Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (30) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Тамплиерската връзка

Основанията за подобно заключение са прости и според мен то е напълно правдоподобно. Сравнително не много отдавна в хранилищата на Близкия изток са открити две „Мапа Мунди“: през 1860 г. на Хаджи Ахмед и през 1929 г. на Пири Рейс. Преди 900 години, когато тамплиерите завземат и разграбват голям брой сарацински градове, вероятно картите са били много повече. Можем да предположим, че от династията Дьо Буйон са открили поне няколко подобни карти. Основателят Дьо Буйон е тамплиер, потомък на кралете Меровинги и оттам неговата династия е Свещеният Граал, в смисъл на Светата кръв. Вероятно тамплиерите веднага са оценили стойността на картите. Ако Йерусалимското кралство беше оцеляло, неговото богатство и напредък през XII век очевидно би зависело от търговията, а не от земеделието и селското стопанство, тъй като по онова време земята на Палестина не се различавала от сегашната. Всичко, което би могло да даде на рода Дьо Буйон предимство в търговията по море, би било равно на съкровище и вероятно на тамплиерите им е било заповядано да го съхраняват и пазят като очите си.

Но Йерусалим е загубен. Дьо Буйон се връщат в Прованс и загиват при масовите кланета по време на кръстоносния поход срещу албигойците. Може би някои от представителите на този „Свещен род“ са се спасили, но самите тамплиери също са прокудени и се разпръсват из цяла Европа. По всяка вероятност тогава картите са станали много по-ценни, отколкото в Палестина, защото от тях е зависело оцеляването на Свещения Граал. Ако отвъд Атлантическия океан има земя, както е показано на картите на Хаджи Ахмед и на Пири Рейс, тя би била сигурно убежище от гоненията на Инквизицията. Остава тамплиерите да го намерят и с тази надежда те бягат с безценните си карти в Шотландия и Португалия. Веднага след това започват и първите трансатлантически плавания.

Знаем, че Хенри Синклер е притежавал подобна карта, защото това е споменато в описанието на пътешествието му, известно като „Повествованието на Дзено“. За него ще говорим в следващата глава.