Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (4) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Дифузионизъм срещу изолационизъм

За съжаление на представителите на съвременните академични среди не са съгласни с хипотезите за презокеански пътешествия в древността и с дифузионизма като теория изобщо. Общо взето всеки, който през последните 70 и повече години е подкрепял теорията за дифузионизма и хипотезите за презокеански контакти в Атлантическия и Тихия океан преди Колумб, е бил квалифициран като „расист“.

Ако в днешната политическа ситуация се твърди, че цивилизацията в Северна и Южна Америка не се е развивала, независимо от останалите цивилизации в Азия, Африка и Европа, това е равносилно на обявяването на американските култури за по-нисши. Все едно е трябвало да получат „чужда“ помощ от древни мореплаватели, за да построят пирамидите си, да открият и започнат да добиват пурпурното багрило или да развият писменостите си и т.н. Да се твърди, че древните американски цивилизации не са били в състояние сами да постигнат това удивително развитие, е чисто „расистка“ теория и тя трябва да се отхвърли. Древните контакти и търговията по море между други райони по света не се смятат за расистка концепция, но когато стане въпрос за американския континент, веднага придобиват такъв контекст. Това е изкривена логика, но за съжаление в света на науката тя преобладава изцяло.

Обвиненията в расизъм към поддръжниците на дифузионизма антропологът Джордж Картър коментира по следния начин:

Ако хората вече са кръстосвали из обширния Тихи океан, който заема една трета от земната повърхност, какво да кажем за онези, прекосяващи по-малкия Атлантически океан? Добре, нека влезем в ролята на расисти. Кои по-точно са били тези хора? Онези непросветени европейци, които дори и през XVIII век плават на галери с гребла и последни прилагат кърмовия рул и надлъжния ветрилен такелаж на платната ли? За щастие Атлантическият океан е толкова малък, а ветровете и теченията от Средиземно море до Карибите — толкова силни и постоянни, че няма как мореплавателите да се отклонят. Дори и претърпял корабокрушение кораб ще прекоси океана за много кратко време. В наши дни има хора, които са го преплавали на тръстиков сал (Хейердал), а един скандинавец се придвижва през Атлантическия океан с брезентова лодка. Дори без да искат, европейци са стигали от време на време до Америка. А има и доказателства, че те наистина са акостирали по бреговете на американския континент, и то съзнателно, като вероятно са се намесили съществено в културната история на американските индианци, макар все още да не го потвърждаваме, защото не се стремим да видим точно кога, как и колко често е ставало това.

За по-голяма яснота ще добавя и няколко факта. Например при пристигането им в Мексико на испанците им поднасят европейски монети, а един от мексиканските идоли носи шлем, който е досущ като шлемовете на войниците на Кортес. Глинената глава, намерена от археолози в Мексико, е идентифицирана като изработена в Рим през II век след Христа. Аз написах малка статия, в която посочвам, че много от мексиканските цилиндрични печати и отпечатъци съдържат буквени надписи. Само по себе си това е доказателство за значителни контакти. Идвал ли е някой и дали се е завърнал обратно? Имало ли е двустранни и взаимни търговски отношения? Отговорът ми е: да, имало е интензивни пътувания и широка търговия, а може би и колонизация.

В Помпей са намерени изображения на ананаси, а ананасът произхожда от Америка. Така че имаме глинена глава от Помпей в Америка и американски ананас в Помпей и те са от една и съща епоха. Част от евреите, които оцеляват по време на голямото въстание срещу Рим (края на I век сл.Хр.), успяват да избягат в пустинята, където обаче намират смъртта си. Облеклата им, открити в пещерите, са запазени толкова добре, че си личат дори цветовете им. Изследване на багрилата показва, че едно от тях е карминова боя, а тя се получава от насекомото кошинила — листна въшка, вредител по кактусите, които са американски растения. Този факт (както и много други) трябва да бъде проучен допълнително, но засега това е най-вероятната хипотеза. Търгувало ли се е в онези времена с бои? Финикийците (името означава „червен, пурпурен“) са търгували с пурпур, който са извличали от вид миди. В Америка коренното населеше добива същото червено багрило от подобен вид миди. Привидно има лесен отговор на загадката: испанците са ги научили. Но радиоизотопният тест с въглерод 14 датира производството на тези багрила през 200 г. пр.Хр. Обмислена и разумна ли е била търговията със споменатите бои? Разбира се. Търговията на дълги разстояния е най-изгодна с леки и ценни стоки, които заемат малко място, а багрилата отговорят точно на тези изисквания. И какво още?

