Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (47) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Изумителната зала с картите

Мнозина автори смятат, че Колумб е бил изключително богат източник на мореплавателски познания. Чарлс Бърлиц пише: „(Колумб) внимателно е проучил предишни атлантически пътешествия: веднъж разказал история за двама мъртъвци с тъмна кожа, вероятно китайци, намерени в тясна и дълга лодка на западния бряг на Ирландия, близо до Голуей“.^[1]

Андерсън добавя: „Несериозно е да се твърди, че смело е плавал в «непознати» морета. Още по време на известното си пътуване до Исландия през 1477 г. той със сигурност с чул разни истории за викингски пътешествия през вековете (…). Имал е достъп до много карти, което е подробно документирано от Ентърлайн в изданието «Викингска Америка». Норвежецът Приц изтъква в своя книга, че «адмиралската му карта» положително е съставена въз основа на известната карта от 1424 г., изработена във Венеция, която днес се намира в библиотеката на Минесотския университет. Колон е роден и израсъл на остров Майорка, средище на контрабандист и пирати, както и на картографи, какъвто е бил и брат му Бартоломе“.^[2]

Андерсън на няколко пъти се среща с норвежкия журналист Каре Приц, благодарение на чиито изследвания в Испания, Португалия и Италия в началото на 70-те години на XX век са открити множество оригинални документи, свидетелстващи, че европейците са знаели за първите експедиции на викингите. В писмо от 17 август 1974 г. Приц споделя:

Заключението ми за преоткриването на Америка е следното: данни за пътешествията до Винланд се разпространяват през 1070 г. благодарение на Адам от Бремен и през следващите векове пяла Европа знае за тях. Начертани са серия карти с Бахамските острови, Куба, Хаити, Пуерто Рико и т.н. (…), но картографите не знаят точните дължини, така че поставят тези острови на запад от Ирландия. Името „Винланд“ е написано като „Бинини“ или „Исла Бини“ и е добре познато много преди Колумб. От своя страна, Колумб се сдобива със стари карти (по-специално с картата на Андреа Бианко от 1436 г.) и през 1477 г. заминава за Исландия за по-точни сведения. Там се запознава с правилната ширина и дължина на Америка и многобройните географски имена в ивицата между Флорида и Бостън.

Колумб знае точно къде да търси островите и сушата и поема курс направо към тях. Заповядва на капитаните си да плават 4500 километра (2800 мили) на запад, след което ще открият острови и континент. След като минат тези 4500 километра, не бива да плават нощем, защото ще наближат Винланд.^[3]

В легендата на известната карта на Пири Рейс е обозначено, че тя е прекопирана от други карти, включително и от тези на Колумб. Чрез нея се удостоверява, че Атлантическият океан е прекосяван много преди Средновековието. Изработена през 1513 г., тази карта отразява цялото Източно крайбрежие на Северна и Южна Америка и голяма част от Антарктида и то само няколко години след първото плаване на Колумб до Новия свят.

В наръчника си за мореплаватели „Книга за морското дело“ (атлас, съдържащ 210 карти, с помощен коментар — Бахрийе) османският адмирал Пири Рейс пише, че Колумб е бил вдъхновен от някаква книга с информация за далечните земи, описани като богати на всякакви минерали и скъпоценни камъни. „Този мъж, Колумб, с книгата в ръце, се опитал да убеди португалци те и генуезците, че си струва да се предприеме експедиция до там. След като те отхвърлили идеите му, той отишъл при испанския бей. Там отначало също му отказали, но после искането му било удовлетворено, след като бил оказан натиск“.^[4]

Коя ли е била книгата, с която е разполагал Колумб? Пири Рейс твърди, че става дума за Имаго Мунди на френския кардинал Пиер д’Ай (известен също като Алиако или Петрус Алиакий), който с философ, астролог и космограф от Парижкия университет. Той развива теорията, че отвъд Атлантическия океан има суша, като се аргументира с убеждението си, че Земята е кръгла.^[5]

Разполагайки с Имаго Мунди и други карти на Атлантика, Колумб успява да убеди испанските владетели в изгодата на една експедиция до „Индия“. Изненадващото обаче е, че тези карти не са най-ценните му източници на информация: има достоверни доказателства, че той е бил придружаван от човек, който вече е прекосявал Атлантическия океан.

Нектарио открива писмо до испанските монарси, в което се казва, че някой си Алонсу Санчес де Уелва е напуснал пристанището на родния си град Уелва на 15 май 1481 г. на кораба „Атланте“, с екипаж от шестнайсет човека. Твърди се, че корабът е достигнал до остров Санто Доминго (наричан от местните жители Кискея) и на връщане се е задържал в Порту Санту и на архипелага Мадейра, където капитанът му живял известно време. След внезапната му смърт, документите на кораба са предадени на Кристобал Колон, който по това време помагал на шурея си — губернатор на острова. Трудно е да се повярва, че толкова сензационен документ е автентичен и цели 500 години е останал в тайна. След внимателно проучване обаче, историята на Санчес де Уелва се потвърждава и общото мнение е, че корабът му се е отклонил от курса и е прекосил океана десет години преди плаването на Колумб.

Най-изненадващото в съдържанието на писмото е, че Санчес де Уелва сочи като първи помощник-капитан Мартин Алонсо Пинсон, богат корабовладелец от Палос, който предоставя на Колумб корабите „Ниня“ и „Пинта“ и набира екипажа за експедицията. Стюардът на „Пинта“ Гарсия Фернандес твърди: „Мартин Алонсо (…) знаеше, че ако не даде двата кораба на Адмирала, той нямаше да стигне там, където е, пито пък би могъл да намери екипаж, защото никой не познаваше споменатия Адмирал, и благодарение на Мартин Алонсо и с корабите му, този Адмирал успя да направи това пътешествие“.^[6] Някои историци предполагат, че Пинсон е истинският ръководител на експедицията в Новия свят, а Колумб е само „параван“ поради оказаното му благоволение от испанските монарси. Като капитан на „Пинта“ Пинсон е втори по ранг след Колумб в експедицията.

Писмото на стюарда е в съзвучие с изнесените факти. Наследниците на Пинсон в продължение на половин век водят дела, за да получат част от почестите и богатствата, с които с награден Колумб. От документираните съдебни дела се разбира, че Колумб е имал достъп до архивите на Ватикана, които съхраняват данни за викингските пътешествия в продължение на няколко века, а вероятно и до оригинала на знаменитата „Винландска карта“. В Йейлския университет се намира нейно копие, правено през XX век. Всичко това показва, че Пинсон е получил от Рим информация за съществуването на земя на запад от Атлантическия океан.^[7]

В качеството си на първи заместник и консултант по плаването, Пинсон може би е убедил Колумб да промени курса си на 6 октомври.^[8] Каква по-убедителна причина би накарала Адмирала да се вслуша в съвета на подчинения си (с когото си съперничат), освен факта, че Пинсон вече е бил там?