Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (46) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Колумб и презокеанското бягство на испанските евреи

Ако приемем, че Коломбо и Колон (Колумб) са две различни личности, как се е получило такова голямо объркване? Възможно е то да е дело на самия Колумб. След като се среща с младия италиански търговец на вълна в Португалия или на остров Порту Санту, испано-еврейският морски капитан Кристобал Колон решава да се възползва от самоличността на италианеца, за да влезе във връзка с испанския двор. Да си припомним, че през 1492 г. Испания току-що се е освободила от маврите. Заради колаборацията с поробителите маври, евреите са преследвани в Испания, Мароко и в цяла Северна Африка. В действителност евреите са изгонени от Испания и са принудени да я напуснат под заплаха от наказание в същия ден, в който Колумб отплава за „Новия свят“.

За Колумб ситуацията никак не е била лесна. Въпреки че за да спечели благосклонността и финансовата подкрепа на испанската корона той се е възползвал от еврейските си връзки, все пак е скрил еврейското си потекло. Както се отбелязва в „Общата еврейска енциклопедия“, голям брой евреи са станали жертва на Инквизицията, а още повече са лишени от имуществото си при масовото изселване от Испания. За плановете на Колумб би било катастрофално, ако до ушите на испанските монарси стигне слухът, че е роден в еврейско гето и е пиратствал на кораб с френски капитан. Андерсън отбелязва: „В биографията на сина му Фернандо (…) се споменава за прикритието му в една любопитна бележка извън контекста: «Тъй като бог го бе надарил с такива лични качества за велико начинание, той с всички сили се стараеше да прикрие родината и произхода си»“.^[1]

Ако приемем, че Колумб е испански евреин — сефарад, каузата, накарала го да прекоси Атлантика, подлежи на ново тълкуване. Колумб отплава на 3 август 1492 г., същия ден, в който евреите трябва да напуснат Испания. Той нарежда на всички от екипажа да бъдат на борда в единайсет часа вечерта на 2 август, което е против традицията на моряците преди дълъг път да прекарват последната нощ със семействата си. По една случайност датата за експулсирането на евреите съвпада с годишнината от второто разрушаване на Йерусалимския храм. По исторически данни около 300000 евреи трябва да напуснат Испания преди крайната дата 3 август 1492 г.^[2]

Дали Колумб е тръгнал да търси нова родина за изгонените сефаради, или пък някакво забравено еврейско царство отвъд океана? В книгата си „Операция Нов свят: тайната мисия на Христофор Колумб“ Визентал твърди съвсем открито, че основната цел на първото пътуване на Колумб е била да разсели евреите в Азия (наричана Индия по онова време), известна като тяхно убежище от стотици години.^[3]

В дванайсеттомната книга „Животът на Христофор Колумб“ са цитирани думите на сина на Колумб, написани за баща му: „Неговите предци са от кралски род в Йерусалим“. Това твърдение внушава идеята, че Колумб сериозно се е интересувал от древната история на еврейския народ. Тамплиерите са кръстили ордена си в чест на Соломоновия храм. А най-известната легенда за цар Соломон е свързана с многобройните му пътешествия до земята Офир, за да докара оттам злато, с което да плати за построяването на знаменития си храм.

Както вече споменахме в Глава I, земята Офир вероятно се е намирала на изток от Светите земи, но за точното й местоположение има безброй хипотези през вековете. „Ситуирали“ са я и в Северна Америка, и в Южна Америка, от Ню Мексико до устието на Амазонка. Като евреин и мореплавател, никак не е чудно Колумб също да е мислил по този въпрос. Сигурно е знаел и легендите за евреи, които отплавали от Рим през 734 г. в търсене на убежище „… към една непозната земя, Калалус“.^[4]

Колумб вероятно е бил наясно и с легендата за Седемте златни града отвъд Атлантическия океан. Тя се разпространява в Испания още от VIII век, когато през 711 г. командваните от генерал Тарик маври нападат Вестготското кралство, което някога е било най-силното в западната част на Римската империя през късния й период. Обаче след поражението си през 507 г. от франките, водени от Хлодвиг I (Кловис), то е толкова малко, че представлява жалко подобие на отминалата си слава. Крал Родриго се опитва да отблъсне неприятеля, но е убит, а армията му разгромена в битката за Гуадалете. Следващите петнайсет години са ужасни. Маврите завземат Иберийския полуостров и стигат до Пиренеите. Християните бягат на всички страни и най-често по море. Има основания да се вярва, че някои испански бегълци, тръгнали по море, са стигнали до Канарските острови и Мадейра, та дори и до Карибите и Флорида.

