Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Decoy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
art54 (2017)
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
dave (2018)

Издание:

Автор: Тони Стронг

Заглавие: Убийство в Ню Йорк

Преводач: Стоян Георгиев

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „АНИМАР“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Иванова

ISBN: 954-91332-1-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2850

История

  1. — Добавяне

Петдесет

Кристиан вдигна телефонната слушалка.

— Моля?

Той изслуша събеседника си, и тогава каза:

— Благодаря. Добра работа. Непременно ще го отпразнуваме.

— Кой беше? — попита Клер.

— Полицията току-що е заловила някого. Те са сто процента сигурни, че е той. — Кристиан внимателно постави слушалката върху вилката на телефона. — Ние сме свободни, Клер. Това е. Няма да има повече протекции, нито бодигардове, нито повече ченгета, въртящи се наоколо. Всичко свърши.

 

 

Тази нощ те върнаха обратно Глен Фърниш в града, за да му повдигнат съдебно обвинение. В дирекцията на нюйоркското полицейско управление в Ню Джърси неговите дрехи бяха взети за фиброанализ и му дадоха да облече бял книжен гащеризон. Отначало, въпреки всичко, му бе направен цялостен физически преглед, както и на изнасилените жертви. Бяха взети косми от неговата глава, от гърдите и от слабините му, бяха изрязани парченца кожа от върховете на пръстите му, беше отделена ДНК-проба с тампон от небцето му, и беше взета кръвна проба със спринцовка от сгъвката на ръката му.

Когато лекарката свърши с вземането на кръв, от прободната дупчица се процедиха няколко капки. Тя тъкмо щеше да попие раната с памук, когато младият мъж я изпревари, като засмука раната с уста.

— Четох някъде, че когато акулата кърви — каза той разговорливо, — тя може да полудее, опитвайки се да се самоизяде.

Лекарката не каза нищо. Тя беше виждала толкова много хора да минават през този вид прегледи, но никога не бе виждала някого толкова разхлабен.

* * *

Точно в 8:30 сутринта Фърниш помоли да се обади по телефона. Той беше отведен до стаята за задържане и оставен насаме с телефона. Набра един номер, който беше запомнил много отдавна. Обади се женски глас.

— „Шанс, Труман и сие“. Добро утро.

— Ако обичате мистър Труман.

Въпреки ранния час, той улучи секретарката на Труман. Или може би това беше някоя стажантка, поставена да вдига слушалката.

— Той там ли е?

— Мистър Труман е на съвещание. Може ли аз…

— Кажете му, че се обажда Харон. — Глен прекъсна за миг. — Той притежава някои от моите, хм, произведения на изкуството. Предполагам, че би искал да поговорим.

След две минути по линията се чу мъжки глас.

— Аз съм Труман.

— Слушай — каза Глен. Той разказа на гласа от другия край на линията всичко, което се бе случило с него.

Последва пауза.

— И ти смяташ, че полицията е открила всичко?

— Вероятно.

— Окей — каза Труман. — Ще дойда след около час и нещо. Междувременно ще ти изпратя по факса договора за подпис, където съм се представил за твой адвокат. Моята фирма печели по осем хиляди на ден.

— Това е повече, отколкото очаквах.

— Това е цената на стандарта, мистър Фърниш.

За пръв път тази сутрин Глен почувства пристъп на раздразнение. Той, който бе творец и поемаше рискове, печелеше навярно по-малко пари за година от тази корпоративна отрепка.

— Какво ще кажеш за някаква отстъпка? — попита той.

Гласът на Труман стана студен.

— Защо да ви правим отстъпка, мистър Фърниш.

— Смятам, че знаете защо.

— Считам, че е по-добре напълно да забравите този род мисли. Аз не знам кой ви е препоръчал. Доколкото това ме засяга, вие сте само един клиент, който се нуждае от услугите ми. Ако това не ви харесва, тогава аз пак ще затворя телефона и вие можете да си намерите друг адвокат. Ясно ли е?

— Хм. Окей — каза Глен. Той реши, че винаги можеше да шантажира Труман по-късно, ако се наложи. — Изпрати ми посланието по факса и аз ще го подпиша.

— Ще взема като предварителна мярка — каза Труман — полицията да няма достъп до списък на твои клиенти.

