Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (36) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Принц Хенри в Нова Скотия

Предположението, че вторият остров, посетен от експедицията на Хенри Синклер, е Нова Скотия, се дължи на описанията на Дзено: „… забелязахме в далечината висок хълм, от който се издигаше дим (…) пушекът е природно явление и излиза от огромен огън в подножието на хълма, откъдето извира нещо като катран и се излива в морето (…) в околните пещери живеят голям брой полудиви, дребни и много плашливи хора“. През 1951 г. Уилям Х. Хобс, геолог от Мичиганския университет, отбелязва, че единствените катранени находища по северноамериканското крайбрежие се намират в Стелартън и Пикгу в Нова Скотия.^[1]

Катранът от Стелартън наистина се стича в река и в миналото горял неконтролируемо. Освен това само в района на Стелартън местните индианци микмак са живеели в пещери.

Като предполага, че „високият хълм, от който се издига дим“, е планината Адамс, Пол прекарва права линия, която тръгва от катраненото находище в Стелартън, през планината до Атлантическия океан. Линията му попада в залива Чедабукто, което го навежда на мисълта, че т.нар. пристанище Трин, където е хвърлил котва флотът на Синклер, най-вероятно е пристанището Айзбъро в дъното на залива.

В „Повествованието…“ си Антонио Дзено не споменава нищо за дейността на Синклер след неговото пристигане в Нова Скотия, а описва собственото си завръщане във Фрисланд. Но от думите му се подразбира, че Синклер е искал да проучи територията и да установи контакт с местното население. Той изпратил отряд от стотина мъже, за да проучат „високия хълм, от който се издига дим“, да опознаят местността и да разберат какви са обитателите там. Отрядът се завърнал и пратениците съобщили, че са видели хора, които живеят в пещери, и за „едно много добро и сигурно пристанище“. Убеден, че новооткритата земя е остров, Синклер тръгнал покрай брега и стигнал до Стелартън, където се натъкнал на индианци, успял да спечели доверието им и с тяхна помощ изследвал новата земя.

Пол възпроизвежда маршрутите на Синклер според легендите на индианците микмак за богочовека Глоскап. Съдейки по различни съвпадения (например и за двамата се казва, че имат три дъщери), Пол смята, че „богочовекът“ е Синклер. Други учени също приемат, че Глоскап е бил европеец, така че заключението на Пол не е толкова безсмислено.

В книгата си „Принц Хенри Синклер“^[2] Пол се опитва да проследи движението на Глоскап. В легендите на микмак се разказва, че преди началото на зимата Глоскап е отплавал обратно от полуостров Нова Скотия и залива Фънди към Атлантическия океан. Пол предполага, че Глоскап (Хенри Синклер) е тръгнал на запад покрай брега на залива Фънди в Нова Скотия и е стигнал басейна на Анаполис и днешния град Дигби. Оттам се с отправил на изток до Анаполис Ройъл и е стигнал до Атлантическия океан по системата от езера, пресичаща полуострова до река Мърси, която пък се влива в океана при Ливърпул, Нова Скотия. Този маршрут изглежда логичен, защото предлага непрекъснат воден път. Едно от езерата в системата е Росиньол, най-голямото на полуостров Нова Скотия. Следвайки този маршрут при проучванията си, Синклер изкарва зимата на Кейп д’Ор, в залива Фънди.

В книгата си „Свещеният Граал прекосява Атлантическия океан“^[3] Майкъл Брадли отбелязва, че Пол греши за обратния маршрут, като казва, че един опитен пътешественик би поел по обратния път по различен маршрут, за да опознае колкото се може повече от изследваната територия. Ето защо си позволява да „поправи“ картата на Пол за пътешествията на Синклер и отбелязва по-кратък път за връщане, който минава по реките Голд и Гасперо. Той би извел експедицията на Синклер в зоната на Ню Рос, където се предполага, че е построил неголям замък.

Брадли твърди, че Синклер завел в Новия свят повече от триста колонисти и е построил „Замък на Граала“ в Нова Скотия. Доказателствата за пътуването на Синклер през Атлантическия океан са толкова убедителни, че един от далечните му потомците, Андрю Синклер, написва книгата „Мечът и Граалът“^[4], в която се съгласява с твърденията на Брадли.

Двамата са единодушни, че „Замъкът на Граала“ е построен в централната част на Нова Скотия, в местност, наречена Кръста. До това място може да се стигне по вода, от двата бряга на полуостров Нова Скотия, а в устието на двете реки има по един остров, наречен Оук.

Интересното е, че на един от тези острови Оук се намира знаменитата „Яма с парите“, която представлява изкуствена шахта, дълбока няколко десетки метра, със странични тунели.

Смята се, че там е било скрито съкровище и милиони долари са изхарчени в безброй опити да се стигне до дъното й, което е дълбоко под водата. По-нататък ще говорим по-подробно за тези търсения.^[5]

През 1974 г. на местните власти е съобщено, че при разкопки в централната част на полуостров Нова Скотия са открити останки от замък от XIV век. През 1981 г. административните власти на Нова Скотия, отговарящи за културата, предлагат на Брадли да изследва находката и той започва проучвания, които продължават до 1983 г.

Брадли продължава да защитава идеята си, че останките от доколумбова европейска крепост съществуват на хълм в Нова Скотия. Той обяснява, че руините изглежда са изградени от недялани камъни — зидария, характерна за края на XIV век и за други укрепления в Шотландия и скандинавските страни от същата епоха. Открити са и още няколко находки, които изглеждат като наблюдателници към главната крепост или поселището.

Брадли пише: „След две и половина години изследвания ръководителите на нашата експедиция препоръчаха разкопките да бъдат продължени от археолози на Музея на Нова Скотия, но това още не е направено. Бързам да отбележа, че не аз и колегите от нашия екип сме открили другите постройки, които могат да бъдат свързани с централната конструкция в средата на полуострова, а това са направили Фредерик Пол и екипът от археолози от Университета в Мейн през 1959 1960 г. Съществуват и свидетелства, които са по-скоро разкопани, отколкото открити, от Фредерик Пол, които сочат, че експедицията на Синклер е изследвала района на юг и е стигната до Масачузетс“.^[6]

Според свидетелствата на рода Синклер, след като прекарва зимата при индианците микмак, Хенри проучва източното крайбрежие на САЩ. Корабите му плават до Масачузетс, където умира един от рицарите му. Образът на този рицар, за когото се смята, че е сър Джеймс Гън от Клайт, е издълбан на една скала при Уестфорд, Масачузетс. Хенри плава и до Род Айланд, където се предполага, че е построил кулата на Нюпорт.^[7]

В параклиса на Рослин могат да се открият още доказателства за трансатлантическото пътуване на Хенри — например на някои от каменните релефи там са изобразени индианска царевица и северноамериканско алое, и то векове преди Колумб да тръгне за Америка.