Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (27) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Картата на Хаджи Ахмед

Да започнем с картата на Хаджи Ахмед. Тя е начертана от почти неизвестен арабски картограф, който работи извън Дамаск. Датирана е от 1559 г. и показва целия свят в някаква странна проекция, която е повече произведение на изкуството, отколкото на науката, както е типично за арабската картография от средата на XVI век. При внимателно разглеждане картата разкрива, че Хаджи Ахмед е „поправил“ Средиземноморието според сведенията на Птолемей и го е деформирал, но е начертал Африка според най-точните португалски източници, с каквито е разполагал, като също я е изопачил съгласно традициите от средата на XVI век.

Ако се вгледаме обаче в Северна и Южна Америка, ще видим, че те са представени с почти съвременната им форма и няма големи разлики от картата на Южна Америка на Меркатор, съставена десет години по-късно според информации, предоставени от изследователи от епохата. За щастие Хаджи Ахмед явно не е имал достъп до карти на Северна и Южна Америка от неговото време и се е придържал към копирането на мистериозната „Мапа Мунди“, с която е разполагал.

Неизвестният източник на Хаджи Ахмед е бил много по-точен от най-достоверната информация, с която светът е разполагал през 1559 г., така че неговата карта има съвсем съвременен вид. На нея е показана долната част на полуостров Калифорния, който дотогава още не е бил картографиран. Вижда се северозападното крайбрежие на Северна Америка и Аляска, която предстои да бъде открита. Показани са Хавайските острови, които са открити чак след двеста години, и броеница от острови в Тихия океан, бегло напомнящи на Полинезия — също неизвестни по онова време. Ясно се виждат Антарктида и дори очертанията на полуостров Палмър, които все още не са открити.

Далечният изток, доколкото може да се различи от странната (като „разрязана ябълка“) проекция на картата, е твърде деформиран, но достатъчно точно отбелязан. Най-странното и смущаващо изображение на картата обаче е ивицата земя, която свързва Аляска с Азия. Арката на Алеутските острови е предадена точно, но Беринговият проток изобщо не съществува, а на негово място виждаме обширен пояс суша. Картата разкрива какъв е бил този район, но преди десет хиляди години. Правилно е изобразен „Беринговият сухоземен мост“ между Северна Америка и Азия. До 1958 г. учените винаги са смятали, че Беринговият проток с точно изчезналият „сухоземен мост“, т.е. тясна ивица земя между двата континента. Ехографски сондажи, направени през 1958 г., доказват, че връзката между Азия и Северна Америка не е тясна ивица земя, а територия с размерите на субконтинент, която включва цялата повърхност северно от извивката на Алеутските острови и полуостров Аляска, точно както е показано на картата на Хаджи Ахмед.

Всичко това е неоспоримо. И все пак — дали не става дума за някакво съвпадение? Може би някой не толкова добър картограф, без да знае точно как завършват Азия и Северна Америка, с решил да опрости нещата, като ги съедини. Хапгуд и Брадли забелязват в картата на Ибн бен Зара една особеност, характерна за всички портолани, особено за „най-правилните“: географската точност е абсолютна, но морското равнище е прекалено ниско.

На картата на Ибн бен Зара повечето от островите в Егейско море, които са налице и днес, са доста по-големи, а някои „допълнителни“ острови, които вече липсват на съвременните карти, биха се „появили“, ако морското равнище спадне с 60 до 90 метра спрямо сегашното. Тези острови са съществували преди десет хиляди години, към средата на ледниковия период, когато нивото на морето е било точно 60 до 90 метра по-ниско от сегашното. На същата карта се виждат делтите на някои реки и… изненадващо делтите на Нил и Гарона например, които са значително по-малки от сегашните, като че ли реките са по-млади и са се появили веднага след разтопяването на ледниковата покривка.

На картата на Хаджи Ахмед, освен за района на Алеутските острови, се забелязват същите особености и за други географски области. Южна Калифорния е издадена далеч навътре в Тихия океан и това би било точно на мястото, където днес се намира континенталният шелф, който преди десет хиляди години се е издигал над морското равнище. Ако разгледаме североизточното крайбрежие на Северна Америка, виждаме малък залив, който би могъл да бъде заливът Фънди или естуарът на река Сейнт Лорънс, но Нова Скотия и Нюфаундленд са показани съединени. Така би трябвало да изглежда районът преди десет хиляди години, защото Големите плитчини край Нюфаундленд и плитчината Джордж край Нова Скотия са били над морското равнище. Професор Стив Дейвис от университета „Сейнт Мери“ в Халифакс, Нова Скотия, развълнува канадските археолози, като обяви, че риболовен кораб е извадил от морето находки за човешка дейност в плитчината Джордж. Дейвис смята, че предметите са на близо десет хиляди години. С това твърдение той иска да докаже, че тогава хората са населявали тези погълнати вече от морето земи. Макар че канадската преса съобщава сензацията с намека, че може би става дума за потъналия континент Атлантида, находките са примитивни сечива за обработка на риба и приличат на използваните от днешните ескимоси или индианците от изчезналото племе беотук, населявали Нюфаундленд.

След като особеностите с морското равнище са налице във всички портолани и на „Мапа Мунди“, от която вероятно са копирани, трябва ли да приемем, че преди десет хиляди години земята вече е била картографирана и някои копия са оцелели до Средновековието?