Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (58) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Съкровището на капитан Кид

Липсата на по-голямата част от плячката на капитана поражда легендите за Кид Пирата и заровеното му съкровище. Единственото открито съкровище всъщност е намерено през 1699 г. на остров Гардинърс край Лонг Айланд. Легендата за Кид е залегнала в много литературни произведения, между които е и новелата на Едгар Алън По „Златният бръмбар“ (1843).

Изчезналото имане на Кид може би е най-прочутото от всички пиратски съкровища. Според преданията и известната шахта с парите на остров Оук се сочи като скривалище на легендарното му съкровище от златни кюлчета и монети.

С колко злато е разполагал Кид? Какво е станало с богатствата му? Дали е заровил част от него, докато е изчаквал закотвен на остров Блок? Дали е тръгнал нагоре по река Кънетикът или е продължил по суша около водопадите и е намерил подходящо място за скривалище на остров Кларкс? Не можем да бъдем съвсем сигурни, но на съвременните карти с река Кънетикът островът е обозначен с името на Кид.

За остров Кид, който се намира в река Кънетикът при Нортфийлд, щата Масачузетс, близо до горния край на Пайн Медоу, също има легенда. Според Темпъл и Шелдън (1875) историята е следната: капитан Кид и хората му са се изкачили по течението на река Кънетикът, за да търсят скрито, но лесно различимо място, където да заровят съкровището. Заровили сандъка със златото и теглили жребий кой да бъде убит и хвърлен върху сандъка, за да го пази от иманяри. С годините легендата се обогатява с нови допълнения около съкровището: златото можело да бъде изкопано само от трима души в полунощ и при пълнолуние, когато луната застане точно над главите им. Тримата трябва да образуват триъгълник и да копаят в пълна тишина, тъй като думите ще развалят магията.

В началото на XIX век Абнър Фийлд и двама негови приятели се опитали да открият съкровището, следвайки стриктно инструкциите в легендата. В полунощ, когато пълната луна се намирала най-високо, започнали бързо да копаят. С всяка лопата дупката ставала все по-дълбока. Въпреки хладната нощ, целите били облени в пот. Комарите ти изиожилиди, но те не се и опитали да се бранят от тях, тъй като звукът можел да развали магията. Били готови да понесат всякакви несгоди — само и само да се открие съкровището.

Внезапно се чул звън от удара на лоната с желязо. Но когато сред разровената земя зърнали ъгъла на сандък, единият от тях възкликнал: „Открихме то!“, и в този момент тримата иманяри видели как сандъкът потъва в земята и изчезва…

И така, както става във всички легенди за съкровища, знаем, че съкровището е там, но не можем да го достигнем.