— Не. Списъкът е само един, но е на сигурно място. Изпрати ми договора по факса, Труман. Аз искам да изляза оттук.

 

 

Дърбън и Позитано поеха първата смяна в стаята за интервюта. Зад двойното огледало пространството за наблюдение беше претъпкано с други ченгета, които работеха по случая. Глен Фърниш изглеждаше спокоен. От време на време той се почесваше под белия книжен гащеризон.

— Е, Глен — каза Франк, когато магнетофонът вече бе включен, — това ще ни отнеме малко време, но ние сме тук.

Паузата се проточи. Мъжът в белия гащеризон каза:

— Какво значи това? Къде сме?

Адвокатът постави ръка на рамото му, за да го спре.

— Какъв ви е въпросът, детективе?

Адвокатът беше добре облечен, изискано и небрежно. Франк не му обърна внимание.

— Ние имаме добра серия, Глен. Цял куп жени са мъртви. Но знаеш ли какво? Аз се обзалагам, че една част от тебе е напълно доволна, че най-накрая те хванахме. Ще те спрем да убиваш повече невинни дами.

Адвокатът пак го прекъсна.

— Вашият въпрос…

— Но може би ти не ги възприемаш като дами — размишляваше Дърбън. — Може би си смятал, че тези курви заслужават наказанието си.

Глен Фърниш се усмихна.

— Вие грешите — каза той. — Аз не съм този, когото търсите.

Труман каза:

— Моят клиент по погрешка е взел кредитната карта на шефа си вместо своята. Той предполага, че затова е тук.

Франк се разсмя.

— Какво ще кажете за серийното убийство?

— Какво да кажа?

Франк извади няколко снимки от тънка кафява папка и ги хвърли на масата.

— Това са твои работи, нали Глен?

Адвокатът първи взе снимките и ги разгледа. После ги подаде на клиента си, който погледна веднъж най-горната и ги върна обратно.

— Да, аз съм работил над тези тела. Аз съм квалифициран погребален специалист. Кой ги е подредил по този начин?

— Ти ще ми кажеш.

— Който и да е бил, той трябва да е използвал доста балсами. Кой е мислел, че малката китка на Алисия ще изпълни всичко това?

Дърбън се взря в него.

— При всички случаи — добави адвокатът — никакво престъпление не е извършено тук, както виждам. С изключение може би само на углавното престъпление, извършено от този, който го е направил.

— Точно тук грешите — каза Франк. — Първо, повторният съдебномедицински преглед на тялото на Алисия Хопкинс подсказа, че тя вероятно не е умряла от своята собствена ръка. Можела е да бъде удушена с колан, подобен на този, който вашият клиент е бил забелязан да носи. Второ, ако някои фотографи бяха заловени от този, който е направил това — той почука по папката — и те бяха заредени, да речем, с дигиталната камера на лаптоп, то тогава материалите, които биха могли да развращават или покваряват щяха да се продават в една защитена система, което също е углавно престъпление.

Глен Фърниш показно се прозя.

— Нека се върнем малко назад — каза Позитано. — Глен, знаеш ли за уебсайт с адрес pictureman.com?

— Да — каза той презрително.

— Аз не виждам връзката… — започна адвокатът.

Позитано го притисна:

— Влизал ли си някога в този уебсайт, Глен?

— Може би.

— Доколкото знам, не е престъпление — каза адвокатът — да се посети някакъв уебсайт, независимо какво съдържа той.

— Влизал ли си, Глен?

Окуражен от коментара на адвоката си, младият мъж сви рамене.

— Да. Окей. Влизал съм в него.

— Влизал ли си в него вчера от домашния си адрес в четири и петнадесет следобед?

— Мисля, че да.

— А докъде?

Глен се вторачи в Позитано. Той се досети накъде водеше сега това, и как са стигнали до него.

— Въвеждал ли си паролата за достъп за администратор на сайта?

Той сви рамене.

— Ти си хитър, Глен. Ти познаваш възможностите на интернет. Това означава, че ти знаеш, че ако ние те набележим, то ще се сдобием с всичко, което ни е необходимо да те идентифицираме като убиец. И не забравяй, че ние имаме твоя лаптоп. Нашите хора сега се занимават с харддиска му.

Глен се облегна назад в стола си.

