Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (18) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Аламут, крепостта на хашишините

Аламут е непристъпна крепост, разположена сред неголяма долина, и Хасан ибн Сабах решава, че тя е идеалното място за създаване на земен рай. Бъдещият владетел на Аламут решава да прибегне до една уловка. Той предлага на управителя три хиляди златни монети „за толкова земя, колкото може да се опаше с една волска кожа“. След като Махди се съгласява с условието и приема сделката, Хасан Сабах нарязва голяма волска кожа на възможно най — тънки ивици и ги навързва на дълга връв, с която опасва целия замък Аламут. При това положение управителят отказва да изпълни сделката, но Хасан Сабах се сдобива със заповед на много високопоставен служител на селджукските владетели, с която крепостта се предава във владение на Хасан Сабах срещу три хиляди златни монети. Този служител се оказва таен последовател на „Шейха от планината“, прозвище, с което по-късно става известен Хасан.

Това се случва през 1090 г. и Хасан ибн Сабах вече е готов за осъществяването на следващия етап от плана си. Той напада и побеждава войсковите части на емира, които са разположени във владенията на управителя на областта. От местните жители подбира най-благонадеждните и подходящи хора за свои работници и войници, които се подчиняват само на него и са му верни.

След по-малко от две години изпратен от Хасан Сабах хашишин пронизва в сърцето везира Низам ал Мулк. Старата жажда за мъст на Хасан превръща училищния му приятел в първата жертва на „повелителя на терора“. Владетелят Малик Шах, който се осмелява да изпрати войски срещу него, умира при загадъчни обстоятелства и има съмнения, че е бил отровен.

Към 1092 г. Хасан Сабах вече е пълновластен вожд на силна и разрастваща се шиитска секта, чиито членове се подвизават официално под името низаритски исмаилити, но скоро стават известни повече с друго прозвище — хашишини (асасини).

След смъртта на владетеля страната се разцепва на враждуващи фракции, но низаритските хашишини са единни. За по-малко от десетилетие те стават господари на цяла област от Персия, както и на голям брой крепости и укрепления. Всичко това хашишините постигат както с подмолни действия, така и с директни атаки, или пък използвайки отровни кинжали и всякакви други подходящи за конкретните случаи средства. Ортодоксалните религиозни водачи постоянно заклеймяват учението им, но всичко е напразно.

Верността на исмаилитите към водача им се пренася изцяло от халифа към личността на Шейха от планината, който всява страх и ужас сред всички князе в тази част на Азия, включително и сред предводителите на кръстоносците. „Въпреки умората, опасностите и мъченията, хашишините с радост жертват живота си, когато учителят им го поиска. Те го охраняват и винаги изпълняват смъртните присъди, които издава. След като жертвата е набелязана, правоверните, облечени в бели туники и с червени пояси, които символизират цветовете на невинността и на смъртта, тръгват в изпълнение на мисията си, без да се боят нито от разстоянията, нито от опасностите. Като намерят жертвата, изчакват удобния момент и я убиват, а кинжалите им рядко пропускат целта си.“^[1]

Марко Поло, който през 1271 г. минава през тези земи, описва долината на хашишините и крепостта Аламут по следния начин:

В красива и заобиколена от две планини долина той е създал прекрасни градини с всякакви плодни дръвчета и благоуханни храсти. Навсякъде се издигат различни по форма и размер палати, украсени със златни статуи, рисунки и мебели, скъпа коприна. По малки тръбопроводи из постройките се изливат потоци от вино, мед, мляко и бистра вода. Обитателите на тези палати са красиви и грациозни девойки, които пеят, изкусно свирят на всякакви инструменти, танцуват и са много опитни в любовните игри. Облечени в скъпи дрехи, те непрекъснато лудуват и се забавляват в градините и беседките, докато слугините им стоят затворени в помещенията и им е забранено да излизат. Със създаването на тези великолепни градини владетелят на това място има намерението да покаже на последователите си, че той също е пророк. След като Мохамед обещава на всички, които му се подчиняват, райски живот, където ги очакват всевъзможни чувствени удоволствия в компанията на красиви нимфи, той също иска неговите последователи да го възприемат като равен на Мохамед и с неоспорима власт да допуска или не хората в създадения от него рай. За да няма нежелан достъп до прекрасната долина, владетелят е издигнал на входа й непристъпен замък, откъдето през таен проход може да се преминава в долината.^[2]

Хасан Сабах привлича момчета между дванайсет и двайсет години от околностите, като подбира специално онези, които смята за подходящи за хашишини. Марко Поло продължава разказа си:

Всеки ден организира приеми, на които говори за насладите на Рая и заповядва да дадат на десет или дванайсет младежи отвари за приспиване. Когато те вече са изпаднали в полусънно състояние, ги отвеждат в различни павилиони на градината. След като унесът попремине, съзнанието им остава напълно объркано от заобикалящите ги наслади и компанията на възхитителни девойки, които пеят, свирят и ги обсипват с най — пленителните ласки. Освен това им поднасят уханни ястия и отбрани вина, докато младежите, пияни от изобилие и развлечения, сред истински реки от мляко и вино, не си помислят, че наистина се намират в Рая и по никакъв начин не искат да се откажат от тези удоволствия и наслади. След четири или пет дни младежите отново изпадат в летаргия и ги отвеждат извън градината. Когато водачът ги повика и ги попита къде са били, те винаги отговорят: „В Рая, с благоволението на Ваша милост“. После разказват на всички какво са видели и преживели. След това водачът се обръща към събралите се около него: „Нашият пророк обещава, че който защитава владетеля си, ще наследи Рая, и ако се подчинявате на заповедите ми, ви очаква точно тази щастлива съдба“.^[3]

