Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (22) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Краят на тамплиерите и хашишините по Светите земи

През 1184 г. се случва нещо, което предизвиква огромно недоверие към тамплиерите. Английският рицар Робърт ъф Сейнт Олбанс напуска Ордена, приема исляма и повежда една от армиите на Саладин срещу Йерусалим, който по това време се владее от кръстоносците. Тамплиерите са обвинени, че са тайни мюсюлмани или съюзници на сарацините.

Две години по-рано Саладин сключва съюз с хашишините, което му гарантира възможността да продължи свещената война срещу кръстоносците. На 1 юли 1187 г. превзема Тиберия, а два дни по-късно атакува Хитин. В ожесточената битка за Хитин са пленени 30 хиляди кръстоносци, включително и кралят на Йерусалим, което слага край на властта на кръстоносците по тези места.

В арабската версия на събитията не се споменава за нито един тамплиер, молил за милост по религиозни или други причини, макар да е известен бойният вик на Саладин: „Елате да умрете, тамплиери“. Между пленниците е Великият магистър Жерар дьо Ридфор и други тамплиери. Саладин им предлага да запази живота им, ако се покръстят в „правата“ вяра. Нито един от тях не приема и всички рицари, с изключение на Великия магистър, са обезглавени. Рицарят Рьоно дьо Шатийон, който не е тамплиер, напразно се позовава на свещения арабски кодекс за гостоприемството. Други кръстоносци обявяват, че са мюсюлмани и животът им е пощаден, но нито един от тях не е тамплиер.

Дьо Шатийон и тамплиерите заедно са осъдени на смърт за нарушаване на примирието и за „военни престъпления“ — убийство на невъоръжени поклонници, пътуващи за Мека. Саладин хвърля в затвора Великия магистър на тамплиерите Жерар дьо Ридфор и иска откуп за него, който е платен четири години по-късно, през юли 1188 г., една година след като Саладин превзема Йерусалим. По ирония на съдбата Ридфор загива една година по-късно при тамплиерската обсада на пристанище Акра. Независимо че тамплиерите печелят битката, властта им в Светите земи никога няма да бъде възстановена.

Битката при Хитин е от решаващо значение за кръстоносците и слага край на продължилото повече от седемстотин години западноевропейско могъщество в Палестина, макар че вдъхновява организирането на Третия кръстоносен поход (оказал се неуспешен). Тамплиерите, както и някои други кръстоносци, се намират все още из Светите земи, но са загубили почти всичките си владения. Реалната им власт обаче е на Запад. По онова време европейските им владения обхващат повече от седем хиляди имения и други недвижими имоти. Макар че те се намират предимно във Франция и Англия, тамплиерите разполагат с обширни владения в Португалия, Кастилия и Леон, Шотландия, Ирландия, Германия, Италия и Сицилия.

След падането на Йерусалим в ръцете на мюсюлманите, седалището на Ордена на тамплиерите се премества в Париж. Сградата, в която се помещава (както и всичките им църкви), се нарича Храмът (Темпъл). Именно там през 1306 г. се укрива, спасявайки се от разярената улична тълпа, крал Филип Хубави. Говори се, че при това си посещение той вижда със собствените си очи приказното богатство на Ордена. Баснословните съкровища, показани на разорения монарх от домакините му, го навеждат на мисълта да им ги отнеме под претекста, че Храмът е в ръцете на еретици.

Монголските нашественици слагат край на могъществото на хашишините, като си поставят за цел да ги унищожат в Персия и да изгорят крепостите им. Монголите стигат до Персия през 1219 г. и се смята, че Хасан III от Аламут е първият ислямски владетел, който изпраща посланици при монголския Хан, за да сключи някакво примирие.

Хасан III умира през 1221 г. Наследникът му Мохамед III управлява Аламут в условията на несигурен мир с монголите до смъртта си през 1255 г. Към 1240 г. монголското нашествие стига до Западна Персия. Има данни, че през 1248 г. монголските вождове не приели една делегация, в която участвали и представители на хашишините и която е трябвало да преговаря за сключване на примирие.

