Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (54) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

„Веселият Роджър“ — черни знамена и червени знамена

Както беше отбелязано в Глава III, често пиратите плават под флаг, наричан „Веселия Роджър“ в памет на тамплиерския крал на Сицилия, Роже II.

Корабните флагове са от голямо значение през Средновековието. Съобщенията между плавателните съдове в открито море и между корабите и сушата се предавали само чрез тях. В онази епоха на войни, когато държавите често сменят съюзниците и враговете си, издигането на определено знаме може да доведе до морска битка или пък до приятелска среща между два кораба в открито море.

Корабите на различните страни винаги издигат националното знаме, често заедно с други флагове. Пиратските плавателни съдове са различни. В повечето случаи те носят със себе си знамена на различни държави и издигат най-подходящото за момента, с цел да се приближат до набелязаната жертва.

Пиратите винаги са в по-изгодна позиция от преследваната жертва. Могат да плават след кораба часове или дни наред на безопасно разстояние, докато узнаят всичко за огневата мощ на противника си и броя на екипажа му. Ако се окаже военен или добре защитен търговски кораб, те го изоставят и тръгват да търсят някоя по-беззащитна жертва. Ако корабът им се стори уязвим, пиратите могат да направят две неща: да се опитат да го превземат на абордаж иди да предприемат фронтална атака.

Най-простият начин да хванеш жертвата си неподготвена е да издигнеш лъжливо знаме (от фр. ruse de guerre), военна хитрост, която корабите често прилагат по време на война. Преди изобретяването на радиото и на морзовата азбука, единственият начин, по кой то кораб в открито море може да определи националността на друг, е по флаговете. В началото на XVIII век държавни те знамена вече са установени и опитен мореплавател може да идентифицира корабите на всяка морска държава по флаговете, издигнати на мачтите или на флагщока.

Пиратският символ в западния свят е черно знаме с изрисувани на него бял череп и кръстосани кости. Но „Веселия Роджър“ е само един от символите на пиратството. В апогея му в началото на XVIII век различни образи украсяват пиратските знамена: кървящи сърца, пламтящи гюлета, пясъчни часовници, копия, саби или пък скелети. Докъм средата на XVIII век в документите от тази епоха червените или „кървави“ флагове се срещат толкова често, колкото и черните. Поне в началото „Веселия Роджър“ е напомнял за изчезналия флот на тамплиерите.^[1]

В една френска книга за флаговете от 1721 г. са отпечатани ръчно оцветени гравюри на пиратски знамена, включително черни флагове с различни отличителни знаци и чисто червено знаме до червен вимпел. Под червените знамена се чете: „Pavilion nommé Sansquartier“ (флаг, означаващ „без пощада“).

Идеята, че червеното знаме означава „без пощада“ и че не се вземат пленници, е потвърдена от капитан Ричард Хокинс, заловен от пирати през 1724 г. След освобождаването си той пише:

Всички се качиха на палубата и развяха „Веселия Роджър“ (така наричат черния флаг, на който е нарисуван голям бял скелет с копие в едната ръка, пронизало кървящо сърце, и пясъчен часовник в другата). Когато се бият под флага на „Веселия Роджър“, те допускат помилване, което отказват, когато са издигнали червеното знаме.^[2]

Любопитното в случая е, че описваният от Хокинс флаг е използван наред с други знамена от Едуард Тийч, пират от Северна Каролина, известен с прозвището Черната брада.

Авторите на книга за пирати уточняват, че онези, които плават под флага „Веселия Роджър“, невинаги са бездушни и хладнокръвни убийци. Както отбелязва Дейвид Кордингли в книгата си „Под черния флаг“^[3], пиратите не са били толкова лоши хора и често са се държали твърде кавалерски с пленниците си.

Кордингли изброява много случаи, когато търговски кораби се предават без съпротива на пиратите. В такива ситуации пиратите обикновено се въздържат от насилие над заловения екипаж. Най-често товарът се прехвърля на пиратския кораб, екипажът се разоръжава и се пуска на свобода, като пиратите винаги оставят достатъчно храна и вода на пленения кораб. Както ще видим по-нататък, пиратите се отнасят съвсем демократично помежду си, а също така и към пленниците си.

Макар първата реакция на повечето търговски кораби е да се опитат да избягат от пиратските плавателни съдове, когато бъдат настигнати, се предават незабавно. Не липсват и произшествия при абордажите, защото пиратските кораби са тежковъоръжени с оръдия, а екипажите им се състоят от решени на всичко свирепи главорези.

