Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Тайната на Христофор Колумб
Тамплиерският флот и откриването на Америка - Оригинално заглавие
- Pirates and Lost Templar Fleet, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Петко Вълков, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Велики географски открития
- Кръстоносни походи
- Морска тематика
- Окултизъм
- Теория на конспирацията
- Християнство
- Оценка
- 4,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дейвид Хатчър Чайлдрес
Заглавие: Тайната на Христофор Колумб
Преводач: Петко Вълков
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Сиела софт енд паблишинг АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Националност: американска
Отговорен редактор: Наталия Петрова
Редактор: Люба Камарашева
Технически редактор: Божидар Стоянов
Художник: Дамян Дамянов
ISBN: 978-954-28-0890-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2201
История
- — Добавяне
„Мапа Мунди“ или древните карти на света
Майкъл Брадли пише: „Според мен е основателно да приемем вероятността, дори и факта, че тамплиерите са притежавали такава карта на света. Причината за това мое твърдение е, че съвременните учени са намерили точно такъв вид карта на света в архивите от Близкия изток. По-конкретно, става въпрос за две много интересни карти: картата на Хаджи Ахмед е открита през 1860 г. в днешен Ливан, а през 1929 г. е намерена картата на Пири Рейс в стария императорски дворец в Константинопол. Преди да разгледаме тези карти и създаващите заключения за тях, трябва да поговорим за методологията на картографите от Средновековието и Ранния ренесанс“.
Да предположим, че някой картограф от XV или XVI век разполага с много точна карта, която може да копира. Той сигурно би се опитал да я „поправи“ съгласно известните му нови познания в тази област. Нека видим нещата от гледната точка на картографа: дори и да разполага с карта на целия свят, включваща и места, които още не са открити, той няма представа доколко картата е точна. Наясно е само с точността на неговите собствени карти — че те въобще не са точни. Защо трябва да приеме, че тази карта на света е по-вярна от картите, изработвани по негово време? Така че той няма върху какво да размишлява и следователно има пълното право, дори задължението, да коригира нещата според собствените си способности и знания.
На картографа от Средновековието не му оставало нищо друго, освен да се довери на точността на оригинала за недостъпни и непознати места, като Северна Гренландия или представените на картата земи, които обаче все още не са открити. Но когато стигне до територии, които смята, че познава, като европейския Атлантически бряг или Средиземноморието, той би се почувствал задължен да коригира нещата според най-новите известни данни. За съжаление на картографите от Средновековието и от годините на Ранния ренесанс, както и за разочарование на съвременните учени, познанията и картографските техники от XV и XVI век не биха могли да се сравнят с точността на картите, които по някакъв начин са попадали в ръцете на картографите от онази епоха.
Мистериозните оригинални карти се отличават с абсолютна точност, докато опитите на картографа да ги „поправи“ според знанията на съвременната му епоха винаги водят до изопачения и говорят за невежество. Някои карти, като тези на Хаджи Ахмед и на Пири Рейс, са далеч по-точни от всички познати дотогава карти и изобразяват територии, които би трябвало все още да не са открити.