Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Decoy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
art54 (2017)
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
dave (2018)

Издание:

Автор: Тони Стронг

Заглавие: Убийство в Ню Йорк

Преводач: Стоян Георгиев

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „АНИМАР“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Иванова

ISBN: 954-91332-1-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2850

История

  1. — Добавяне

Тридесет и осем

Психиатърът, при когото я изпрати лекарят от полицията, се казваше д-р Бънерман. Той беше млад и възпълен и имаше нездрав вид от хронична преумора. Д-р Бънерман отдели много време, проверявайки рефлексите на Клер и разглеждайки очите й на светлината. За нейна изненада и смущение, тя започна неконтролируемо да трепери.

— Страдали ли сте от физически стрес или травма, за която знаете? — попита той.

— Вече ви казах. Участвах в работа под прикритие.

— Нещо като автомобилна катастрофа? Много зубрене? — той още веднъж посвети в очите й с малко прожекторче.

— Нищо — отговори тя през тракащите си зъби.

— Страдали ли сте преди от травматично стресово разстройство?

— Никога. Какво искате да кажете с това „преди“?

— Някакви нервни състояния? Епилепсия, хипогликемична атака, психически пристъпи?

— Веднъж убих един лекар.

Прожекторчето угасна.

— Шегувам се — добави тя. Той не се усмихна.

— Някакви мисли за осакатяване или самоубийство?

Тя гледаше ръцете си.

— Скоро не съм имала.

— Да сте пили някакви лекарства или да сте вземали непредписани от лекар наркотици през последните дванадесет месеца?

— Малко. Е, понякога.

Докторът записа нещо в бележника си.

— Вижте какво — започна тя. — Някой уби жена на име Стела Воглер. Те измислиха номер, за да ме тикнат в лапите на онзи психиатър и после ме подложиха на всичките онези тестове. Сега разбирам, че не се опазих, защото тя пак ме изигра, като ме накара да подпиша всичките онези формуляри с моето съгласие, което им позволи да ме снимат и да използват записите като доказателства. Те ме измъкнаха от моя апартамент и ме следяха с камерите си денонощно. — Тя спря, усещайки, че се превъзбужда.

— Какви тестове?

— Моля?

— Споменахте, че тя ви е давала някакви тестове. Какви бяха те?

— Ох. — Тя се опитваше да си спомни. — Ние само говорихме. Повечето за родителите ми и за работата ми.

— Тестът на Уесклър? Мултистадиално персонално тестуване „Минесота“? Тестовете на Бентън? Зрителни доводи? Електроенцефалограма?

— Тя ми предложи да ме хипнотизира, но аз отказах.

Той пак си записа нещо.

— Вярвате ли ми?

— Разбира се — каза той.

— Наистина ли? — Тя беше изненадана. — Благодаря ти, Господи! Знаете ли на моменти това даже на мен ми изглежда като лудост.

Продължавайки да пише, той отговори:

— Веднъж имах пациент, който вярваше, че има три растения в стомаха си. Беше си внушил, че след като е глътнал семки от ябълка, те са прораснали в стомаха му. Той страдаше от мъчителни стомашни спазми. Дадохме му лекарства за успокояване на стомашните болки и той престана да се страхува от това дърво, като убеди себе си, че то вече е унищожено и е било изхвърлено от организма му.

— Но той продължи да бъде луд — каза тя, като не беше напълно разбрала смисъла на казаното.

— Така ли? — Бънерман спря да пише и пъхна химикала си в горния джоб. — Ние живеем в собствената си действителност, Клер. Като, дай да видим — той се вгледа в екрана на компютъра си, — като компютърната мрежа. Различни компютри в мрежата разпространяват различни софтуерни данни. Но понякога тези данни се сближават, един вид съвместими проблеми, ако щете. След това те трябва да бъдат технически подкрепени. Разбирате ли за какво говоря?

— Не съвсем.

Той погледна часовника си.

— Нека ви го кажа по друг начин. В организма ви се наблюдава незначителен химически дисбаланс, който трябва малко „да се щипне“. Тогава ще се оправите и ще можете да противостоите на напрежението.

— Какво имате предвид с това „да се щипне“?

— Искам да ви взема за няколко дни в болницата, Клер. В такъв случай ще бъдем сигурни, че режимът, който ще бъде предложен, е най-подходящият. Понякога тези неща изискват малко време, за да бъдат преодолени.