Тогава се ражда легендата, разпространявана през цялото Средновековие, за седем португалски епископи, които заедно с част от паството си са успели да избягат с кораб и да стигнат до някакъв остров в Атлантическия океан, където основали седем града. Според легендата жителите на седемте града някой ден щели да се върнат, за да помогнат на сънародниците си в Испания да разгромят маврите.^[5]

Легендата за острова със Седемте града е широко разпространена в Испания и очевидно е била много известна. През XII век арабският географ Идриси споменава атлантическия остров Сахелия, където някога имало седем града, но жителите им се избили взаимно в поредица от граждански войни.^[6]

В края на XIV век в някои испански и италиански карти започват да се появяват данни за евентуалното местоположение на Седемте града на различни „призрачни“ острови в северната част на Атлантическия океан. Понякога са показвани в Бразилия, но най-често ги поставят на Антония — голям остров, нарисуван на картите срещу Испания и Португалия. Според историка и изследовател на старинни карти Реймънд Рамзи, за пръв път на една френска карта от 1546 г. е отбелязан някакъв остров Sete Cidades (Седемте града) в Атлантическия океан и в продължение на векове остава по много от географските карти.^[7]

Възможно е легендата за Седемте града да е подтикнала донякъде изследването на Атлантическия океан и през 30-те и 40-те години на XV век се носят слухове за две експедиции, които бурите са отклонили от курса им в Атлантическия океан и са ги отнесли до острова на Седемте града. Жителите на острова, които говорели португалски, ги запитали дали маврите още владеят земите им. Във всеки слух се споменава, че експедициите са се завърнали с пясък от бреговете на острова, който се оказал богат на злато.^[8]

Съществуват и данни, че някой си фламандец на име Фердинанд Дулмо през 1486 г. молил за разрешение краля на Португалия, Жоао II да завладее Седемте града, но няма сведения какво е направено по въпроса.^[9]

Съществувал ли е остров в Карибско море, който наистина е бил убежище за избягалите християни? Ако е така, за кой остров става дума? Думата Антили произхожда от латински и означава просто „насрещен остров“. Рамзи смята, че за първи път това наименование се среща на картата на братята Пизигани от 1367 г., в която остров с името „Атили“ е означен на мястото на Азорските острови, които по онова време все още не са открити. Наименованието се среща отново като „Атиаела“ на каталонска карта от анонимен автор около 1425 г. и после на картата на Батиста Бекарио от 1435 г., където е Антилия, както и остава.^[10]

Европейските географи очевидно са убедени, че отвъд Атлантика съществува голям остров. На глобуса на Мартин Бехайм от 1492 г. остров Антилия е отбелязан с бележка, че през 1414 г. испански кораб „се е доближил без никаква опасност до него“. Това подсказва, че островът не е бил непознат на мореплавателите и дотогава се е смятал за опасен за мореплаването. Също така намираме свидетелства и за португалска експедиция до Антилия през 40-те години на XV век, но може би става дума за същото пътешествие, когато се предполага, че е бил посетен островът на Седемте града.^[11]

Около 1480 г., когато Колумб все още е в Лисабон, пише писмо до Алфонсу V, в което споменава „остров Антилия, който ви е известен“.^[12] През 1474 г. Колумб получава писмо от известния географ и физик Паоло Тосканели, в което му се препоръчва Антилия като подходяща спирка към Западните острови за попълване на провизиите.

Когато Колумб стига до островите Куба и Еспаньола, те като че ли отговарят на описанието на легендарната Антилия. Дали точно до тези острови е планирал плаването си Колумб?

Педро Мартир, негов приятел и пръв биограф, заявява през 1511 г.: Колумб е вярвал, че е открил земята Офир, „но след внимателно проучване на описанията на космографите, изглежда по-вероятно двата острова и останалите около тях да са остров Антилия“.^[13] След като открива изоставените златни мини на остров Хаити (Еспаньола), Колумб пише, „че е завладял от името на техни католически величества Фердинанд Арагонски и Исабела Кастилска планината Сопоро (Офир), до която корабите на цар Соломон са стигали за три години“. Както сами се убеждаваме, Колумб не се съмнява, че златните мини в Хаити са разработени от древни юдейски и финикийски мореплаватели около 1000 г. пр.Хр.

В изключително интересната си книга за забравени градове и стари карти „Вече не съществува на картата“^[14], историкът Реймънд X. Рамзи отбелязва, че братът на Колумб — Бартоломе, потвърждава идентификацията на Еспаньола с древната земя Офир, откъдето корабите на Соломон са носили злато за построяването на Йерусалимския храм. Рамзи се шегува, че вярването на Колумб за собственото му откритие е от особен интерес за студентите по американска история, защото предположението му е първата следколумбова „теория“ за доколумбовото откриване на Америка.

С казаното дотук започва да се изяснява, че Колумб е имал предварителни сведения за земя отвъд океана, още преди да тръгне да го преплава. Въпросът е с какви предварителни сведения е разполагал и откъде ги е придобил.