Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (50) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Папската демаркационна линия от 1493 г.

Щом първите новини за успешното пътуване на Колумб стигат до Европа, испанските монарси вземат мерки да си подсигурят новите търговски пътища. Съседна Португалия поддържа морска търговия с откритите още от времето на Енрике Мореплавателя територии. През XV век португалски експедиции слизат още по-надолу покрай бреговете на Африка и навътре в Атлантическия океан. По това време интересите на Испания и Португалия се сблъскват директно.

Тъй като и двете страни са католически, те се обръщат към папата да разреши териториалния спор, както е постъпвал в миналото. По това време папа е Александър VI, чието истинско име е Родриго де Борха (Борджия). Той произхожда от видно испанско семейство във Валенсия (Испания) и е племенник на папа Калист III От любовницата си Ваноса Катани Родриго има няколко извънбрачни деца. След избирането му за папа, синът му Чезаре Борджия се заема с управлението на неговите имоти. По времето на Александър VI сред папската администрация се вихрят незапомнени политически интриги, корупция и алчност. Моралният упадък и незачитането на църквата и религията са нещо обикновено. Смята се, че Чезаре е прототип на „Принца“ на Макиавели. Сестрата на Чезаре, Лукреция Борджия, има собствен „принос“ в историята на скандалната фамилия.^[1]

Когато е призован да разреши спора между Испания и Португалия, Александър VI издава папска вула, която разделя света между двете страни. Папата твърди, че така ще спечели каузата на християнството. Ето и част от съдържанието на вулата:

Между другите богоугодни дела, скъпи на сърцето ни, най-ценното е това, че в наше време католическата вяра и християнската религия се възхваляват и разпространяват по света, за да спасят душите на хората, а варварските народи да бъдат подчинени и насочени към вярата(…) Разбрахме, че вие наистина отдавна възнамерявате да търсите и откриете непознати земи и далечни острови, неоткрити досега от друг, за да въведете в лоното на нашия Спасител и в тайнствата на католическата вяра техните жители…^[2]

Тъй като съществуват доказателства, че в испанската експедиция не е имало нито един католически свещеник, мотивацията на двете спорещи страни очевидно е само стремеж за завладяване на нови територии, с цел да се заграбят богатствата им. Вероятно е било нещо като мълчаливо съгласие от страна на папата, срещу което той с получавал своя дял. Както може да се очаква, решението му до известна степен облагодетелства Испания. Според цитираната вула е прокарана условна граница от полюс до полюс на сто левги (483 км по суша, или 556 км по море) западно от Азорските острови. Всички територии на изток от границата принадлежат на Португалия, а на запад — на Испания. Португалия обжалва това решение и границата е преместена по на запад, като последицата е, че най-източната част на Бразилия попада в португалско владение и се узаконява колонизацията й от португалците.

Съвсем очевидно е, че папската вула драстично нарушава правото на политически и религиозен суверенитет на местните народи в световен мащаб. В това разпределение се пренебрегват също така останалите европейски морски сили. Англия, Франция и Нидерландия пък не признават вулата. Но с папския указ тези страни си дават сметка, че Испания и Португалия ги изпреварват в бягството от мрака на Средновековието. Така започва ерата на Великите географски открития, на колонизацията и натрупването на богатства от нея.