Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (57) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Кид пленява мюсюлмански кораб с огромни богатства на борда

На 15 август 1697 Кид среща индийски конвой, ескортиращ кораб на Източноиндийската компания. Британският кораб открива огън и Кид се оттегля към северозападната част на Индия, където на 19 август успява да плени малък кораб близо до Джанийра. Според сведенията Кид е изтезавал индийските моряци и е принудил капитана англичанин да му служи няколко месеца като лоцман. Кид продължава на юг и отблъсква две нападения на португалски военни кораби. През септември акостира на Лакадивските острови (намиращи се в съседство с Малдивите) и ремонтира кораба си. На сушата неговите пирати заставят туземците да работят за тях, палят огньове с лодките им и изнасилват жените. През ноември Кид се натъква на друг кораб на Източноиндийската компания. Екипажът иска да атакува плавателния съд, но Кид ги убеждава да го оставят да продължи пътя си. Около средата на ноември срещат холандски кораб. Очевидно Кид и топчията на „Адвенчър“, Уилям Мур, горещо са спорили дали да нападат кораба или не, защото Кид разбил главата на Мур с едно ведро и го убил. В началото на декември Кид пленява холандския кораб „Рупарел“, който плава под френски флаг и има канерски лиценз от Париж. Кид преименува кораба на „Новембър“.

През януари 1698 г. Кад постига най-големия си успех, като пленява „Кеда Мърчанд“, арменски кораб, нает от индийското правителство. „Кеда Мърчанд“ плава от Бенгалския залив за пристанище Сурат (в днешен Гуджарат) с богат товар от муселин, коприна, желязо, захар, селитра, оръжия и златни монети. Кад продава част от плячката за десет хиляди английски лири. Следвайки курса си на юг, залавя малък португалски кораб и през април 1698 г. се връща на остров Санта Мария, който се намира срещу Мадагаскар. Плячката от „Кеда Мърчанд“ е разделена на острова. Повечето от пиратите на Кид се наемат при друг пират, някой си Кълифорт. Кид изгаря „Адвенчър“, преименува „Кеда Мърчанд“ на „Адвенчър Прайз“ и напуска Санта Мария на борда на „новия“ си кораб през ноември 1698 г.

След загубата на „Кеда Мърчанд“ Източноиндийската компания, която и без това вече е нападана и от друг английски пират, Хенри Евъри, е заплашена от краля на Индия с експулсиране от страната. Подложена на натиск, компанията компенсира загубите на търговиите от „Кеда Мърчанд“, плаща подкупи и се договаря да изпрати патрули в южната част на Индийския океан. Пиратските нападения обаче продължават и индийските сановници не се успокояват. Тъй като се стреми да запази търговските си интереси в Индия, британското правителство обявява Кид за пират и името му не е споменато в списъка за обща амнистия от 1698 г. Нещо повече — през ноември същата година е издадена заповед за залавянето му.

През април 1699 г., с кораба си „Адвенчър Прайз“ Кид акостира на карибския остров Ангуила. Там той научава, че има заповед за залавянето му. Като осъзнава, че няма да е в безопасност в никое от нормалните пристанища, той се отправя към безлюдния остров Мона между Пуерто Рико и Еспаньола. Тъй като Мона не принадлежи на никого, той е удобно скривалище за пиратите.

Кид не знае какво да предприеме. Може би той е последният от шотландските пирати — наследници на тамплиерите, изпратени от рода Синклер от Рослин. Шотландия и Англия са в обтегнати отношения и по онова време Англия е забранила на Шотландия да създава колонии, а освен това пречи на свободната търговия през Атлантическия океан. Шотландците се опитват да основат колония в Панама и узнавайки за намеренията им, Кид дори крои планове да се установи там със съкровището си. В края на краищата обаче решава да отплава за Ню Йорк, където има влиятелни приятели и любима съпруга, и да се опита да се спаси.