Някои се опитват да се самоубият, за да стигнат колкото се може по-скоро в Рая, но на покорните се казва, че само смъртта в изпълнение на заповедите на Хасан ибн Сабах може да им даде ключа за райските врати. През XI век не само наивните персийски селяни вярват, че всичко това е истина, но и значително по — образовани хора възприемат градините и разходките из рая за действителност. Наистина, суфистите проповядват, че градините са чиста алегория, но въпреки това много хора не вярват и се доверяват само на чувствата си.

В арабската книга „Изкуството на измамата“ на Абдераман от Дамаск се разкрива друга хитрост на Хасан ибн Сабах. В пода на залата за приеми той заповядал да изкопаят дълбока и тясна яма. Някой от учениците му влизал вътре, като от пода се показвали само главата и шията му. Около врата му слагали поднос от две части с широка дупка по средата, като по този начин се създавало впечатление, че на пода има метален поднос с отсечена глава върху него. За да бъде сцената по — правдоподобна (ако може да се употреби тази дума), Хасан Сабах заповядвал да се излее прясна кръв на подноса около главата.

След това въвеждал в залата няколко от новопостъпилите в сектата и се обръщал към „главата“ с думите:

— Разкажи им какво си видял.

Ученикът започвал да описва преживените наслади в рая.

— Видяхте главата на мъртъв човек, когото всички вие познавате. Съживих го, за да ви разкаже той самият какво е видял — казвал Хасан ибн Сабах на присъстващите.

След чудноватата среща с говорещата глава впечатлените млади хашишини напускали залата, а Хасан Сабах отстранявал подноса от врата на ученика и със светкавичен удар на сабята си наистина обезглавявал неволния си съучастник. После известно време излагали главата на показ, за да я гледат правоверните. Този трик (плюс убийството) постигал желания ефект и въодушевлението по отношение на саможертвата растяло.

Хашишините се бият в кръстоносните походи на страната на този, който им е изгоден в момента. Същевременно продължават да се борят срещу персийците. Синът и наследник на Низам ал Мулк загива от кинжала на хашишин. Новият султан наследник на баща си Малик Шах, завладява почти всички предишни провинции и замисля поход към крепостта Аламут. Една сутрин обаче се събужда и вижда кинжал, забит на пода до главата му. Към него има писмо, в което го приканват да се откаже от планираната обсада на Аламут. Няма съмнение, че султанът е бил могъщ владетел, но от страх сключва примирие с хашишините, които получават свобода на действие, като в замяна обещават, че ще намалят числеността на армията си.

След завземането на Аламут. Хасан ибн Сабах живял още 34 години. Известно е, че през цялото това време е напускал крепостта само два пъти. Именно оттам ръководел невидимата си империя, която се разпростира до Близкия изток. Към края на дните си, когато разбира, че смъртта е близо, започва да планира увековечаването на Ордена на хашишините. Хасан ибн Сабах създава независимо владение, опирайки се на учението на исмаилитската секта на низаритите, която просъществува 166 години и чиято столица е Аламут. След смъртта си Хасан ибн Сабах е наследен от доверения си генерал Бузургумид, който управлява низаритските хашишини от 1124 до 1138 г. Малко преди смъртта си той определя за свой наследник сина си Мохамед — консервативен владетел, който не допринася почти с нищо за укрепването на империята на хашишините. Той е на власт от 1138 до 1162 г. и предава управлението на сина си Хасан II.

Хасан II властва твърде кратко време — от 1162 до 1166 г., като се обявява (в прокламацията от Кияма) за „таен исмаилитски имам“, което означава, че е богоподобен и общува направо с Всевишния. И за сунитите, и за шиитите Хасан II е опасен еретик и те не го признават за „таен имам“. Хасан II е убит година и половина след прокламацията, прободен от зет си, който отказва да му се подчини и се надява низаритските исмаилити да се върнат към предишната теология.

Хасан II е наследен от сина си Мохамед II, който владее Аламут от 1166 до 1210 г., а после на власт идва синът му Хасан III, чиято майка е сунитка. Хасан III принуждава хашишините да възприемат сунитските догми на исляма. След неговата смърт го наследява деветгодишният му син, който в зрели години възвръща шиитската теология. Мохамед III властва от 1221 до 1225 г. и е наследен от сина си Куршах, който е последният владетел на низаритските хашишини. През 1255 г. монголските орди превземат Аламут и веднъж завинаги слагат край на властването на низаритските хашишини.

Джеймс Васерман красноречиво обобщава в книгата си, че Хасан ибн Сабах остава в историята като човека, превърнал убийството в изкуство, „което носи максимална политическа изгода, без почти никакви загуби и е много по-хуманен начин за решаване на политически вражди и разногласия, отколкото масовите кланета и убийства по бойните полета. Убийството в самата цитадела на властта постига необикновени резултати и засяга само онези, които вземат решенията, а не обикновените фаждани, които са вечните жертви на политическите авантюри на владетелите и водачите си“.^[4]