Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (42) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Франклин Рузвелт и съкровището на остров Оук

Някой си капитан Хенри Л. Боудън през април 1909 г. основава компания, за да намери съкровището на остров Оук. Той я нарича „Компания за спасяването на старото злато и аварийно-спасителни работи“ и наема офис на Бродуей авеню 44, в Ню Йорк. Учредителният капитал на фирмата е 250000 долара, разделени в публични акции от един долар.

Проспектът на компанията е впечатляващ и оценява „пиратското“ съкровище на повече от десет милиона долара.

Боудън смята да намери предполагаемото съкровище, като определи точно местоположението на тунела, който се наводнява от прииждащата от морето вода, а след това да прекъсне пътя й със специални прегради. Това ще се постигне чрез прокопаването на отвори в тунела откъм страната на морето и от вътрешната страна, а накрая изпомпат водата от вътрешната яма. След като зазида тунела, той смята да помести в ямата огромна драга и с помощта на мощна водна помпа (с капацитет 4000 литра в минута) да извади съкровището.

Като предвижда, че методът може да не се окаже съвършен, Боудън предлага и следната алтернатива: „Ако по някаква причина тунелът не може да бъде проследен или не успеем да извадим цялото съкровище, а част от него се изплъзне, тогава в шахтата ще се спусне един от въздушните кесони на Боудън, който може да се постави във всяка точка на обекта и да достигне желаната дълбочина. Сгъстеният въздух няма да позволи на водата да нахлуе в кесона и работниците ще могат да работят на дъното му и да изпращат всичко намерено на повърхността чрез въздуховод. Кесонът в момента се използва за поставянето на фундаменти през земни пластове и вода до здрава основа, на фундаменти на сгради и преминаването през дълбочината на реки до здрава основа под дъното; за основи на мостове, пристани и т.н. Съкровището със сигурност може да бъде извадено с кесон“. Брошурата завършва с бъдещите планове на компанията след края на кампанията на остров Оук: „В резултат на широкия журналистически отклик на инициативата на сър Боудън да изкопае съкровището на остров Оук, получихме множество писма със съобщения за други съкровища и ценни предмети, които могат да бъдат извадени със съвременните технологии. Някои от тях са изключително интересни, тъй като става въпрос за непокътнати ценни товари на потънали кораби, които не се развалят, както и за потънали ценности, чието местоположение е известно.^[1]

Тъй като досега не са правени нужните системни научни усилия да се спасят по-малко или повече ценни товари от потъналите кораби, които са по около стотина на година, смятаме, че след изваждането на съкровището на остров Оук, ще бъде икономически ефективно да използваме оборудването за спасително аварийни дейности и за изваждането на съкровища и от потънали кораби (…)

Изваждането на съкровището (на остров Оук) ще донесе дивидент от 4000 процента спрямо целия капитал. Като се има предвид, че изкопните работите трябва да започнат през май или юни и да бъдат завършени в срок от три-четири седмици, можем да разчитаме на печалба през лятото. Това ще ни даде време да извадим някой товар с голяма стойност още преди настъпването на зимата, когато съоръжението ще действа в Южните морета, където други ценности също чакат да бъдат извадени.

За да се закупи оборудването, се предлагат публични акции с номинална стойност 1 долар. Не се приемат записи за по-малко от десет акции“.^[2]

Изглежда, вестникарските статии за Боудън и проспектът на „Компания за спасяването на старото злато и аварийно-спасителни работи“ са впечатлили силно Франклин Делано Рузвелт. Той и трима негови приятели — Дънкан Дж. Харис, Албърт Галатин и Джон У. Шийлдс, купуват акции на компанията и през 1909 г. Рузвелт посещава на няколко пъти остров Оук, за да види как вървят работите.

Независимо от внушаваното от Боудън доверие и оптимистичните му планове, той успява да събере едва 5000 долара от продажбата на акции. Фредерик Блеър му помага, като дарява на компанията мандат на ползване на имота за две години срещу акциите на Боудън. От своя страна, Боудън е уверен, че с помощта на инженерния си опит ще успее. Той отплава от Ню Йорк с голямо закъснение, чак на 18 август 1909 г. След като закупува допълнително оборудване в Халифакс, пристига на остров Оук на 27 август и установява базата си, като я нарича „Лагер Кид“.

След неуспешен опит да намери входа на наводнителния тунел откъм брега при Смитс Коув, Боудън започва направо от шахтата на съкровищата. Всички пречки, като платформи и стълби, са премахнати с помощта на драгажната кофа до 40 метра дълбочина. Поради липса на достатъчно средства, компанията не може да закупи мощната помпа с капацитет от 4000 литра в минута. Водата в шахтата е дълбока девет метра. Когато водолаз се спуска на дъното, се оказва, че подпорите са в окаяно състояние — усукани и силно разкривени. Дъното е покрито с парчета от греди и дървени отломки.^[3]

После Боудън е принуден да прибегне до традиционните методи за сондаж. Извършват повече от двайсет сондажа и стигат 51 метра дълбочина, без да намерят и следа от съкровище. Дотогава Боудън е изразходвал всичките си пари и през ноември експедицията е прекратена.

Вероятно Рузвелт е участвал в начинанието повече от интерес към приключението и романтиката, свързани с търсенето на пиратското съкровище, отколкото заради икономическа изгода. В продължение на трийсет години той поддържа връзка с другите търсачи на съкровища от 1909 г. В личните му документи има многобройни писма във връзка с остров Оук чак от 1939 г., когато изпълнява втория си президентски мандат.

Продължителният интерес на един толкова мъдър и умен човек като Рузвелт към загадката на Оук през по-голямата част от живота му е доказателство за притегателната сила и изкушенията на тайнствения остров. Дали Рузвелт е знаел нещо за клана Синклер и изчезналото съкровище на тамплиерите? Именно по време на неговия втори мандат като президент на САЩ, вицепрезидентът Хенри А. Уолас въвежда масонско тамплиерския символ — Голямата пирамида с окото на Хор, като елемент от държавния печат на Съединените щати.