Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (1) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pirates and Lost Templar Fleet, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Хатчър Чайлдрес

Заглавие: Тайната на Христофор Колумб

Преводач: Петко Вълков

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела софт енд паблишинг АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Националност: американска

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Редактор: Люба Камарашева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Художник: Дамян Дамянов

ISBN: 978-954-28-0890-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2201

История

  1. — Добавяне

На Колумб

До известна степен ние сме земноводни, свързани не само със сушата, но и с морето.

Страбон, древногръцки географ

Преди това не си имал време да се научиш. Хвърлят те вътре и ти казват правилата, а ако направиш опит да се измъкнеш, те убиват.

Ърнест Хемингуей, „Сбогом на оръжията“

Митът за благородния дивак е глупост. Хората се раждат, за да оцелеят.

Сам Пекинна, американски кинорежисьор и сценарист

Глава I
Десет хиляди години мореплаване и пиратство

Мореплаване и пиратство

Събирането и проучването на исторически и археологически данни за поредицата „Изгубените градове“ насочиха интереса ми към рицарите тамплиери, тайните общества и доколумбовите плавания до Америка. Когато си дадох сметка, че голяма част от досегашния фолклор за пиратите произхожда от историите за изчезналия тамплиерски флот, се почувствах силно изкушен да намеря връзката между тези предпочитани от мен теми. Така че реших да продължа и задълбоча изследванията си.

Всяко проучване за Колумб би трябвало да започва от началото на пиратството. Но за какъв период говорим? Както ще видим по-нататък, има многобройни доказателства, които сочат, че може би става дума за една много далечна епоха. Нещо повече: можем да предположим, че пиратството датира от самото начало на корабоплаването.

Една тема, с която също се спекулира много, е хронологията на развитието на мореплавателните и навигационните умения. Макар че древните хора са имали плавателни съдове и са се занимавали с риболов, традиционната история твърди, че истинското корабоплаване се е появило много по-късно. Такава гледна точка представя древните ни предци като нискоинтелигентни маймуноподобни същества, които се страхуват от водата. Възстановката на миналото зависи до голяма степен от съвременните ни виждания за хората от тези отдавнашни епохи. Ако приемем, че древният човек е бил любознателен и находчив изследовател, то идеята, че е пренебрегвал морските простори, е направо смехотворна. Според мен човекът е започнал да изучава моретата и океаните хиляди години по-рано от общоприетото схващане.

Тъй като две трети от земната повърхност е заета с вода, плаването из необятните водни пространства със салове, канута, лодки и кораби за древните хора е било свързано с много преимущества и практически ползи.

Ето защо именно моретата, реките и езерата са магистралите на древния свят. Спускането по течението на река до някой пристанищен град, разположен на устието й, където тя се влива в морето, е далеч по-лесно от преодоляването на същия маршрут по суша. Плаването покрай брега на морето или езерото без съмнение е по-бързо и сигурно, в сравнение с преминаването пеша през враждебни места, пълни с опасности. След като пътуването по вода е по-удобно и изгодно, какво би попречило на древните хора да прекосяват морета и океани с изработените от тях плавателни съдове в търсене на храна или за търговия?