Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Decoy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
art54 (2017)
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
dave (2018)

Издание:

Автор: Тони Стронг

Заглавие: Убийство в Ню Йорк

Преводач: Стоян Георгиев

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „АНИМАР“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Иванова

ISBN: 954-91332-1-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2850

История

  1. — Добавяне

Двадесет и девет

Тя планираше да се срещне с Хенри на обяд в бара. Но като си спомни за проблема му при посещенията в бара, отложи закуската за следобед.

Изглеждаше по-стар, откакто го видя за последен път. Бръчките по лицето му бяха станали по-дълбоки, а торбичките под очите му се бяха подули. Тя усети, че миришеше на алкохол даже по това време на деня.

— Помислих, че си ме забравила — каза той, когато тя седна до него в сепарето.

— Знам, че закъснях. Извинявай.

— Нямах това предвид, Клер.

Тя погледна красивото му някога лице, забеляза болката в очите му и си помисли: „Не и ти. Не ме натоварвай и ти с твоята болка.“

Но каза меко:

— Бях много заета.

— Някой приятел?

Тя сви рамене.

— Надявам се, той знае, че е късметлия.

— Трябва ми твоята помощ, Хенри.

— За какво става въпрос?

— Помниш ли клиентката ни Стела Воглер?

— Разбира се. Първо, защото беше хубава, второ, защото беше убита и трето, защото, по дяволите, беше последната клиентка, която имах.

— Кристиан Воглер е главният заподозрян от полицията. Аз им помагам да открият дали наистина той го е направил.

Хенри учудено я изгледа.

— И как?

— Както го правех преди. Като примамка.

Той подсвирна.

— Работата е там, че не съм сигурна дали той го е направил.

— Полицаите също ли не са сигурни?

Тя поклати глава.

— Тази операция… има нещо странно във всичко това. Там е пълно с тези ненормални психолози от ФБР в сградата в Куинс. Има и един полицай, който… е, добре, аз мисля, че той ме ревнува от Кристиан. Струва ми се, че той е заинтересуван Кристиан да бъде признат за виновен, за да го махне от мен.

Хенри кимна.

— Какво мога да направя аз?

— Имам нужда от добър детектив.

— И ти помисли, че аз мога да ти предложа някого?

Тя се усмихна.

— Помислих, че ако не си толкова зает, можеш сам да ми помогнеш.

— Не съм добър детектив — категорично каза той и тя знаеше, че за него това е по-добре, отколкото да лъже.

— Може и да не си, но ти не вземаш много. И макар че звучи малко налудничаво, но аз зная, че ти си това, което казваш, а не артист.

— Какво искаш да кажеш с това „не артист“? Има осемдесет и седем театрални програми с моето име!

— Имах предвид, че сега не си артист. Всички други, с които говорих, по някакъв начин имат отношение към „Прожектора“.

Той се замисли за малко.

— Окей. Какво трябва да разследвам? Обаче още отсега трябва да те предупредя, че ако става въпрос за изгубен домашен любимец, това си е твой проблем.

— Преди време Кристиан е имал приятелка. Не знам името й, но мисля, че няма да е трудно да я открием; те са били сгодени за известно време. Тя го обвинила, че я дрогирал и използвал в нещо като ритуал на пасивен секс. Ако тя лъже… След това случаят със Стела. Искам да разбера, защо са възникнали проблеми в брака им.

— С други думи — истинска детективска работа.

— Истинска детективска работа. Ще се заемеш ли с това?

— За дама като теб… ще се опека гол върху изригващия вулкан. — Той й намигна. — Виждаш ли? Още помня всичките думи.

 

 

Клер започна разследването сама.

В общинската библиотека за начало, тя се зарови в сборниците със закони и в учебниците за първокурсници, а после — в препратките, които пропусна, в регистрите с частни случаи, в книгите с прецеденти и международни закони.

Чак към края на деня тя намери това, което й трябваше.

 

 

Тази вечер те се срещнаха с Кристиан на бара в „Мерсер“. Къщата му беше зад ъгъла.

— Искаш ли да се върнем? — попита той към края на вечерта.

Тя знаеше, че не трябва да го прави — беше предупредена, че микрофонът на врата й има ограничен обхват — знаеше, че трябва пак да го замъкне в своя апартамент, с неговите весели, безлични шведски мебели, с чекмеджетата, пълни с бельо, което не беше купила тя, с шкафове, пълни с наблюдатели, полицаи и лъжи.

— Малко е рано за това — почна да увърта тя. — В тази къща ли живяхте заедно с жена ти?

— Разбира се. Да ходим у вас — съгласи се той.

 

 

Когато бяха в апартамента, той й показа една игра.

Тя трябваше да лежи съвсем неподвижно, докато той пишеше буквите от азбуката по клитора й с език, и да назовава на глас всяка буква, след той като я „напишеше“.

Отначало изглеждаше лесно, даже несексуално, просто като шарада или игра за отгатване. Но постепенно концентрацията на тези кратки усещания започваше да ги прави нетърпими. И тогава самото очакване се превръщаше в нещо изискано, всяко кратко движение се „гравираше“ върху нервните й окончания точно преди да се случи. Тя трябваше да стиска краката си, за да възпре своите движения към него, като в същото време искаше още.

Когато стигна до Z, тя цялата трепереше, очаквайки той да я докосне с езика си и да я повлече в забвението.

— Почакай — каза Кристиан с въздишка и започна да „пише“ още нещо. Сега буквите не следваха поред. Тя разбираше, че той пише буква по буква цели думи.

— Разбра ли какво беше това? — попита той, много по-късно, когато лежаха на пода.