През 1254 г. монголският вожд Мангу приема францисканския монах и мисионер, пратеник на Луи IX, Гийом дьо Рубрук. Френският монарх иска да убеди монголите да се присъединят към християнската армия за Седмия кръстоносен поход.

По време на срещата Гийом разбира, че Мангу се страхува за живота си, тъй като е узнал, че 40 хашишини, преоблечени по най-различен начин, са изпратени по дирите му, за да отмъстят за действията му срещу тях в Западна Персия.

Още същата година монголските войски се появяват в околностите на Аламут и започват обсада на крепостта на хашишините. През 1255 г. Мохамед III е убит от любовника си и го наследява синът му Куршах. През 1256 г., водени от Хулагу Хан, монголите предприемат последната си атака срещу Аламут. Хулагу изпраща посредник при Куршах, който му съобщава, че ако се предаде и доброволно разруши крепостта, Ханът ще пощади живота му.

Куршах моли за една година отсрочка, преди да се представи на Хана. В отговор монголската войска временно се оттегля, но през ноември 1256 г. се завръща отново и дава на Куршах срок само пет дни, за да се предаде, независимо че договорената година все още не е изтекла. На 19 ноември Куршах, заедно със семейството, свитата и имуществото си, влиза в монголския лагер. Низаритските хашишини от Аламут обаче отказват да се предадат и са избити от монголите.

Монголските нашественици са смаяни от крепостта Аламут. Там водата тече по канали от планините и се събира в големи резервоари, издълбани в скалите. Запасите от храни са огромни, а замъкът е построен така, че да издържа на продължителни обсади. Нашествениците много трудно успяват да разрушат цялата крепост.

В Аламут е имало богата библиотека и хашишините са били предани почитатели на книгите и познанията. Персийският историк Джувейни, който придружава войската на Хулагу, лично ръководел изгарянето на цялата библиотека.

Монголите разрушават и други крепости на хашишините. Куршах пише на сирийските хашишини и им заповядва да се предадат на монголите. Също така моли за аудиенция великия Хан Мангу и през 1257 г. предприема дълго пътуване до Каракорум в Централна Азия — тогавашната им столица, като през цялото време е придружаван от отряд монголски войници. Когато пристига, Ханът отказва да го приеме, тъй като сирийските хашишини не са се покорили и продължават бойните действия. Когато тръгва обратно към Персия, по пътя Куршах е пребит и заклан от монголската си охрана.

Монголите започват да изтребват всички роднини на Куршах и исмаилитите изобщо. Синът на Куршах, Шамс ал Дин Мохамед, е спасен и отведен в безопасно убежище, а днешният исмаилитски водач Ага Хан е негов далечен потомък.

Няколко години по — късно сирийският клон на хашишините е ликвидиран от мамелюците на султан Байбарс, който окончателно побеждава монголите в Сирия през 1261 г. и унищожава последната крепост на хашишините.

Запознахме се накратко с тайното общество, чиято история е пряко свързана с „новаторския подход“ по отношение на убийствата. Идеята за „обезглавяването“ на неприятеля е много добре разбрана и възприета от тамплиерите и останалите кръстоносци. Големите армии продължават да се сражават на бойното поле, докато крале, владетели и военачалници наблюдават масовото клане от безопасно разстояние. Новият начин за водене на война обаче сее смърт точно сред тях. Иначе населението се манипулира и използва за пушечно месо, а елитът и управниците само наблюдават жестоките последствия от решенията си и гледат да бъдат по — далеч от сраженията.

Низаритските хашишини променят тактиката и пренасят войните и борбите за власт направо в кралските дворове. Тамплиерите, които много скоро стават жертва на предателства и са преследвани до смърт, както и низаритските хашишини, бързо възприемат някои неща от Хасан ибн Сабах. Те започват да избиват направо военачалниците на вражеските армии и подемат морска война срещу папата и Ватикана. Но преди да станат владетели на моретата, тамплиерите се нуждаят от морски бази и карти. Благодарение на достъпа си до древните библиотеки в Близкия изток, тамплиерите могат да се сдобият с копия на много от картите на древните господари на моретата.