Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (34) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Изгубеното съкровище на тамплиерите

По какви причини Хенри Синклер изпраща изчезналия тамплиерски флот в Северна Америка? Какво възнамерява да прави там? Дали е решил да създаде колония, където тамплиерите да живеят в мир и спокойствие? Или пък е имал намерение да скрие тамплиерското съкровище на сигурно място, в далечни и непознати никому земи, до които от Ватикана нямат никакъв достъп?

В книгата си „Свещеният Граал прекосява Атлантическия океан“^[1] Майкъл Брадли се опитва да докаже, че Синклер е пренесъл огромно съкровище в Новия свят. Той твърди, че преди това богатствата са се съхранявали в замъка Монсегюр, във френската част на Пиренеите. На 16 март 1244 г. войските на Симон дьо Монфор и Инквизицията обсаждат крепостта, но Брадли смята, че тамплиерите са успели да се спасят и да изнесат съкровището, като са го укрили на безопасно място. Предполага се, че е съдържало древни съкровища от Близкия изток и Светата кръв, т.е. наследството на Иисус Христос.

Макар някои историци да твърдят, че немските СС части по време на Втората световна война са открили свещените реликви от Монсегюр, по-вероятно е най-важните предмети от съкровището, като Свещения Граал или Свещения Кивот, да са били спасени от потомците на кралете Меровинги по време на обсадата от 1244 г. или след това. Възможно е обаче в околностите на Монсегюр нацистите наистина да са открили реликви на други общности, като например на катарите.

Брадли предполага, че първите трансатлантически експедиции са били опити за откриване на нова земя, с цел да се създаде нова държава, където тамплиерите и потомците на Меровингите, т.е. Светата кръв, ще могат да живеят на спокойствие. Той пише:

Тамплиерският орден е създаден от втория крал на Йерусалим, Бодуен, който е по-малък брат на Годфроа дьо Буйон. Единствената мисия на ордена е да защитава династията Дьо Буйон, която е била почти унищожена по време на Албигойския кръстоносен поход, а положението на оцелелите станало още по-тежко след разгрома и разпръсването на тамплиерската им преторианска гвардия. Но верността и смелостта на тамплиерите към тях е безгранична. Те винаги са били подбирани точно заради тези им качества.

Ако трансатлантическите експедиции тръгват от Португалия и Шотландия скоро след пристигането на тамплиерите в двете кралства, не е изключено те да са искали да намерят сигурно убежище за оцелелите от династията Дьо Буйон, на която са се заклели във вярност и подчинение. Според легендата, оцелелите от обсадата на Монсегюр, ако е имало такива, се нуждаели от сигурно убежище, за да се спасят от Инквизицията. По онова време в Европа няма такова сигурно място, защото целият континент е подвластен на римокатолическата църква. Някои периферни територии, като Португалия и Шотландия, могат да послужат за краткотраен отдих по пътя към някое сигурно убежище, но Югоизточна Европа и Средиземноморието са неподходящи, защото там властват сарацините. Централна и Североизточна Европа също се отхвърлят като възможности, защото там се вихрят битки за собствено оцеляване срещу нашествията на монголи, татари и турци. Остава един-единствен изход — пътят на запад. Отвъд Атлантическия океан може да има земя, където римокатолическата църква няма власт и могат да си създадат наистина сигурен дом.^[2]