— Знаех си, че трябваше да го изчистя — каза той. Адвокатът му хвърли бърз, предупредителен поглед, но Глен не му обърна внимание. — Аз създадох сайта pictureman.com. Аз съм неговият уебмастер. Но това са глупости, човече.

— Продължавай.

— Никого не съм убивал. Само се пошегувах, преструвайки се на убиец. Нещо като самоуважение на едно хладнокръвно момче.

— Аха, Глен. Името pictureman.com видяхме за пръв път, написано на тялото на една от жертвите.

— Предполагам, че на убиеца също му е харесало.

— Откъде имаш тия снимки?

Глен сви рамене.

— От някой фукльо в интернет. Там можеш да намериш всичко, ако знаеш къде да го търсиш.

— Ти некрофил ли си, Глен?

Младият мъж се облегна още по-назад и отговори, гледайки тавана.

— Аз съм готов да изследвам своята тъмна страна — каза той вяло.

Адвокат Труман се облегна на масата.

— Вие имате ли въобще някакво обвинение? Или някакво доказателство за престъпление, извършено от моя клиент? Защото ако сме само на един вид риболов, аз ще посъветвам мистър Фърниш да не отговаря на повече въпроси.

 

 

— Това не е нормално — каза Кони в стаята за наблюдение. — Момчето е твърде спокойно.

— Почакай, докато се раздразни за своя лаптоп — каза някой в тъмнината. — Тогава ще рухне.

— Но той знае, че ние притежаваме лаптопа му — каза Кони. — Наясно е, че времето изтича. Защо не се притеснява?

* * *

Отговорът на нейния въпрос лежеше в компютърните престъпления, тайните за които Роб Флеминг измъкваше от компютъра на Глен. В чиста и проветрена стая, стерилна и светеща като зала за аутопсия, лаптопът беше разглобен парче по парче.

— Много по-лесно е с лаптопа, отколкото с настолния компютър — каза Флеминг. — Тези преносими компютри се състоят от отделни модули; трябва само да ги поставиш на мястото им. — Той внимателно извади харддиска и го постави в един лаптоп от същия модел, с идентична изработка, а после пусна компютъра. — Първо ще го копираме в случай, че е защитен с парола.

— Това ще бъде ли проблем? — попита Уийкс.

— Не напълно. Само ще ни забави. Ако информацията е на него, ние ще я извлечем.

След малко той каза:

— Добре. Да видим какво сме направили — той подаде команда на екрана.

— DOS ли използваш? — попита Уийкс.

— Да. Много хора хвърлят сили да крият нещата си от Windows. Те забравят, че Windows не е истинската компютърна система, която функционира. Тя е само добре устроена на повърхността. Ако искаш да разговаряш с BIOS, ти трябва да го правиш по един старомоден начин. — Докато той говореше, на екрана се появи бял текст, нареден ред по ред. — Това изглежда изцяло открито.

— Ние се интересуваме най-вече от файловете със снимки и филми.

— Тука има само един. Файл със снимки. Искате ли да го отворя?

— Естествено.

След няколко мига харддискът леко избръмча и на екрана се появи картина.

Това беше рисунка, груба компютърна графика на череп върху черен фон. Весела усмивка беше наложена върху устата му. Под него, бяха написани с готически шрифт думите:

ЦЕЛУНИ МЕ БЪРЗО

— По дяволите — каза Уийкс. — Сигурни ли сте, че това е всичко?

— Това е всичко — потвърди Флеминг. — Тука действително няма нищо повече. Нито документи, нито органайзер, нито списък с адреси. Само каша от файлове и програма за текстообработка.

— Възможно ли е този кучи син да е сменил харддиска?

Флеминг кимна.

— Това е възможно. То не би отнело повече от няколко минути с компютър като този. И докато го пазиш сух, ти можеш да съхраниш харддиска навсякъде. Дори под земята, ако го сложиш в найлонов плик.

— По дяволите — каза Дърбън на Уийкс, когато той му звънна да му съобщи новината.

— Окей, виж какво ще направим. Ние ще обвиним копелето за кражбата на кредитната карта и ще му поискаме по-висока гаранция, ограничавайки мястото му на пребиваване, където можем да го наблюдаваме, като започнем от къщата, която той бе наел.