Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Decoy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
art54 (2017)
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
dave (2018)

Издание:

Автор: Тони Стронг

Заглавие: Убийство в Ню Йорк

Преводач: Стоян Георгиев

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „АНИМАР“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Иванова

ISBN: 954-91332-1-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2850

История

  1. — Добавяне

Шест

На другата сутрин тротоарите бяха покрити с дебел слой мокър сняг, натрупан заплашително нависоко върху паркираните коли и казаните за боклук. Тук-там парата, излизаща от пътната настилка, бе направила разтопени дупчици в снега, лениво димейки в зимната слънчева светлина.

Клеър купи вестник от продавача в метрото, за да види дали споменават Беси в театралните рецензии. Споменаваха я. „Измежду участващите артисти, забележителни бяха изпълнението на Беси Херои — енергичната Овца, Раул Уолш — Мишката и Виктория Колън — малкото сексапилно Прасе“. Тя сгъна вестника на рецензията, за да я занесе вкъщи.

На втора страница имаше и нещо за някакъв труп, намерен в един хотел. Полицията не разкриваше никакви подробности.

 

 

Когато пристигна в малката къщичка от червено-кафяв камък, където делеше стая с Беси, съквартирантката й още спеше, като купчина, покрита със спални завивки. Клер обаче я събуди, закачайки тоалета „Дона Карън“ в гардероба й. Но първо изпразни джобовете си. Малка картичка падна на пода. Визитката на адвоката.

— Безпокоях се за тебе — се чу гласът на Беси изпод юргана.

— Защо? Беше забавно.

— Глупости. Било е безсмислен секс с абсолютно непознат.

Клер се ухили.

— И това също.

— Това не е безопасно.

— Той ползваше презерватив.

Главата на Беси се подаде от завивките.

— Не безопасен секс, глупачке, а безопасен живот.

— Беси — каза спокойно Клер, — не мислиш ли, че понякога си параноичка? Имам предвид… какво, по дяволите, е това?

Тя повдигна нещо, което току-що намери в чекмеджето с бельо на Беси, повдигна го внимателно в случай, че беше заредено.

— А ти какво мислиш? Това е пистолет, Клер.

— Да, виждам. А какво прави при чорапогащите ти?

— Подарък е от баща ми.

— Но нали искаше за Коледа куклена къщичка?

Жизненоважен подарък. В случай, че ми се наложи да се защитавам в големия лош град.

Клер внимателно върна пистолета в неговото скривалище. Извади пуловер, риза и някакви черни гамаши „Алайя“ и ги хвърли на леглото.

— Ето пак — каза Беси замислено. — Аз май трябва да застрелям човека, който открадна всичките ми дрехи.

Клер скочи в леглото:

— На кого му трябват модни парцалки, когато е звезда?

— Какво трябва да означава това?

Клер я погали с вестника.

— Рецензия. Заключение на ръководството. Ти си брилянтна. Енергетичен и забележителен принос в историята на мюзикъла. Ето и наема за три месеца. Извини ме, че се забавих.

Поставена пред дилемата вестник или пари, Беси грабна първо вестника.

 

 

Сега Франк имаше подкрепление от трима способни детективи, които щяха да работят по случая заедно с него: Фостър, Уийкс и Позитано. Покрай четиримата вече гъмжеше от проверяващи. Всички искаха да видят документите по делото и да чуят мнение по случая.

Документация. Франк едва сега започна с нея, като пишеше на компютъра на бюрото си рапорт за огледа на мястото на престъплението.

Той беше чул, че днес в полицейския колеж учат и машинопис.

Но можеше да се обзаложи, че не могат да те научат как да кажеш на човек, че жена му е била намерена мъртва и изнасилена в хотелска стая.

Със сигурност не можеха да те научат как да му го кажеш, ако той вече го знае.

* * *

— Сър, сещате ли се за някаква причина, поради която вашата жена е трябвало да резервира стая в хотел на една крачка от дома ви?

Кристиан Воглер поклати глава.

— Тя ми каза, че смята да отиде до сестра си — измърмори той.

Той бе висок, мургав мъж, косата му бе подстригана толкова късо, че по-добре да си беше обръснал главата; с такава фигура, която караше Франк да го смята за бивш боксьор-професионалист: торс, подобен на бъчва, върху тесни бедра; формата на тялото странно контрастираше с безукорния костюм с жилетка, обувки с връзки и копчета за ръкавели. Франк му даваше около четиридесет, четиридесет и една години. Малко по-възрастен от жена си.