През бронзовата епоха в търсене на мед, калай, злато и сребро древните хора са стигали далеч отвъд границите на познатия свят. Южната част на Нова Англия (САЩ) е била богата на медни руди. Там намираме много надписи, долмени, големи камъни, поставени върху по-малки, огромни каменни конструкции… Описанието им съвпада с подобни европейски мегалити от бронзовата епоха и е възможно да имат един и същ произход.

Посочените факти свидетелстват, че хората са прекосявали океаните много по-рано, отколкото предполагаме. Преди двайсет години бях заклеймен за предположението си, че това може да се е случило през 2500 или дори през 3000 г. пр.Хр. После се изясни, че почти от 7000 г. пр.Хр. в Америка вече се е отглеждало африканското растение Lagenaria siceraria, или кратуната на странника. Във връзка с това един приятел спомена за възможността хората да са прекосявали Атлантическия океан още преди 15000 години. Дори за мен тази дата е прекалено ранна, но ако ми се даде един месец време за размисъл, може и да приема подобна вероятност.

Сега се намираме точно в тази изходна точка. Знаем почти със сигурност, че е имало пътешествия и е съществувал интензивен обмен на животни и растения, а е възможно да са били налице търговия и дори някакъв вид колонизация. Трябва да проучим и разберем още много неща, но някои специалисти с ограничено мислене се противопоставят на каквито и да било сериозни проучвания. В повечето случаи въпросите остават в границите на несъщественото и винаги се намира някой с нездрав разум, който поднася аргументи на професионалистите, а те своя страна ги омаловажават. Ако въпросът не бе полкова вълнуващ и значим за разкриването на произхода на цивилизацията и природата на човека, човек би се изкушил да изостави всичко и да остави фудитата да монополизират проблема (ако използваме израза на Харолд Гладуин). Но нещата са прекалено сериозни, за да го направим.^[1]

В последните изречения Картър има предвид книгата „Хората от Азия“, написана през 1947 г. от професор Харолд Гладуин. Тя е насочена срещу академичния догматизъм на изолационистите. В нея авторът формулира ироничния термин „Фуди Дуди“ (Phuddy Duddy — от съкращението Ph. D., означаващо доктор по философия), отнасящ се до самодоволните и безочливи учени с докторска титла, които от високата си катедра постановяват кое в историята е правилно и кое не е.

Макар че за времето си книгата на Гладуин е своеобразно постижение и терминът „Фуди Дуди“ се радва на известна популярност, догмата на изолационизма си остава и както отбелязва Джордж Картър, се възприема отблъскващата тенденция да бъдат обявявани за „расисти“ всички, които подкрепят и защитават тезата за разпространение на знания в древността чрез миграции и морски пътешествия. Тъй като нито един изследовател, археолог или историк не би искал да го причислят към „расистите“, целият проблем става много сложен и деликатен.

Можем обаче да обърнем аргументите наопаки и да обявим, че расист е всеки, който казва, че древните китайци, бирманци, либийци и евреи са били прекалено примитивни и ограничени, за да могат да прекосят океана. Историята и истината зависят от научните изследвания и доказателствата, а не от политическата конюнктура на епохата.

Расисткият аргумент по отношение на пиратите и древните мореплаватели е много интересен. И по онова време корабните екипажи са били съставени от хора от всевъзможни националности, а това е представлявало голямо предимство, защото моряците са знаели различни езици и са познавали някои географски региони, неизвестни на другите членове от екипажа, а това се е ценяло високо от всички. Както ще се убедим по-нататък, пиратите са представлявали изключително демократична и свободна от предразсъдъци общност. Докато навсякъде по света са се ширели сегрегация и кастово разделение, на борда на пиратския кораб нещата били съвсем различни. Равенството стояло над цвета на кожата, религията и общественото положение, валидни на сушата. Най-важните неща в живота на моряците били талантът, сръчността и способностите. Колкото и невероятно да изглежда, принципите на демокрацията се зараждат именно на борда на пиратските кораби.

Както вече стана ясно, мореплаването датира отпреди хилядолетия, а пиратството е също толкова древно. Нека разгледаме една по-съвременна епоха на войни и религиозни гонения срещу науката и откритията. Това е периодът на Ранното средновековие, с неговите папи, крале, барони и феодални владетели, кръстоносци и султани. Това е времето на рицарите тамплиери и техния флот.