпраща Синан в Сирия, за да привлече нови последователи. Синан отива в Каф и дискретно се залавя със задачата си. След смъртта на стария водач (даи) Абу Мохамед и след кратка борба за наследството, разрешена с декрет от Хасан II, Синан става предводител на сирийските хашишини.

В този момент те се намират в много трудно положение заради войната на кръстоносците с египетската Фатимидска империя и селджукските турци. Ако използват умело ситуацията, низаритските хашишини биха могли да разширят владенията си в Северна Сирия чак до Дамаск. Това е предимно сунитска област, но с помощта на рицарите тамплиери и кръстоносците биха могли да постигнат целта си. Трябва обаче да се сключват подходящи съюзи и в замяна да се изплащат контрибуции.

Саладин (1137–1193) става султан на Египет, след като е бил генерал от победоносната сирийска армия. С възкачването си на султанския престол той слага край на Фатимидите и поставя началото на Аюбитската династия. Роден в Кюрдистан, Саладин разширява империята си, която се простира от Йемен до Тунис. Най-големите му врагове са кръстоносците в Йерусалим и низаритските хашишини в Персия и Ирак. През 1171 г. Саладин обявява сунитството за официална религия в Египет. Това отприщва яростта на сунитското пуританство срещу шиити и исмаилити. Сформират се сунитски отряди, наречени нубувия, които кръстосват страната в търсене на жертви.

Синан, Стареца от планината, е изправен пред сложни предизвикателства. На дипломатическия фронт се нуждае от умела съюзническа политика, за да избегне обединена мюсюлманска атака от други секти. Отначало той е склонен да подкрепи по-малкото зло — селджукския предводител Нур ал Дин, докато Саладин си остава най-злият му и непримирим неприятел. Освен това трябва да поддържа добри отношения с кръстоносците, с които, като мюсюлманин, официално се намира във война. Когато Синан оглавява хашишините, те вече плащат годишен данък на тамплиерите. Вероятно Синан е решил, че тези пари са разумна инвестиция за предотвратяване на открита война. В края на краищата Синан се нуждае от повече и то укрепени крепости, за да отблъсква всякакви нападения, включително и такива на враждебните си съседи.

През 1173 г. Синан изпраща посланик до крал Амалрик I в Йерусалим с предложение за съюз. Единственото условие, което поставя, е премахването на налога, изплащан на тамплиерите. Предполага се, че Амалрик се е съгласил с условията на Синан, но на връщане пратеникът е бил убит от тамплиерите, за да се избегне изпълнението на това искане. Смята се, че убийството е спряло по-нататъшните опити за съюз, независимо че Амалрик поднася извиненията си на Синан и хвърля в затвора виновния рицар. Смъртта на Амалрик през 1174 г. слага край на възможността за нови преговори.

Архиепископ Уилям от Тир, съвременник на епохата и историк, пише, че Синан, посредством посланика си, е изразил желанието на хашишините да се покръстят в християнството като знак, че желаят укрепването на бъдещия съюз. Фархад Дафтари обаче отбелязва, че става дума за погрешно интерпретиране на посланието на Синан. Сложността на теологичните интереси на Синан и светогледът му го задължават да се интересува и от религиозните доктрини на потенциалните му съюзници, но не и да ги приеме. Прокламацията на Хасан II от Кияма е тълкувана погрешно от мнозина средновековни историци като изопачено приемане на християнството и отказ от исляма, което ни навежда на мисълта, че част от елементите на доктрината на Хасан II не са несъвместими с някои аспекти на християнството. Революционното учение на Христос, което до голяма степен отхвърля външното съблюдаване на еврейските закони, без съмнение има своето отражение в доктрината от Кияма.

Смята се, че преди да умре през 1174 г., Нур ал Дин е планирал нападение срещу исмаилитите, като наказателна акция за палежа на една джамия в Алепо. Когато узнава за смъртта на Нур ал Дин, Саладин обявява независимостта си от Зангидската династия, а себе си — за първи владетел на Аюбитската династия. Саладин е заплаха за малолетния син и наследник на Нур ал Дин, Ал Малик ал Салих. Регентът, който управлява от името на момчето, търси помощта на Синан и го моли да убие Саладин. Омразата на хашишините към Саладин задължава Синан да приеме предложението. През 1174 и 1175 г. войнстващите сунитски групировки нападат два исмаилитски града и избиват над 13000 души. По това време Саладин се намира в същия район и като разбира за клането, се възползва от ситуацията и напада местната низаритска крепост.

През 1175 г. Синан изпраща няколко федаини да убият аюбитския султан, но един местен владетел, на когото Саладин гостува, разпознава убийците и осуетява плановете им. През 1176 г. е направен втори опит за покушение. Саладин е само леко ранен. Спасяват го бързата му реакция и металната ризница, която той никога не сваля от себе си.