Когато от някой испански кораб в Карибско море, натоварен с ценни стоки и богатства, съзрат кораб, развял черен пиратски флаг, на палубата настъпва суматоха, носят се ругатни и писъци. Жените припадат, мъжете измъкват сабите си и започва надбягване, в което става ясно кой кораб е по-бърз: пиратският — с масонските флагове, или пък натовареният със съкровища испански кораб.

Обикновено пиратските кораби са много бързи. Ако пленят някой по-бърз кораб от техния (в някое пристанище например), те го запазват за себе си.

Най-известният пират, плавал под флага на „Веселия Роджър“, е прочут с прозвището капитан Ингланд. Флагът на френските морски разбойници е черен, кръстосани кости и пясъчен часовник под тях. Френският пиратски кораб „Санспитие“ (Sans pitie — Безмилостен) е плавал под флаг с череп и кости, плюс гол мъж със сабя в едната ръка и с пясъчен часовник в другата. Английският пират капитан Бартоломю Робъртс издигал флаг, на който скелет с копие и морски капитан държат помежду си пясъчен часовник.

Всички пиратски знамена са изпълнени със символика и смисълът на пясъчния часовник е много интересен. Например може да се тълкува и като предупреждение, че времето на Ватикана и неговите съюзниците изтича.

На други пиратски знамена костите са заменени със саби. Този впечатляващ символ е издигнат за пръв път от Калико Джак Рекъм. Всъщност прототипът на героя на Джони Деп във филма „Карибски пирати“ е Рекъм. Известен е с прозвището Калико Джак заради пъстрите си дрехи от платно „калико“, които неизменно е носил. Текстилът е бил популярен и ценен товар на търговските кораби и Рекъм се е обличал особено елегантно. Бил е красив и образован, безстрашен и много находчив. Двете най-прочути пиратки от онова време, Мери Рийд и Ани Вони, са членове на екипажа му, а вероятно Бони му е родила дете.

Основната база на Рекъм са островите в Хондураския залив (част от които по-късно влизат в Британски Хондурас, сега държавата Белиз), но след редица успешни акции се установява в тихо пристанище на малък остров южно от Куба, където си създава нещо като „семейно огнище“. Там Ани Бони прекарва бременността си, а след време отново се качва на кораба. Рекъм посещава редовно „семейството“ си и остава на острова, докато свършат парите и провизиите.

Според най-известната легенда за този екстравагантен пират, докато Рекъм подготвял кораба си за плаване в тайното си пристанище и се готвел да вдигне платната, пристигнал испански кораб от бреговата охрана, арестувал преди това заловена в контрабанда английска корвета. Испанците се опитали да атакуват Рекъм, чийто кораб бил близо до брега и далеч от обхвата на оръдията. На свечеряване испанският кораб навлязъл в протока, за да блокира малкия залив. Испанците били сигурни, че Рекъм е попаднал в капана и на разсъмване ще могат да приключат с него.

Рекъм осъзнал веднага отчаяното си положение и се задействал с присъщите му смелост и хитрина. Пленената английска корвета била застанала в такава позиция, че можела да се използва за бягство. Рекъм, който бил убеден, че на сутринта корабът му ще бъде раздробен от испанските гюлета, се решил на отчаян ход. Като използвал прикритието на тъмната нощ, Рекъм заповядал на екипажа си да се качи на лодките и с обвити в парцали гребла безшумно се придвижили от бригантината си до корветата. След като се справили с екипажа на корветата, отрязали, въжетата на котвата и отплавали в открито море.

На сутринта испанците открили огън с всичките си оръдия по бригантината на Рекъм, но за тяхна изненада оттам не отвърнал никой. Лесно е да си представим огорчението на испанците, когато разбрали, че жертвата със скъпоценната си плячка се е изплъзнала, оставяйки им само един разрушен от снарядите кораб.

Рекъм продължил да напада търговски кораби и установил нова база в Ямайка. През 1720 г. губернаторът на Ямайка узнал за присъствието му на острова и изпратил въоръжена корвета да го залови. Рекъм се опитал да избяга с кораба си, но английският военен кораб го застигнал и почти без никаква съпротива го принудил да се предаде. Може би се е надявал губернаторът на Ямайка да прояви снизхождение към своя сънародник, но почти целият екипаж бил осъден на смърт чрез обесване. Мери Рийд, Ани Бони и няколко моряци, които заявили пред съда, че са ги вербували принудително, били помилвани. Рекъм бил обесен в Порт Роял, на входа на пристанището, където трупът му висял за назидание цял месец.

По повод края на Рекъм на Ани Бони се приписват следните думи: „Ако беше се бил като мъж, нямаше да умре като куче“.^[4]