Тя поклати глава.

— Не можах да се концентрирам.

И излъга, защото беше абсолютно сигурна, че това, което той написа със своя език по тялото й беше: „Искам те завинаги“.

 

 

Той остана цялата нощ, затова беше късно сутринта, когато Кони и Франк дойдоха да говорят с нея.

— О, това сте вие — каза тя, като отвори вратата и се върна в трапезарията, оставяйки ги да я последват.

— Май не изглеждаш много доволна, че ни виждаш — каза Кони. Тя порови в джоба си за цигарите и мушна една в устата си.

Клер посегна към нея и я издърпа, хвърляйки я на масата.

— Между впрочем по-добре да не пушиш в този апартамент. И не съм доволна, че ви виждам. Не съм се наспала.

— Нито пък ние — каза многозначително Кони.

— Идвате да проверите чаршафите, така ли? — промърмори Клер.

— Виж, Клер, миналата нощ беше добре…

— За мен също, скъпа — прекъсна я Клер.

— … в много отношения. Но ако бъдем честни, ние не дочакахме момента, на който се надявахме.

— Имаше прекрасни моменти за мен — Клер започна да изброява, разтягайки думите. — И лежах, и пълзях, и коленичех за тази цел.

Кони не й обърна внимание.

— Той не се разкри повече отпреди. Трябва да отбележа, че ти започна по-малко да говориш с него и ние получаваме по-малко информация отпреди.

— И какъв е проблемът?

— Ти как мислиш, Клер?

Тя сви рамене и нахално я изгледа.

— Ще го кажа направо — каза рязко Кони. — Той трудно ще признае нещо с твоята катеричка в устата му.

— Долавям ли нотка на ревност? — промърмори Клер. — Възможно ли е психологът да се нуждае от малко терапия за себе си?

Кони направи злобен жест.

— Клер, аз разбирам вътрешните ти терзания. От една страна се чувстваш използвана и омърсена от тази операция; а от друга този мъж изглежда ти предлага обич и самоуважение. Но ако операцията се провали, то ти оставаш само с чувствата си и ще трябва да се захванеш за работа.

— А има ли?

— Да има какво?

— Има ли някаква полза от операцията?

Франк хвърли към Кони тревожен поглед.

Клер продължи:

— Ходих вчера в юридическата библиотека и намерих интересни неща. Чували ли сте за постановлението на Върховния съд от 1984 година? Не сте ли? Нека да ви запозная със същността му. Всякакви записи, направени без знанието на заподозрения и без неговото съгласие, не могат да се смятат за доказателство.

— Така е — съгласи се Франк.

— Тогава защо е всичко това — изсъска тя към него. Тя махаше към стените, към микрофоните, камерите, невидимите жици, които я обграждаха като ажурна клетка. — Защо го правя?

— Почакай. Да, права си. Ако по време на записа Кристиан се разкрие, то не трябва това непременно да се признае за доказателство в съда. Но може да бъде използвано по време на разпита. И може да бъде решаващо при отстояване в департамента на тезата, че той е потенциалният извършител.

— А моята роля свършва на пода в тази стая.

— Клер — каза Франк. — Това, което ти вършиш, е безценно. Той е готов да се пречупи, знам това. Всичко, от което се нуждаем, е да го направиш малко по-твърдо.

— Трябва да се изкъпя — каза тя рязко и се изправи.

— Нали вече се къпа — каза той, без да се замисли.

Тя му хвърли гневен поглед и затръшна вратата на банята.

След обяд тя дръпна всичките пердета и седна в тъмното да гледа телевизия, като усили звука до край.

 

 

— Какво прави тя? — попита Уийкс, когато дойде да смени Франк в края на деня.

— Нищо особено. Гледа записи на стари филми, като надува звука до дупка. Вика. Ходи натам-насам.

— Добре — каза Уийкс, натискайки клавишите, — това е темпераментът на звездите. Точно за тебе.

* * *

Тя влезе в Некрополис. Единствено екранът на монитора светеше в стаята й.

\>\> Виктор?

\>\> Клер. Надявах се, че ще се върнеш.

\>\> Виктор, трябва ми наставник.

\>\> Каквото поискаш, ангелче.

\>\> Няма да ти хареса.

\>\> Опитай, все пак. Имам доста развихрена фантазия за един перверзник.

\>\> Трябва да се срещнем. Имам предвид сериозно. ВРС.

Настъпи дълго мълчание. Тя чуваше бръмченето на телефонните жици, ниското бучене на смущенията, свиренето и пиукането на модемите и тяхното мълчание, отскачащо от сателитите, щракането на безкрайните телефонни кабели, чиито линии чертаеха пътища високо във въздуха.

\>\> Виктор?

\>\> За среща ли става въпрос, Клер?

Тя помисли за мъжете, които се увличаха по нея, за колко мъже тя „играеше“, ставайки химера и плод на тяхното въображение.

\>\> Извинявай, ще бъде чисто приятелски. Но това е много важно за мен.

Пак дълга пауза. Или просто неопределено изоставане във времето?

\>\> Къде си?

\>\> Ню Йорк. А ти?

Тя изчака.

\>\> Достатъчно близо.

\>\> Къде ще ти бъде удобно?

\>\> Има едно киберкафе в Ийст Вилидж на площад Сан Марко. Можем да се видим там в седем.

\>\> Как ще те позная?

\>\> Влез в сайта. Тогава ще ти кажа.

\>\> Благодаря, Виктор. Няма да питам за нищо, докато не ми потрябва.

\>\> Знам това, пастичке.