Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Decoy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
art54 (2017)
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
dave (2018)

Издание:

Автор: Тони Стронг

Заглавие: Убийство в Ню Йорк

Преводач: Стоян Георгиев

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „АНИМАР“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Иванова

ISBN: 954-91332-1-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2850

История

  1. — Добавяне

Четиридесет и шест

— Окей — каза Роб Флеминг. — Май имам тук нещо за теб, Франк.

Дърбън кимна.

Техникът по компютърни престъпления посочваше нещо на екрана пред тях.

— Както ви е известно, юристите нямат големи успехи в откриването на автора на фотографиите.

— Ти ми кажи — измърмори сърдито Франк — колко филми той е направил досега?

Флеминг провери нещо на монитора.

— Над половин милион. Във всеки случай, аз се запитах какви други начини има да махнем уебсайта от мрежата? И тогава ми хрумна да използваме хакер.

Позитано разтревожено ги гледаше от другата страна на стаята.

— Хакер ли?

— Да. Миналата седмица няколко ученици влязоха в сайта на Пентагона и умишлено го разрушиха. И това е Пентагонът, който разполага с постоянно работещ екип против хакери. Този „фотограф“ ряпа да яде.

— Законно ли е използването на хакери? — попита Позитано.

— Това е дейност „на сянка“, все едно да поставиш сайт като този на първо място.

— И? — попита Дърбън. — Можеш ли да го направиш?

— Бог да ми е на помощ. Първо, аз сам се регистрирах, за да видя какъв тип е софтуерът за създаване на сайтове. Както и предполагах, той дава привилегирован достъп на дизайнера на сайта, за да може да го допълва с нови данни, да променя шрифтове или каквото и да е. После остана само проблемът как да се закачим за съответните кодове. Не се наложи даже да ходя до производителите на софтуера; цялата информация се намираше в бюлетина на борда на хакерите. Виждаш ли? — Той написа нещо на клавиатурата и уебстраницата на екрана се изпълни с неговите безсмислици. После натисна бутона на мишката и всичко изчезна.

— Това е велико — каза Дърбън. — Какво чакаш още? Невероятно е, Роб. Изхвърли това момче от мрежата.

— Добре — отвърна Роб, — това и възнамерявах да направя. Но тогава ме осени друга идея.

Дърбън го изгледа.

— И каква е тя?

— Франк, чувал ли си някога за огледален сайт?

Дърбън сви рамене.

— Не бих казал.

— Това е уебсайт, които изглеждат еднакъв с друг уебсайт и даже понякога изглеждат дори с един и същ адрес; изпращат се само от различни сървъри. Свързват се с „огледалния“ сайт, когато достъпът до оригиналния е задръстен от трафика.

— Продължавай — подкани го Дърбън.

— Това изглежда така: ако аз създам огледален сайт и скрия истинския, то ние можем да го монтираме така, че когато убиецът реши да промени своя сайт, ще види само множество любопитни, които са го посетили, а ние веднага ще разберем.

— Исусе — учуди се Дърбън. — Имаш предвид, че само като наблюдаваш сайта, ще разбереш кога убиецът е в мрежата? И вероятно ще можеш да проследиш телефонната връзка?

— Няма да наблюдаваме — каза Флеминг. — Ние можем да зададем сайта да ни изпрати имейл. — Той се засмя: — Това се нарича световна мрежа[1], нали? И ние ще бъдем паякът в тази мрежа.

 

 

Кристиан се грижеше за нея цяла седмица, въпреки протестите й. Носеше й деликатеси от италианските магазини от другата страна на улицата, пълнеше ваната със свежите аромати на маслата от Париж, а после я увиваше в огромни меки хавлии. Той имаше стая за гимнастика и тя започна да се упражнява в нея, сваляйки бавно килограмите си, които бе натрупала в болницата, като тренираше тялото си, докато той я гледаше в огледалните стени, които отразяваха хиляди нейни образи и хиляди ликове на Кристиан Воглер. Той подстригваше косата й, докато тя бе още мокра след душа, донесе й дрехи, които бе избрал за нея от „Барни“ и „Дона Карън“, готвеше й храна от пресни продукти от магазина на „Юнион Скуейър Фармър“ и от „Дийн и Де Лука“.

Два пъти на ден идваше доктор Феликс. Той твърдеше, че тя се възстановява отлично.

На седмата нощ след завръщането й от Грийнридж, Кристиан я заведе с ферибота до Статуята на Свободата. Те стояха като туристи долу под нея, съзерцавайки светлините на Манхатън, танцуващи по тъмносребърната вода.

— Клер — каза той — има нещо, което трябва да знам.

Тя чакаше.

— Кое в нашите отношения беше игра? — попита той меко. — Всичко ли? Или само някаква част?

Тя се бе втренчила във водата.

— Кони е много умна — каза тя накрая. — В моята измислена история имаше прекалено много от мен самата, за да изглеждат правдоподобни тези луди неща, които тя настояваше да направим. Даже когато бях сигурна, че ти не си го направил, не исках всичко да свърши.

— Нито пък аз.

— Какво ще кажеш за жена си?

— Стела беше причина да се съглася да им помагам. Но не тя беше причината да продължа. Мислех, че ако изляза от играта, ще те загубя завинаги.

— Разбирам — измърмори тя.

— Мислиш ли… че можем да започнем отново, отначало? Или под моста има прекалено много вода?

Тя се вторачи в елегантната плетеница на Бруклинския мост.

— Някои мостове издържат на страшно много вода.

— Обичам те, Клер. Искам да бъда с теб.

— И аз с теб.

— Каквото и да се случи — каза той, — аз ти давам сърцето си. Ще приемаш ли и ръката ми?

— Кристиан. Боже мой… нима казваш това, което аз мисля, че казваш?

— Омъжи се за мен — каза той просто и след кратка пауза, тя отговори:

— Разбира се.

 

 

Почти цялата нощ той беше вътре в нея. Понякога те едва се движеха, изтощавайки се взаимно, и си шепнеха. От време на време той заспиваше в нея, без да свършва, и тя разбираше, че именно това, а не физическия оргазъм, беше онова, което той наистина желаеше: да бъде отново цялостен, да се затвори кръга; да бъде свързан с нея чрез пениса си, както младенецът бе свързан с майка си чрез пъпната връв.

Бележки

[1] Уеб (англ. web) — паяжина. — Б.пр.