Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (52) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Отново при тамплиерите в Шотландия

Нека прегледаме накратко историята на Шотландия от пристигането на тамплиерите през 1307 г. до създаването на Обединеното кралство. Между шотландските и английските крале често се вихрят спорове, които понякога стигат до война, а в края на краищата шотландците стават васали и плашат контрибуции на английските крале.

През 1174 г. например Уилям I Лъва е принуден да се признае за васал на Хенри II Английски, въпреки че след това успява да анулира това свое задължение. След смъртта на Александър III (1286) и на внучката му и наследница Маргарет (4-годишна, известна повече като Девицата от Норвегия, 1290), английският крал Едуард I предявява претенции на сюзерен по отношение на Шотландия и избира измежду различни претенденти Джон Балиол за крал на Шотландия. Когато през 1296 г. Джон се опитва да защити независимостта си, Едуард I налага пряко английското управление в страната.

Водени най-напред от Уилям Уолас, а след това от Робърт Брус (коронован за крал през 1306 г. с името Робърт I), шотландците въстават и разгромяват англичаните при битката за Банокбърн (1314), в която както вече видяхме, участват и тамплиерите. Шотландия запазва независимостта си от англичаните.

По-късно, по време на продължителното управление на крал Дейвид II (1329–1371) англичаните отчасти си възвръщат властта върху Шотландия, но тогава се води Стогодишната война (1337–1453) с Франция, която е съюзник на Шотландия от 1295 г. Дейвид е наследен от племенника си Робърт II — първия монарх от династията на Стюартите. Както той, така и наследниците му Робърт III, Джеймс I, Джеймс II, Джеймс III, Джеймс IV и Джеймс V трябва да се справят непрекъснато с вътрешни конфликти и вмешателството на Англия, които често се решават на бойното поле.

След смъртта на Джеймс V през 1542 г. Шотландия е управлявана от вдовицата му Мари дьо Гиз като регент на малолетната им дъщеря, която става Мери I, кралица на шотландците. Френската регентка предизвиква огромно недоволство, а Реформацията пуска здрави корени в Шотландия. Католичката Мери I — Мария Стюарт (1542–1587), която се завръща от Франция в Шотландия през 1561 г., става жертва на религиозни и политически конфликти. Принудена да абдикира през 1567 г., тя избягва в Англия, където е затворена, а по-късно екзекутирана по заповед на английската кралица Елизабет I. Независимо от това, синът на Мария Стюарт — Джеймс VI Шотландски, през 1603 г. наследява Елизабет на английския трон като Джеймс I. Макар и обединени от общ владетел, Шотландия и Англия си остават отделни държави още цяло столетие.

Шотландските презвитерианци се опълчват срещу усилията на крал Чарлс I да наложи епископалната църква в Шотландия. Те се вдигат на въстание, което води до екзекуцията на краля през 1649 г. и избухване на гражданска война в Англия. Изминали са векове от отлъчването и репресиите срещу тамплиерите и са възникнали съвсем нови държави и съюзи. Част от корабите на шотландския търговски флот, наследник на тамплиерския, се превръщат в масонски английски и холандски капери, които нападат съюзническите на Ватикана испански и френски плавателни съдове. Тамплиерските традиции проникват в Англия и колониите в Северна Америка под формата на масонството. Появяват се две основни течения: масонството на Шотландския свободен ритуал и това на Йоркския ритуал.