„Адвенчър Прайз“ е изоставен в река Игуей на остров Еспаньола. Товарът е свален и разпродаден на място. Златото се пренася много по-лесно от обемистите стоки. Кид, вече капитан на „Сан Антонио“, се отправя за Ню Йорк. Може би ще се попитате какво е станало с „Адвенчър Прайз“? Поради характерния си външен вид корабът е прекалено лесен за разпознаване и никой не би могъл да плава с него в Карибския басейн, така че той е подпален и оставен да потъне далеч от Индийския океан, където е бил спуснат на вода.

В американските колонии по онова време съществуват силни обществени настроения срещу пиратството. Навсякъде по крайбрежието се организират експедиции за залавянето на пирати. Кид успява да стигне до остров Блок Айланд (Ойстър Бей на Лонг Айланд), където с помощта на близките си в Ню Йорк започва преговори за амнистия, като обяснява, че е бил принуждаван от екипажа да пиратства. Убеждават го да отплава за Бостън, където обаче е арестуван и изпратен в Лондон.

Капитан Кид изпада в много тежко положение. Успешните му удари в Индийския океан почти погубват британската Източноиндийска компания, което застрашава и самата Великобритания. През април 1698 г. по северното индийско крайбрежие била разпространена новината, че капитан Кид е заловил мюсюлмански търговски кораб. Нещо повече, Кид разполагал с оригинален документ с печат на английския крал, което никак не било благоприятно за процъфтяващата търговия между Англия и Индия.

Разярените губернатори заплашили да атакуват складовете на Източноиндийската компания, а високопоставени сановници предприели стъпки за изгонването на всички английски търговски компании от Индия. Интересите на Англия били заложени на карта, тъй като провалът на Източноиндийската компания означавал провал за самата Англия.

В книгата си „Кратка история на света“ Х. Дж. Уелс обяснява ясно връзката между компанията и британското правителство:

Тези успехи (в присвояването на богатствата на Индия) не са постигнати пряко от войските на английския крал, те са спечелени от Източноиндийската търговска компания, която при създаването си по времето на кралица Елизабет е дело на авантюристи. Постепенно те се принуждават да организират въоръжени отряди и да оборудват корабите си за въоръжена защита. И ето че тази търговска компания, чиято единствена цел е да печели добре от подправки, багрила, чай и скъпоценности, изведнъж се оказва свързана с доходите и териториите на местните владетели и със съдбините на Индия. Дошла някога да купува и продава, тя стига до нечувано по размери грабителство. Никой не смее да се противопостави на нейните действия. Странно ли е тогава, че нейни капитани, командири и служители, дори дребни чиновници и войници, се връщат в Англия забогатели от подкупи? Хора, поставени при такива условия, в една необятна и богата земя, която е на тяхно разположение, не могат да решат какво им с позволено и какво не. За англичаните Индия е странна земя с горещо слънце. Мургавото население е различна раса и към нея англичаните не чувстват никакво състрадание, а храмовете и сградите на тази цивилизация изглежда предразполагат към странни форми на поведение.

Уелс заключава: „Стига се дотам, че английският парламент се оказва в положение да управлява една лондонска търговска компания, която от своя страна доминира над една империя, много по-голяма и многолюдна от всички владения на британската корона“.

През 1698 г. около 50 британски представители, всички служители на Източноиндийската компания, владеят на практика целия Индийски субконтинент. И в този момент един шотландец, капитан Кид, е на път да прати всичко по дяволите. Ето защо назрява разправа, когато нещата се изяснят.

През юли 1699 г. Кид е арестуван и хвърлен в затвора в Бостън. През февруари 1700 г. е прехвърлен с една фрегата в Лондон, да бъде изправен пред съда. След пристигането му в Англия, Кид се превръща политически залог за евентуалното проваляне на влиятелни членове на правителството. Процесът започва на 8 май и завършва на следващия ден: присъдата е виновен за убийство и множество пиратски действия.

Капитан Уилям Кид е обесен на 23 май 1701 г., и то два пъти! Първия път въжето се скъсва и се налага да го бесят повторно. След това трупът му е намазан с катран, окован във вериги, главата му е покрита с метална решетка и тялото е окачено на моста Тилбъри над Темза за назидание. То остава там, докато се разложи напълно. Капитан Кид вече няма да кръстосва моретата, но легендата за съкровищата му се предава от уста на уста.