Гласът на Воглер бе мек, той почти шепнеше, отговаряйки на въпросите им. Може би това бе последица от шока. Той току-що бе дошъл от моргата, където трябваше да идентифицира покритите с петна, като мрамор, останки на жена си. Патологът или нейният асистент бяха завързали врата на трупа с превръзка, закриваща следата от лигатурата, както завиват със салфетка бутилка с вино. Но даже и така Стела Воглер не беше приятна гледка.

Франк съзнателно бе планирал този разпит, възползвайки се веднага след това от момента на максимален шок.

— А вие — включи се Майк Позитано — къде бяхте вие преди три нощи?

— Работих до късно. В библиотеката — той сви рамене. — Стела замина. Нямаше смисъл да се прибирам у дома.

— Тя ви се е обадила — каза Франк. Той показа на Воглер компютърна разпечатка от хотела. — Тя ви се е обадила от стаята си. Това ли е вашият домашен номер?

— Да. Но аз не бях там.

— Е, това е другото нещо, което не можем да разберем, сър. — Позитано говореше много възпитано. — Виждате ли, съгласно този запис, тя е била на телефона близо три минути.

Мълчание. И след това:

— Сигурно е проверявала дали е имало обаждания. Нашият телефонен секретар може да се провери от външен телефон.

— Имало ли е някакви обаждания, когато се прибрахте вкъщи и проверихте?

— Имахме отделни гласови пощи.

Франк забеляза, че той използва минало време. От опит знаеше, че на роднините им трябва около една седмица, за да почнат да говорят за починалия по този начин.

— Или може да ви е оставила съобщение — предположи Позитано — посочвайки ви къде е отседнала.

Воглер бавно примига. Сега, когато Франк имаше време да го наблюдава, забеляза арогантния начин, по който високият мъж постоянно вдигаше втрещения си поглед, със сянка на презрение в студените си зелени очи.

— Нямаше съобщения.

— Ние можем да поискаме вашето устройство, за да го видят нашите специалисти — каза Позитано. Воглер се съгласи, като сви рамене и кръстоса крака. Обувките му бяха лъснати идеално. Франк се чудеше дали не са ръчна изработка.

— Мистър Воглер, някой видя ли ви в библиотеката? Някой, който може да свидетелства за вас?

— Там, разбира се, имаше хора, но аз не познавам никого от тях — той се взираше във Франк. — Вие не можете да мислите… Трябва ли ми адвокат?

Франк направи неопределен жест.

 

 

Докато Воглер се обаждаше на адвоката си, Позитано каза:

— Всяка минута се ражда човек.

— Всяка минута разбирам какво представлява поне един човек — допълни Франк.

— Смяташ ли, че той е извършителят?

— Рано е да се каже. Обаче той е прекалено спокоен за човек, сполетян от нещастие.

Позитано кимна.

— А какво ще кажеш за ПЗООП?

ПЗООП — Програмата за задържане на особено опасни престъпници е база данни, събрани от ФБР за намирането на серийни убийци при тяхното придвижване из страната. Трябва да попълниш тридесет страници компютърна информация, само за да ти кажат дали твоето престъпление прилича на някое друго, което така или иначе още не е разкрито.

— Даже ако има достатъчно данни, ПЗООП няма да ни каже защо Стела Воглер е била в тази хотелска стая. Това е първото орехче, което ни предстои да счупим — Франк се изправи и внимателно изхвърли пластмасовата чаша със студено мляко в кошчето за боклук, за да не опръска панталона си. — Засега се справихме. Адвокатът на Воглер ще го посъветва да мълчи, докато дойде тук.

— А и след това, доколкото познавам адвокатите… — мрачно завърши Позитано.

 

 

Медицинският експерт сложи скалпела си на дясното рамо на Стела и внимателно я разряза надолу към центъра на гръдния кош. Тя трябваше да отмести гърдата, за да се получи прав разрез. След това отново направи разрез от другото рамо, за да могат и двете линии да се срещнат точно под ребрата. Оттам скалпелът продължи по права линия надолу под стомаха на Стела Воглер.

