Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Decoy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
art54 (2017)
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
dave (2018)

Издание:

Автор: Тони Стронг

Заглавие: Убийство в Ню Йорк

Преводач: Стоян Георгиев

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „АНИМАР“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Иванова

ISBN: 954-91332-1-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2850

История

  1. — Добавяне

Тридесет и девет

Болница Грийнридж. Психодиспансерът е на дванадесет мили от града. За цялата година в Ню Йорк, тя само два пъти беше излизала от Манхатън: веднъж с Кристиан и веднъж, когато се прибираше от летище „Кенеди“. Никое от впечатленията й от Америка не я бе подготвило за мизерията на обществените й здравни заведения.

Болничната палата, където тя беше настанена, се затваряше с ключ с електронен шифър. Според болничните власти тя и останалите пациенти бяха заключвани в зависимост от степента на риск за другите или за самите тях. Практически те бяха затворници. Един грамаден негър, когото надзирателите наричаха Голямата Глава, всъщност беше прикован към леглото си двадесет часа в денонощието, по причина, която тя така и не разбра. Другите пациенти се движеха, като тътреха крака по излъскания коридор, сякаш спъвани от невидими окови, мърморейки под носа си любезности на местен диалект, който тя не разбираше.

В отделението беше много топло, но нито един прозорец не беше отворен. Много от пациентите ходеха разголени и даже медицинските сестри не носеха нищо под тънките си светлосини престилки. През нощта мъжете и жените бяха отделени само с един коридор. Още през първата нощ тук Клер чу как изпищя едно момиче от другата страна на хола, нападнато в леглото му. Някой от персонала изгони нападателя, но след два часа той пак нахлу в кабинката й.

Доктор Бънерман идваше в диспансера Грийнридж, който той наричаше своята клиника, два пъти седмично. Идването му включваше въздишки, мънкане по време на визитациите, когато той допълваше бележките си, след което внезапно се въодушевяваше, за да направи голямо количество нови предписания. Клер допусна грешка, като му призна, че страхът от другите пациенти й пречи да спи. Тогава в допълнение към всичките си лекарства тя получи и приспивателни средства, малки желирани капсули, които я караха да се чувства като пияна по половин ден. Тя беше „стабилизирана“ каквото и да означаваше това, и д-р Бънерман го обясняваше с равнищата на „атака“ на примозида, проверина и иклимитола, препарати, които, както той я убеждаваше, нямаха странични ефекти, но тя беше убедена, че те притъпяват мисловните й процеси и превръщат рефлексите й в гъст лепкав сироп от лекарства. Те също така я караха да изпитва постоянно чувство на глад. Струваше й се, че седи по половин ден в стаята с телевизор, очаквайки като потънало в летаргия, охранено в гнездо птиче, кога ще дойдат санитарите с новата табла, пълна с тежка болнична храна.

Изглеждаше като зла ирония, че Бънерман е толкова завладян от лекарствените препарати, защото това беше чиста злоупотреба с наркотични средства, които, както бе очевидно, възбуждаха мозъците на неговите пациенти. Те сравняваха изписаните им лекарства като познавачи-лакомници: „Приемахте ли метадон? Шибаният А, всичко, което ми дадоха, бяха два шибани «туейса» и торба с «деф»“. Или разказваха, ако имаше на кого, за „висшата реалност“, която те чувстваха след приемането на „ангелския прах“ или ПСП за леко побъркване.