Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (29) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Карта на Дзено на северните райони на Земята

Вероятно Хенри Синклер, Велик магистър на тамплиерите след бягството им в Шотландия, е притежавал изключително точна карта, когато е тръгнал за Нова Скотия през 1398 г. (подробности по темата има в следващата глава). В наши дни тя е известна като „Карта на Дзено на северните райони на Земята“ и е съставена от венецианския мореплавател Антонио Дзено, който е бил на служба при Синклер в края на XIV век.

Предполага се, че картата е направена след едно пътуване на братята Антонио и Николо Дзено от Венеция през 1380 г. Вероятно те са стигнали до Исландия и Гренландия, а може би и до Нова Скотия. Съставили са карта на северната част на Атлантическия океан, която е била изгубена в продължение на два века и преоткрита от потомците им през 1550 г.

Подробното проучване на картата, направено от Хапгуд и описано в книгата му, разкрива, че всъщност Антонио Дзено я е копирал от друга, забележително точна карта, при съставянето, на която е приложена конична проекция. Самият Антонио не би могъл да познава този тип проекция, защото тя е „изнамерена“ три века след смъртта му, така че в картата си Дзено също е „поправил“ някои неща според собствените си познания.

Рене Норберген също е съгласен, че не е възможно братята Дзено да са автори на картата. Вероятно те са стигнали до Исландия и Гренландия, но на картата им са означени не само географските дължини и ширини на тези райони, но и на Норвегия, Швеция, Дания, немското Прибалтийско крайбрежие. Шотландия и дори малко познатите части от сушата като Шетландските и Фарьорските острови. Авторите на оригиналната карта са знаели точните дължини и ширини на целия Северен Атлантик, така че вероятно картата на братята Дзено не е съставена след пътешествието им, а са и прекопирали преди това и са я използвали при плаванията си в северните области на Атлантически океан.^[1]

За да добием представа колко стара е била оригиналната карта, използвана от братята, трябва да обърнем внимание на факта, че на нея територията на Гренландия не е покрита с ледове, както ние я познаваме. Във вътрешността на острова са изобразени планини и реки, вливащи се в морето на места, където днес има само ледници. Капитан Малъри, който след проучването на картата на Пири Рейс започва да изследва и други карти от епохата на Ренесанса, като тази на братята Дзено, обръща внимание, че обширната равнина във вътрешността на Гренландия е разделена от планинска верига. Под днешната ледена покривка тези подробности не личат, но съществуването на планините е потвърдено от сеизмичните профили, направени от експедицията до Северния полюс на французина Пол-Емил Виктор през 1947–1949 г.^[2]

Съществуват и легенди, че някога земите там не са били заледени и вероятно са обитавани. В различни предания се разказва за цивилизация, населявала някога северните райони, които сега се намират под дебела ледена покривка: това са митовете за Туле, Нуминор и хиперборейците. В своя „Речник на некласическата митология“ Егъртън Сайкс допуска вероятността викингската легенда за Фимбулвинтер („голямата зима“), предизвикала епическите бедствия в Рагнарьок и унищожаването на боговете на Валхала, да отразява историческо събитие, свързано с изчезването на праисторическа цивилизация от полярните земи при настъпването на ледниковия период.^[3]

Интересно е да се спомене, че картата на братята Дзено може би показва и изгубената земя Туле — митична северна територия, споменавана от гръцки и римски историци: Диодор Сикул (Сицилийски) (Историческа библиотека, I век пр.Хр.), Страбон (География, I век пр.Хр.) и Прокопий (История на войните, VI век сл.Хр.).

Според легендата Туле е остров в северната част на Атлантическия океан, който се намира на шест дни плаване от Оркнейските острови и по площ е десет пъти по-голям от Великобритания. Историците от древността твърдят, че там е имало огромни гори, изобилстващи с диви животни и населени с хора от различни раси, някои от които много примитивни, но други — по-цивилизовани, макар че практикували човешки жертвоприношения. Отбелязват също, че през зимата слънцето не се появявало 40 денонощия, а през лятото не залязвало също 40 денонощия. На канадския арктически остров Бафинова земя до днес съществува голяма вкаменена гора, което от само себе си допринася още повече за объркването ни по отношение на представата за последния ледников период, когато огромни стада от обрасли с дълга козина мамути и носорози са бродили из Централна Аляска, а непроходими гори са покривали остров Бафинова земя, докато дебела ледена покривка е сковавала Мичиган и Уисконсин. Звучи невероятно, но изглежда, че по същото време Гренландия не е била заледена.

Легендата за изчезналата земя Туле е много важна в скандинавската митология, както и за тевтонските рицари през Средновековието и окултните кръгове в нацистка Германия. Така нареченото „Общество на Туле“, в което са членували Адолф Хитлер и други висши нацистки офицери, се е събирало в Берлин и оттам се е сформирало окултното ядро в нацисткото движение.

Смятало се е, че Туле, обикновено отъждествявана с Гренландия, е остров на север от Атлантида, на който са избягали част от нейните жители преди потъването й. Дали картата на братята Дзено не е направена след потъването на Атлантида, но преди обледеняването на най-големия остров в света — Гренландия? Как италианските мореплаватели биха могли да се сдобият с подобна карта?

Както вече стана дума, Антонио Дзено е бил на служба при Хенри Синклер. Може би Синклер му е дал картата, която е послужила за образец на братята. Но по какъв начин една толкова точна карта на Северния Атлантик е стигнала до Рослин, където живеел Синклер? Може би са я донесли потърсилите там убежище тамплиери.