Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (6) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Произход на рицарите тамплиери

Изследването на историята на Ордена на рицарите тамплиери е завладяващо занимание. Легендите и различните сведения ги свързват с всевъзможни удивителни неща — че са притежавали Свещения Кивот и Свещения Граал, имали са таен флот, който кръстосвал моретата, били са невероятно смели и самоуверени и са всявали ужас сред враговете си.

Въпреки страховитата им бойна слава тамплиерите са образовани мъже, посветили се на защитата на поклонниците от всички религии, а не само на християните. Те са големи държавници, опитни търговци и политици и са част от голямото братство на мореплавателите, изградило истинска търговска империя по времето на финикийците.

Независимо от отрицателната пропаганда, умишлено разпространявана по време на гоненията срещу тях, и днес те са смятани за пазители и защитници на познанието и свещените реликви. Някои твърдят, че Орденът на тамплиерите възниква по време на строителството на Храма на цар Соломон от финикийските зидари от Тир, или още по-рано — от изграждането на Голямата пирамида и Атлантида, но новата им история датира от Средновековието, от епохата на кръстоносните походи.

В книгата си „Загадката на катедралата в Шартр“^[1] френският архитект Луи Шарпантие твърди, че рицарите тамплиери са построили катедралата в Шартр като хранилище за древните познания, нещо подобно на Стоунхендж, Соломоновия храм или Голямата пирамида в Египет. По време на престоя си в Соломоновия дворец през 1118 г. деветимата рицари основатели са се добрали до тайни сведения за Йерусалимския храм. Съществуват исторически свидетелства, че през същата година деветима „френски“ рицари се представят на крал Бодуен II — християнския цар на Йерусалим, за да му кажат, че искат да основат орден, който да пази и защитава поклонниците от разбойниците и убийците по пътищата, които водят до Йерусалим. Бодуен II, който е бил пленник при сарацините, познава тяхната практика. Някои секти, като тази на хашишините, са активни участници в мюсюлманската политика.

Рицарите молят да бъдат настанени в едно крило на двореца, което по случайност граничело с джамия, построена на мястото на Соломоновия храм. Кралят удовлетворил молбата им и така се създава Орденът на бедните рицари Христови на Соломоновия храм (или рицарите тамплиери). Десет години по-късно представители на тамплиерите били приети от папата и получили официално благословията му.

Към деветимата мистериозни рицари се присъединил още един — десети. Това е граф Дьо Шампан, който е известен и влиятелен френски благородник. Всъщност никой от „бедните“ рицари не бил беден, дори не всички били французи. Някои от тях наистина произхождат от знатни френски и фламандски фамилии. Имената на четирима от първите десет основатели на ордена са известни, но тяхната самоличност все още не е установена напълно.

Броят на тамплиерите нараства бързо. Когато някой благородник се присъедини към редиците им, той предоставя замъка и цялата си собственост на Ордена, който използва придобитите средства за покупка на оръжие, коне, доспехи и различни атрибути и снаряжения. Други благородници и владетели, които не са членове на Ордена, също щедро даряват земи и парични средства. Английският крал Стивън I им предоставя богатото си феодално имение Кресинг в Есекс. Също така той урежда официални посещения на най-високопоставените членове на Ордена при благородниците в Англия и Шотландия. През 1133 г. Алфонсо I, крал на Арагон и Навара, области в Северна Испания, който е предводител в 29 битки срещу маврите, завещава кралството си на тамплиерите. Но те не могат да се възползват от щедростта му, тъй като маврите побеждават в Испания.

Папа Евгений III издава декрет, според който единствено рицарите тамплиери имат право да носят специално оформен червен кръст (т.нар. cross pattée) в лявата предна част на белите си наметки, така че да бъдат лесно различавани от християните и от своите братя по време на битка. Така бялото наметало с червения кръст се превръща в официална униформа. Рицарите войни се сражават безстрашно из целия Близък изток и са високо уважавани от мюсюлманските си противници заради стратегията и смелостта им. В действителност голям брой тамплиери били родени в Палестина, говорели свободно арабски и познавали всички мюсюлмански секти, култове и мистични доктрини. Например Великият магистър Филип от Наблус, който встъпва в длъжност през 1167 г., е сириец.

С помощта на високообразования френски абат Бернар дьо Клерво рицарите тамплиери, ръководени от граф Дьо Шампан, се утвърждават в обществото. Орденът на тамплиерите се превръща в преуспяваща организация, натрупва огромни богатства, а рицарите му се прославят с бойни подвизи. Но какво всъщност искат тамплиерите? Шарпантие сравнява мисията на първата група рицари тамплиери с нахлуването на взвод командоси в древния Соломонов храм, с цел да разкрият тайните му и вероятно да намерят изгубени съкровища като Свещения Кивот, който може би е скрит в сложната система от пещери под храма. С натрупаните пари построяват легендарната и тайнствена катедрала в Шартр, а после изграждат такива из цяла Европа, откъдето произлиза легендата за „майсторите зидари“.^[2]

Катедралата в Шартр е украсена с изящни цветни стъклописи, чиито цветове е трудно (дори невъзможно) да бъдат възпроизведени и до ден-днешен. Там са засекретени различни древни мерни единици, както и езотерични средства като известния лабиринт на Шартр, визуални средства (като свещената геометрия) и средства за личностна трансформация — нещо като духовна алхимия. Също така в катедралата е изобразено и търсенето на Свещения Граал. Но дали наистина тамплиерите са го търсили? Малко вероятно е Орденът на рицарите на Соломоновия храм да е създаден за защита на поклонниците по пътищата към Йерусалим, защото такъв орден вече е съществувал. Това са рицарите хоспиталиери на свети Йоан, които по-късно се преименуват на малтийски рицари.