Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (13) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Пиратите, пазители на Светата кръв

Според Майкъл Брадли, автор на „Свещеният Граал прекосява Атлантическия океан“^[1], разгромът и разпръсването на тамплиерите има важни последствия за Европа, като на първо място това е разцветът на пиратството.

Според Брадли тамплиерите са пазители на Свещения Граал, който съдържа „Сангреал“, или Светата кръв. Твърди се, че наследниците на Иисус Христос, които са живеели в Южна Франция, е трябвало да избягат тайно от крепостта Монсегюр заради жестоката обсада през март 1244 г. Вероятно те са се укривали с месеци или години в непристъпните пещери на Пиренеите, както се споменава в трубадурската поезия.

В името на една по-пълна и дълготрайна сигурност на тамплиерите и на Светата кръв и Свещения Граал, членовете на ордена трябвало да напуснат Южна Франция и дори Европа. Според Брадли, река Гарона е най-логичният път за бягство, тъй като извира от Пиренеите, прекосява Южна Франция и се влива в Атлантическия океан точно при Ла Рошел, където вероятно бил закотвен и тамплиерският флот. Може би в продължение на две или три поколения за убежище се използва градът крепост Ангулем. Докато тамплиерите са сплотен и независим Орден, има надежда, че потомството на Христос ще се укрива надеждно в Европа и ще започне да възвръща позициите и богатството си.

Брадли смята, че някой от изчезналите през 1307 г. кораби пренася Свещения Граал. Възможно е тамплиерското съкровище да не е принадлежало само на кралската династия на Меровингите, а да е включвало и голямо количество материални богатства, като златни монети, кръстове, скъпоценности и може би легендарната чаша от Тайната вечеря (Граала) или пък, колкото и невероятно да звучи — Свещения Кивот. Според легендите и двата предмета са били в техни ръце, макар че много от историците го приемат за чиста фантазия, както и всички останали истории за Свещения Граал. Известното Копие на съдбата е било притежание на малтийските рицари, а те са го придобили от османците (вж. Глава II).

Брадли споделя становището на Бейджънт и Лий, че тамплиерският флот се е отправил в северна посока, към Ирландско море и крайната си цел — западните фиорди на Шотландия, като е избягнал ирландския бряг, тъй като там пристанищата са били под контрола на верни на Ватикана сили. Корабите хвърлили котва на няколко места северно от Глазгоу и по-точно в околностите на Оубан. Но тези земи са запазени тамплиерски гробове с паметни плочи и кръстове, на които е изсечен известният ни символ — череп с кръстосани кости, наречен по-късно „Веселия Роджър“. Там тамплиерският флот попада под командването на фамилия Сен Клер (Синклер) от Рослин и морската война между тамплиерите и Ватикана започва.

Флотът се разделя на две. Едната част се установява на Оркнейските острови и се подготвя за амбициозните пътешествия на Синклер до Северна Америка, а другата издига знамето на „Веселия Роджър“ и кръстосва Атлантическия океан и Средиземно море, като напада корабите на Ватикана или на кралете, които поддържат и защитават римокатолическа църква.

За тамплиерските платноходи, които ще станат първите пиратски кораби, Брадли пише: „Излиза, че за да отвърнат на удара на омразната римокатолическа църква и на лоялните й крале, са използвани други морски съдове. По това време в Европа се забелязва засилване на пиратството, а методите и тактиките му сочат, че голяма част от «практикуващите» не са били просто морски разбойници, нападащи всеки срещнат кораб, а твърде «особени» пирати, които се ограничават само с атаки срещу кораби на папата и на кралете, верни на римокатолическата църква“.^[2]

По-късно британски мореплаватели, като капитан Дрейк (чието име всъщност означава „дракон“) издигат пиратството в уважавана професия, но докато Инквизицията се намира само в Испания, те преследват единствено испански католически кораби. Когато испанската Инквизиция от 1492 г. се пренася в Новия свят, тамплиерите „пирати“ започват да нападат в Карибите, а по-късно и тихоокеанските пристанища на Перу и Мексико — и винаги в името на морската война, която се води повече от 200 години.

Тези първи пирати са обвити с ореол от загадки и мистерии: те са тайна армада, която не би трябвало да съществува. Плавателните съдове на този флот достигат бреговете на Новия свят цял век преди испанците. Знамето се превръща в символ като на масонството, така и на пиратството — череп с кръстосани кости, известен в целия свят като „Веселия Роджър“.