Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (53) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Сър Дракон и каперската масонска ложа

Любопитното в историята на изчезналия тамплиерски флот е, че много от пиратите и каперите, допринесли за създаването на Съединените щати, са и масони. Макар да е невъзможно да се докаже, че всички те са били масони (в края на краищата става дума за тайно общество), известно е, че голям брой от тях са били членове на братството.^[1]

Войната между Англия и Испания през XVI век, в която участват и други държави, води до нов разцвет на пиратството. Галеоните, които пренасят ценни товари от Америка в Испания, са примамливи обекти за морските разбойници. Наемниците капери и пиратите са наричани с различни имена, в зависимост от родината им: „Морските кучета“ са англичаните, „Морските просяци“ — холандците, а французите са „Морските вълци“. Пирати и капери пленяват безброй испански плавателни съдове, а през 1521 г. завладяват и един кораб, натоварен с богатствата от експедицията на Ернан Кортес в Мексико.

В края на XVI век някои опитни мореплаватели, между които сър Джон Хокинс и сър Франсис Дрейк, съблазнени от възможната плячка, решават да нападат испанските колонии в Америка. В началото на XVII век пиратите имат бази в Карибите, като най-важните от тях са Сейнт Кристофър в Ямайка и остров Тортуга. По онова време испанците властват в Карибите и Новия свят, но тамплиерският флот, под прикритието на масони капери, може да промени статуквото в полза на англичаните и шотландците и на тамплиерските си водачи.

Това е епоха на вълнуващи морски приключения, великолепно пресъздадена във филми като „Пиратите“ на Роман Полански, „Островът на главорезите“ на Рени Харлин (чиято тогавашна съпруга Джина Дейвис изпълнява главната роля) и „Карибски пирати“ на Дисни. Именно по онова време Хенри Морган плячкосва целия Карибски басейн, а по-късно става губернатор на Ямайка (пост, от който се опитва да ръководи пиратството).

Обаянието на каперите по света стига до там, че дори в историческите документи срещаме имена на пиратки — жени като Ани Бони и Мери Рийд, участвали в многобройни пиратски набези дори със собствени екипажи.

Най-прочутият масонски капер на всички времена е сър Франсис Дрейк, чието фамилно име означава „дракон“. Той е най-известният мореплавател през Елизабетинската епоха, прочул се с победите си над испанците и с околосветското си пътешествие. Дрейк е роден в Девъншир около 1541 г. в бедно земеделско семейство на ревностни протестанти. С помощта на семейство Хокинс — негови роднини от Плимут, още в ранна възраст се качва на кораб и тръгва по море. През 1556 г. участва в експедиция за лов на роби от островите Зелени нос (днес република Кабо Верде) и Антилите.

Следващата година участва в експедицията, ръководена от Джон Хокинс, която е нападната от испанците при Сан Хуан де Улуа (Веракрус, Мексико). Само корабите, командвани от Хокинс и Дрейк, успяват да се спасят. Дрейк обикаля района на Панама през 1570 г. и се завръща там през следващата година, като напада няколко крайбрежни града и плячкосва големи количества злато и сребро. След това се завръща за известно време в Ирландия.

Влошаването на отношенията с Испания кара кралица Елизабет I да финансира околосветско пътешествие, извършвано дотогава само от испанската експедиция на Фернандо Магелан. Начело на пет малки кораба, със 160 души екипаж Дрейк отплава от Плимут през декември 1577 г. Пътуването никак не е лесно. Покрай бреговете на Патагония на Дрейк му се налага да потуши моряшки бунт и е принуден да изостави два от по-малките си кораби с провизии. Цели шестнайсет дни плава през Магелановия проток. Един от корабите му напуска експедицията и се връща в Англия, а друг изчезва по време на буря. Когато стига Тихия океан, Дрейк е останал само с един кораб — „Златната кошута“.

Той плава покрай бреговете на Чили и Перу, нападайки всеки срещнат испански кораб, и стига далеч на север, преди да се върне на юг и да стигне до района на Сан Франциско, който обявява за владение на Англия и го нарича Нов Албион. След това Дрейк прекосява Тихия океан, търгува на Островите на подправките (Молукските острови) и подписва съглашения с местните вождове. Връща се в Англия през Индийския океан, като заобикаля нос Добра надежда. Корабът му пристига в Плимут на 20 септември 1580 г., натоварен с ценности и подправки. За заслугите му кралица Елизабет I го награждава с рицарско звание.

Няколко години Дрейк е кмет на Плимут. През 1585 г. обаче застава начело на голяма флотилия, която ограбва испанския град Вито, след това прекосява Атлантическия океан, за да завладее и плячкоса Картахена де Индиас и Санто Доминго и да разруши Сан Аугустин във Флорида. През 1587 г. командва нападението над Кадис, където разрушава складове и унищожава голям брой испански кораби. Това нападение отлага с една година атаката на Непобедимата испанска армада срещу Англия. Дрейк играе главна роля в успешния отпор на Армадата през 1588 г. и е приветстван като национален герой в Англия. Но през 1589 г. флотът му е разгромен при Лисабон и за няколко години Дрейк остава в Плимут. Последната му експедиция на Антилите през 1595 г. е пълен провал. Дрейк умира на панамския бряг на 28 януари 1596 г.

Сър Джон Хокинс — братовчед на Дрейк, също с легендарен масонски капер. Хокинс (1532 — 12 ноември 1595) е капитан на английска флотилия, която е много популярна по времето на Елизабет I. Баща му е капитан в Плимут и той още съвсем млад плава до Канарските острови. През 1559 г. се жени за Катрин Гонсън, дъщеря на ковчежник от флота. След смъртта на тъста си през 1577 г., Хокинс заема неговото място и въвежда значителни подобрения в корабостроенето и морската администрация.

Между 1562 и 1569 г. Хокинс води три експедиции на „лов“ за роби в Африка, които после са продадени в испанските колонии на Антилските острови. По време на третата експедиция, в която участва и братовчед му Франсис Дрейк, влиза в сражение е испански кораби в района при Сан Хуан де Улуа край мексиканското крайбрежие и загубва повечето от хората и корабите си. Хокинс командва част от английския флот, който разгромява Непобедимата армада на испанците през 1588 г. Умира при неуспешна експедиция до Антилите, в която намира смъртта си и Франсис Дрейк.

През следващия век най-известният масонски капер е ирландският авантюрист Хенри Морган (1635 — 25 август 1688 г.). Той е един от буканиерите, които с неофициалната подкрепа на английското правителство плячкосват испански кораби и колонии в Карибите. През 1668 г. завладява Пуерто Принсипе (сега Камагуей в Куба), оплячкосва Портобело в днешна Панама и през 1669 г. напада Маракайбо (във Венесуела).

Превземането на град Панама през 1671 г. е съпроводено с нечувани насилия и изстъпления. След това част от плячката изчезва и екипажът обвинява Морган в измама. Той е арестуван и изпратен в Англия, за да отговаря на обвиненията в пиратство, но там е посрещнат като герой, дават му рицарско звание и е назначен за губернатор на Ямайка, където живее до смъртта си.

Разказите за победите над испанците се разнасят из всички кръчми по крайбрежието на Нова Англия и романтиката на каперския живот съблазнява първите английски, шотландски и холандски заселници. Според тогавашните разбирания няма нищо срамно в действията на каперите и дори ги славят като герои. Но епохата на подкрепяното от короната пиратство клони към края си. Благодарение на стария тамплиерски флот и на съюза с Шотландия, Англия се е превърнала в могъща сила с голям военен флот. Сега помощта на каперите не й е изгодна, защото тя вече е страна, която може да загуби много.