Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (3) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Пиратството в древността

Както вече споменахме, възможно е да са съществували усъвършенствани навигационни прибори много по-рано, отколкото предполагат намерените днес доказателства и древни документи. Възможно е също така пиратството да се е развило успоредно с мореплаването, но според повечето енциклопедии и речници пиратството датира от времето на финикийците, които са смятани за първия народ от мореплаватели. Към 1000 г. пр.Хр. финикийците са имали пълен монопол над морската търговия из цялото Средиземноморие и е известно, че са нападали плавателните съдове, които не са от техния търговски флот. Корабите им били големи, мощни и задвижвани от голям брой гребци. Освен това под водата корабите им били оборудвани с тарани, с които пробивали вражеските кораби. Така че в епохата на финикийците пиратството и морските битки достигнали значително развитие.

Древните пирати от Киликия в Югоизточен Анадол постоянно нападали римските кораби. Ето защо срещу тях били организирани три големи експедиции в Източното Средиземноморие (102–67 г. пр.Хр.), като голяма флотилия, водена от Помпей Велики, разгромила грабителите окончателно. През следващите 250 години римската армада на практика не е позволила никакво пиратство в Средиземно море.

В книгата си „Пиратството в древния свят“ професорът от Ливърнулския университет Хенри Ормерод отбелязва, че думата „пират“ произхожда от латинското „pirata“ и означава „човек, който напада кораби“.^[1]

Ормерод твърди, че в древността пиратството е било разпространено най-вече в Средиземно море, където, както и сега, се кръстосват безброй морски пътища. Авторът отбелязва, че в по-голямата си част средиземноморските брегове са скалисти и без растителност, поради което са напълно неподходящи за живеене. „На сушата неплодородната земя е принудила хората да станат ловци и разбойници, а не земеделци. Същото се случва и в морето“.^[2]

Някои древногръцки автори са описвали случаи с пиратство. Например как през 355 г. пр.Хр. Трима атински посланици, плаващи с военен кораб за двора на Мавзол в Кария, се натъкнали на кораб от египетския град Навкратис (по-късно гръцка колония), който пленили и откарали в пристанището Пирея. Търговците от Навкратис се обърнали с молба за милост към атинските граждани, но тъй като по това време Египет бил в конфликт с Персия, а атиняните искат да спечелят на своя страна великия персийски шах, корабът бил обявен за неприятелски.

Ормерод отбелязва, че „парите за откупа, които по закон принадлежат на държавата, били задържани от тримата посланици“.

Характерни черти на древното пиратство са също така грабежите и жестоките репресии. Пирати и капери грабят и опожаряват пристанища и градове из цялото Средиземноморие.

Ормерод пише: „Абсолютно невъзможно е да се приложи сегашното схващане на политически организираното общество към примитивните условия на живот в древността. Само след дълъг процес на развитие в античния свят започват да различават чужденеца от врага, пиратите от каперите, законната търговия от грабежа. По повод оплакванията на римляните от пиратството на поданиците на царица Тефт, тя им отговаря, че не е прието илирийските царе да се месят в нормалните занимания на моряците. Херодот отбелязва, че в Гърция от VI век пр.Хр. Поликрат от Самос се е занимавал с пиратство и е нападал всички пътуващи по Егейско море. Един много известен закон на Солон толерира подобни действия и сред атиняните. Ограбването на съседа за древните хора от Средиземноморието е било начин на «производство», допускан и насърчаван от общността, стига той да е насочен към хора от чуждо племе“. Ормерод смята, че Тукидит е дал едно от най-добрите описания на съществуващите тогава нрави:

Както античните гърци, така и варварите от континента, които живеят по крайбрежието и населяват островите, започват да се срещат по-често в морето — те се отдават на пиратство. Предвождани от най-силните мъже, те търсят не само печалба, а и средства за издръжката на най-бедните и нуждаещите се. Нападат незащитени със стени градове, ограбват ги и по този начин се сдобиват с основните средства за оцеляване. Занаятът им изобщо не е бил срамен — дори е носил известна слава. Днес се твърди, че това се отнася и до някои народи от континента, които се гордеят с добре свършената работа. Древногръцките поети, които винаги питат слизащите на брега дали са пирати, никога не порицават тази професия, нито пък самите пирати се срамуват от нея. На сушата хората също се крадат и ограбват едни други и дори днес много от гърците живеят по старите обичаи: като етолийците, акарнанийците и другите от тази област. А навикът на тази крайбрежни жители да носят оръжие се корени в стария им пиратски занаят.

Тукидит отбелязва също, че пиратството и разбойничеството са били възприемани като занаяти за прехрана и са класифицирани от Аристотел по следния начин: „Някои се издържат с ловуване, което бива от различно естество. Едни например са разбойници, други, които живеят край езера, блата, край реките и моретата, пълни с риба, са рибари, а трети пък се изхранват с лов на птици и диви зверове“.^[3]

Ормерод отбелязва, че един от най-интересните герои в гръцката митология е Навплий, чийто поминък е да предизвиква корабокрушения, търговия с роби, пиратство, и може да се смята за типичен обитател на античното Средиземноморие. Той предизвиквал корабокрушенията от сушата, като палел огньове на някоя скала и заблуждавал мореплавателите в мъглата. В морето пък бил търговец на роби и пират и ако някой искал да се отърве от нежелано дете или невярна жена, му ги давал със заръка да ги удави в морето или да се разправи с тях както намери за добре.

Ормерод пише: „Критският владетел Катрей му предал две от дъщерите си — Аеропа и Климена, и му заповядал да ги продаде в чужбина. Навплий продал Аеропа, но задържал Климена за своя съпруга. Алей също се отървал от дъщеря си след връзката й с Херкулес и тя била продадена на екипаж от карибски пирати. Името на Навплий означава просто «моряк» (като пръв мореплавател според легендите, той е открил съзвездието Голямата мечка), а действията му едва ли са много по-различни от общоприетите за древните мореплаватели в Средиземноморието. Вече споменахме за практиката на мейнотите, които предизвиквали корабокрушения и са пиратствали през XVII и XVIII век, както и за таврийците в Черно море. Знаем също така, че е имало и други общности със същия поминък, подпомагани от благоприятните особености на бреговата линия“.