„Спортно тяло“ — помисли Дърбън. Мускулите на корема бяха стегнати. Затова ли са били часовете на шведската стена?

Пъпът й, сложен и заплетен, като входно отверстие на въздушен балон. Скалпелът на патолога го сряза на две, продължавайки пътя си към половите органи.

Те бяха грубо избръснати, за да се види контузията, за която доктор Линг говореше на мястото на престъплението; следи на слабо разлагане под наболи светли косми. Доктор Линг проведе и вътрешно изследване, при което краката на трупа бяха вдигнати на екстензия, като в гротескна пародия на гинекологичен преглед, когато облечената в ръкавици ръка на патолога влезе вътре в него.

— Вагинално разкъсване с размери около седем и половина на два сантиметра — отбеляза тя. — Това е разкъсване, а не рана.

— За какъв вид инструмент става дума?

— Тук не става въпрос за инструмент. Разкъсването е с размера на човешки юмрук.

Франк почувства, че устата му пресъхва.

— Това може ли да е случайно? По време на сексигра?

— Съмнявам се. Природата е създала този орган за раждане на деца. Той трудно може да бъде увреден — погледите им се срещнаха. — Дойде доклад от лабораторията. Там е отбелязано незначително количество гликол стеарат при вземането на вагинална натривка.

— Какво е това?

— Това е съставка на крем за овлажняване. Предполагам, че е възможно убиецът да го е нанесъл с ръката си като овлажняваща смазка. Трябва допълнително да проверите в хотелската стая за тоалетни опаковки, за да видите дали не липсва някоя от тях.

— Ще го направим — каза Франк.

Сега, когато тялото беше измито, на вътрешната страна на бедрото се забелязваше малък кръгъл белег, не по-голям от десетцентова монета. Появи се релефно кръгче върху твърдата бяла тъкан, като излъскана месингова монета.

— Какво е това? — попита Франк. — Убиецът ли го е направил?

— Не. Този белег е отпреди години.

— Имате ли някаква идея как се е получил?

— Може би неправилно е слизала от мотоциклет и се е изгорила в капака на двигателя му. Или нещо е залепнало на кожата й от някое барбекю; това е точно под линията на бикините. — Доктор Линг сви рамене и се върна към работата си.

Ножиците, с които тя разрязваше гръдния кош, бяха големи колкото градински, и й костваше голямо усилие да ги затваря.

Франк застана отзад. Засега още нямаше миризма. Леденият въздух, който излизаше от бръмчащия грамаден климатик, струеше над главите им.

Патологът си сложи маската и извади от коремната кухина вътрешностите и безкрайните сиви тънки черва, между които имаше и други, по-ярко оцветени органи. От време на време с умело движение на скалпела тя изрязваше някой от тях и внимателно го подаваше на асистента си.

След няколко минути спря и тръгна към пейката, където бяха наредени изрязаните органи, очакващи следващата дисекция.

— Странно — каза тя, сваляйки защитната си маска. — Тук нямаме пълен комплект.

— Моля? Не ви разбирам.

— Липсва далакът. Не е много атрактивен орган. Единственото, което прави, е да създава червените кръвни телца, но не бихте искали да останете без него, нали?

— Той… взет ли е?

— Мисля, че може да се допусне като вариант. Няма операция, която може да обясни отсъствието му.

Патологът и детективът се спогледаха за кратко. Каквото и да искаше да каже всеки от тях, за каквото и да мислеха, тук не беше нито мястото, нито времето да го разискват. Доктор Линг се върна при тялото и продължи да се занимава с гръдния кош, като го разсичаше и разрязваше. Когато тя се изправи, Франк можа да види цялата картина на дисекцията до бялото на гръбначния стълб.

„Изглежда професионално“ — помисли той.

Доктор Линг застана до главата и направи разрез през слепоочието. Тя свали парче кожа, откривайки част от черепа с цвят на слонова кост, направи го по-перфектно от камериерка, оправяща легло.

— Сега трябва да излезете — каза тя, като пак си сложи маската. — Можете да гледате през прозореца.

Близо до нея на масичка с колелца бяха подредени комплект електрически инструменти. Тя избра дисков циркуляр със ситни зъбци и натисна бутона. Чу се стържещ звук от електромотора, който направи невъзможен по-нататъшния разговор. В следващия миг из въздуха се завъртя вихрушка от костен прах.