През август 1176 г. се случило нещо необичайно. Саладин нападнал замъка Масияф и обсадил крепостта, която била от жизненоважно значение за низаритските хашишини. Внезапно обаче прекратил обсадата и без никакво логично обяснение се оттеглил. Съществуват безброй догадки за случилото се, но сред тях има една история, и то на биографа на Синан, която определено звучи достоверно. Веднъж един пратеник на Синан поискал да се види със Саладин, като казал, че посланието е лично и трябва да го предаде насаме. Саладин наредил всички да напуснат помещението и така вътре останали само двама от мамелюците му.

Пратеникът на Синан го попитал защо не отпрати и стражите си, за да му предаде посланието според уговорката, а Саладин му отговарял: „Тези двамата са ми като синове. Те и аз сме едно цяло“.

Тогава пратеникът се обърнал към мамелюците и им казал: „Ако в името на моя господар ви наредя да убиете султана си, ще го направите ли?“ Те мигом кръстосали ятаганите си и отговорили: „Ще направим всичко, което поискаш“.

Вероятно Саладин се е опасявал, че животът му е постоянно застрашен от хашишините и е решил да сключи примирие със сектата. Изглежда, след тази случка двамата врагове са се съюзили, тъй като няма сведения за други спорове и конфликти между Саладин и Синан, Стареца от планината.^[1]

Едно от важните последствия от този съюз може би е убийството през 1192 г. на франкския крал на Йерусалим, Конрад дьо Монферат, извършено малко преди смъртта на Синан. Дело е на двама федаини, преоблечени като християнски монаси.

Убийството е тежък удар за кръстоносците. За него съществуват многобройни версии, като една от тях е, че то е по поръчка на Ричард Лъвското сърце. Но Синан също е имал достатъчно мотиви за убийството, като един от тях е молбата на Саладин да го отърве от християнския монарх. Малко преди убийството, Конрад пленява низаритски кораб и избива екипажа му, което може би е било предостатъчно за Синан, за да си отмъсти по този начин.

При всички случаи обаче убийството на Конрад помага на Саладин при подписването на мирен договор с Ричард. По молба на султана низаритите са включени в примирието.

Саладин умира само няколко месеца след Синан, а Ричард напуска Светите земи и се връща в Европа.

За сирийските низарити Синан е митична религиозна фигура. Придвижва се без охрана и управлява само благодарение на силно изразения си и безспорен авторитет. Без да разполага с главна квартира и определен административен апарат, той постоянно пътува от крепост на крепост, така че мрежата от исмаилитски военни укрепления е винаги в пълна бойна готовност и затова — неуязвима. В документи от епохата, достигнали до нас, Уилям от Тир е пресметнал, че в Сирия Синан е имал около 60000 последователи. Друг историк описва Синан като справедлив и благороден владетел.

Низаритските хашишини са мистична секта, силно свързана с древните традиции на суфизма, зороастризма, хиндуизма и будизма. По времето на Александър Велики Афганистан с бил будистко царство и остава такова до настъплението на исляма.

Синан, който получава образование в традициите на суфизма и хиндуисткия мистицизъм от Индийския субконтинент, е известен също като астролог и опитен алхимик, познавач на магиите, телепатията и ясновидството. Никой никога не го бил виждал да яде или да пие. Съвременниците му вярвали, че притежава лечителски сили и умения. Говори се, че на два пъти предпазвал хора от падащи скали, като прибягвал до психокинетичните си способности. Също така се твърди, че спрял нападение на саладински отряд, като внушил на войниците му да останат неподвижни, на безопасно разстояние от низаритите.

За легендарните прояви на добро възпитание на Синан се говори не по-малко, отколкото за ясновидството му. До нас е достигнала интересна случка, свързана с личността му. Синан посетил някакво село, където го посрещнал местният големец и му предложил поднос с храна, приготвена от съпругата му специално за госта. Синан любезно отстранил подноса. Големецът бил разочарован, че отказват гостоприемството му и го попитал за причината за отказа му. Синан го отвел настрана и дискретно му обяснил, че от притеснение жена му е забравила да почисти пилетата от вътрешностите и ако той вдигнел капака, щял да посрами големеца пред цялото село. Домакинът надникнал под капака и се уверил, че твърдението на Синан е истина.

Синан подписал прокламацията от Кияма на Хасан II и се твърдяло, че разпространява учението в Сирия. Наскоро след пристигането си там организирал честването на празника Рамазан според новите догми. Това говори, че е приемал Хасан II за свой духовен наставник и учител, но не е искал или не е можел да прехвърли своята вярност към сина и наследника му Мохамед II. След смъртта на Хасан II и до края на живота на Синан сирийските хашишини се отдръпнали и се обявили за независими от Аламут. За Мохамед II решението им било недопустимо и той на няколко пъти изпращал федаини срещу Синан, но се смята, че той или ги е избил, или ги е спечелил на своя страна.

Много сирийци вярват, че Синан е имам по божия воля или най-малкото хиджа на Всевишния. Някои дори го приемат за божествено превъплъщение. В легенда се твърди, че една нощ учениците му го заварили да беседва със зелена светеща птичка. Синан им обяснил, че това е душата на Хасан II, която е дошла да моли за помощ сирийския имам. В чест на Синан е издигнато светилище, което няма равно на себе си.^[2]