Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (38) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Загадката на Нова Скотия и Нова Атлантида

И двамата автори — Майкъл Брадли и Андрю Синклер, смятат, че колонизацията на Канада се дължи на пренасянето на Свещения Граал отвъд океана. Синклер и тамплиерите се опитали да изпълнят предсказанието и да основат „Новия Йерусалим“ в Новия свят.

Брадли е убеден, че френският пътешественик и основател на колонията Квебек, Самюел дьо Шамплен (1567–1635) е бил таен пълномощник на династията на Граала, който е пренесен в Монреал малко след нападението на английския адмирал Седжуик срещу Нова Скотия през 1654 г. Граалът е пренесен до Монреал от мистериозно тайно общество, наречено Compagnie du Saint-Sacrcment (Общество на Светото причастие). Брадли добавя, че не е известно къде се намира сега.^[1]

В книгата си „Тамплиерското наследство в Монреал, Новият Йерусалим“^[2] Франсин Берние изтъква редица аргументи и прилага доказателства, според които Монреал е основан като свещен град, в изпълнение на отколешен обет на тамплиерите.

Интересната теория, че тамплиерите са занесли Свещения Граал в Америка, за да основат Новия Йерусалим, ни насочва към изследванията за Атлантида. Възможно е пътешествията и подвизите на принц Хенри да са повлияли на сър Франсис Бейкън, който около 1600 г. публикува незавършения си утопичен роман „Новата Атлантида“.

В него се разказва как при пътуване от Перу за Китай корабът на повествователя се отклонил от курса до някаква неизвестна страна в Южните морета, където хората носели тюрбани и било създадено едно съвършено общество: демократична държава с образован владетел, точно такава, каквато се стремяла да бъде самата Великобритания по онова време.

Хората дошли и се заселили в страната, наречена „Бенсалем“, от Атлантида, споменавана от Платон, която всъщност се намирала в Америка. Утопичната американска Атлантида на Бейкън е високо развита цивилизация с подводници, самолети, микрофони, климатици и могъща фондация за научни изследвания. Жителите на Бенсалем са християни, покръстени от самия свети Вартоломей, който им е проповядвал евангелието.

Книгата на Бейкън е публикувана 200 години след трагичната смърт на Хенри Синклер на Оркнейските острови през 1400 г. Дали Бейкън не е дочул слухове за утопична колония, създадена от Синклер в Америка? Без съмнение обаче това не е историята на Нова Скотия, която ние познаваме.

Първоначалното име на Нова Скотия е Акадия, дадено й от италианския пътешественик и изследовател Джовани да Верацано през 1524 г. Той е по-образован от повечето от предшествениците си, проучвали Новия свят, и затова може да се твърди, че е избрал името „Акадия“ за онези земи, тъй като според него напомняли за древногръцката, „Аркадия“. Изследваните от Верацано територии включват цялата Нова Скотия, югоизточната част на Квебек и източната част на Мейн. Според друга хипотеза индианците микмак казали на Верацано, че местността се нарича кади или куоди, което на техния език означавало „земя“ или „територия“. Вероятно Верацано е прибягнал до игра на думи и се е опитал да ги комбинира в името „Акадия“.

Връзката между Акадия на Верацано, класическа Гърция и Древен Египет, който след нашествието на Александър Велики е управляван от гърците, е твърде интересна.

Според Бари Фел, автор на „Америка преди Христа“, индианците микмак са потомци на древноегипетски пътешественици и колонизатори, достигали до Северна Америка. Фел развива тази теория, след като се запознава с отпечатан през 1866 г. молитвеник, изписан с микмакски йероглифи. Предполага се, че микмакската писменост е измислена от френски свещеник, но според Фел тя е почти идентична с древноегипетската, тъй като много от йероглифите, ако не и почти всички, имат еднакво значение и на двата езика.

Фел отделя доста страници от книгата си на сравняването на микмакските йероглифи с древноегипетските и твърди, че йероглифите на микмак са съществували още през 1738 г., когато абат Меяр ги използва в книгата си „Manuel Hieroglyphique Micmac“ (Наръчник на йероглифите на микмак). Фел припомня, че древноегипетските йероглифи са разчетени едва през 1823 г., когато Шамполион публикува първия си труд за Розетския камък. След задълбочено проучване Фел стига до заточението, че индианците микмак, като и други индианци от региона около Отава, чиито езици се причисляват към т.нар. алгонкинска група, са си служили със система от египетските йероглифи поне две хиляди години. Той цитира отец Йожен Ветромил, който през 1866 г. отбелязва: „Когато французите пристигнали в Акадия, индианците отдавна са пищели върху дървесна кора, върху дървета, камъни и скали, като са гравирали знаците със стрели, остри кремъци и други инструменти. Имали са обичая да изпращат послания от знаци и символи, издълбани върху парчета кора, на други племена и да получават отговори — така както ние си разменяме писма и бележки. По време на война вождовете им са изпращали писма до всички бойци, за да поискат съвет или да обявят заповедите, написани по същия начин“.^[3]

При изброяване на загадките на Нова Скотия и на залива Фънди не трябва да се забравя Хенриета Мерц и книгата й „Море с цвят на тъмно вино“.^[4] В тази интересна творба се разглежда пътешествието на Одисеи в Омировата „Одисея“ и се проследява пътят на легендарния мореплавател през Северния Атлантик. Според подробно съставения от авторката маршрут, Одисей е минал през Гибралтарския проток и плавал в Северния Атлантик, като накрая стигнал до началото на залива Фънди, който Мерц идентифицира с „чудовищата“ Сцила и Харибда. Според Омир Одисей е нападнат от Харибда и „… засмукан надолу от соленото море (…) в завихрения ад на големия водовъртеж, където на пясъчното дъно цари пълна тъмнина, докато наоколо се чува тътенът от падащите камъни…“ Хенриета Мерц предполага, че всъщност Одисей е попаднал в голямата приливна вълна на залива Фънди.