Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (51) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Произход на каперството

В енциклопедия „Гролиър“ каперството е определено като „практика на някои държави да използват частни кораби за пленяването и ограбването на вражески търговски кораби по време на война“. Каперите разполагат с официален лиценз от своето правителство — разрешително за пиратски нападения (включващо обикновено и дял от плячката), но само срещу кораби на държави, които са във война със страната, издала лиценза. Каперството се различава от обикновеното пиратство основно по тези разрешителни и ограниченията за нападения, свързани с тях. Макар да съществува още от XIII и чак до XIX век, неговият разцвет е между XVI и XVIII век.^[1]

Всъщност каперството води началото си от тайната война на тамплиерите с Ватикана и съюзниците му. По тази причина каперските кораби са предимно английски, шотландски и американски. Някои капери са французи или холандци, но по правило те са масони. Каперите нападат преди всичко испански и френски кораби или мюсюлмански плавателни съдове, които кръстосват Средиземно море или Индийския океан.

През следващите два века в Европа и Новия свят се наблюдава невероятно преплитане на политика и религия, което поражда непрекъснато променящи се съюзи и вражди. След като френските тамплиерски фамилии напускат Франция по време на гоненията и заминават за Англия и Шотландия, Франция се завръща под сигурното крило на Ватикана.

Меровингската династия на „Светата кръв“ отдавна не е на престола и през XVI и XVII век Франция е в почти непрекъсната война с Англия. Това превръща френските, испанските (понякога и португалските) кораби в мишена на каперски и пиратски нападения. Наистина, някои пирати са французи, но съм почти сигурен, че част от тях са били с тамплиерско масонско потекло и с удоволствие са нападали кораби и пристанища в Новия свят, контролирани от Ватикана.

Така че каперите се различават от пиратите по това, че имат официално разрешение да нападат корабите на вражеските страни. Недисциплинирани по природа, каперите често действат като същински пирати. След 1500 г. международни споразумения ограничават незаконните им действия с изискването всички нападения и плячкосвания да се утвърждават от адмиралтейството и така да се разграничат пирати от капери. Впоследствие каперството внимателно се контролира, като се превръща в легална дейност и след 1740 г. се възприема за добра възможност за финансови инвестиции. Когато националният флот на дадена страна е сравнително малък, каперите са в състояние да нанесат сериозни щети на врага при малки разходи на наелата ги държава.

Всички западноевропейски нации, особено по-слабите морски сили, използват каперството, за да разстроят вражеската търговия. От Европа каперството се разпространява из целия свят, като става много популярно на Карибите и по северноамериканското крайбрежие.

По-късно, след околосветските пътешествия Магелан и Дрейк, когато испанските галеони започват да кръстосват Тихия океан от Акапулко до Филипините, пирати и капери прехвърлят действията си по Тихоокеанското крайбрежие на Новия свят, в Югоизточна Азия и в Индийския океан. Мадагаскар става рай за пиратите, тъй като е голям остров, без да е под никаква юрисдикция и разположен точно по морските маршрути от Индия и Южна Африка към Европа. И днес Югоизточна Азия гъмжи от пирати, макар че те нямат нищо общо с тамплиерския флот. Пирати вилнеят също така около Тихоокеанските крайбрежия на Еквадор, Колумбия и Панама.