Тони Стронг
Убийство в Ню Йорк (33)

Тридесет и две

— Аз не вярвам той да го е направил — каза тя.

Франк въздъхна.

— Казах ти, Клер. За съжаление твоите мнения не са доказателства.

— Сведенията за заниманията в Некрополис…

— Са слухове, а не свидетелски показания. Ти го знаеш.

Те бяха в апартамента й, подготвяйки я за поредната й среща с Кристиан. Той я беше поканил на ресторант, така че тя се бе запасила със способи за наблюдение в допълнение на огърлицата си: един невидим микрофон беше забит в подгъва на полата й, а миниатюрна видеокамера — в чантата й.

Франк, коленичил пред нея с карфици в уста, закрепваше микрофона на мястото му. За миг това напомни на Клер за родител, който забожда с карфица ученическата дреха на детето си. Тя поклати глава и изтри смътния спомен.

— Аз искам да го разпитам за предишните му приятелки, които сте намерили — каза тя настойчиво. — Интересен ми е неговият поглед върху нещата.

— Идеята ти не е добра — предупреди я Франк. — Когато и да го арестуваме, ние не искаме той да разбере, че знаем. Между другото, как ще му обясниш, че ти знаеш за тях?

Кони, която ги наблюдаваше от другия край на стаята, каза:

— Всичко това отиде твърде далеч.

— Кое? — попита я Франк.

— Аз взех решение, Франк. Ние приключваме с всичко това още сега. Предупредих те, че трябваше да го направим още преди две седмици.

Франк извади една карфица от устата си.

— Това не е твоя операция, д-р Литмън. По-точно казано, ти нямаш право да я спреш.

— А какво право имаш ти да я продължиш?

Той не отговори.

— Погледнете се — каза унищожително Кони. — Каква партньори сте само. Единият рискува всичко, за да докаже, че Кристиан е убиецът, а другият рискува, за да докаже, че не е. Ако аз не мога да накарам детектив Дърбън да гледа по-разумно на нещата, то ти, Клер, със сигурност можеш да го направиш. Съблечи този екип и си тръгни.

Клер се поколеба, объркана.

— Тръгвай си — каза Кони. Тя отиде до вратата, отвори я и я изчака да излезе.

След миг Клер поклати глава. Психиатърът сви рамене и затръшна вратата след себе си.

Франк, все още се суетеше с карфиците си и каза, без да вдигне глава:

— Тя ще се върне. На нея също й е трудно.

Клер усети остра болка в бедрото си. Една от карфиците се бе забила в него. Малка капчица кръв, пълна и кръгла, набъбна върху кожата й.

— Оу! — каза Франк, размазвайки я с палеца си.

 

 

Клер дойде в ресторанта рано, така че полицаите успяха да нагласят подслушвателното устройство. Тя седна, мърморейки си като старица, сякаш произнасяше монолог, който бе научила много отдавна.

Сервитьорката, която й донесе менюто, се усмихна недоверчиво.

Кристиан дойде точно в седем, раменете му бяха просмукани от дъжда.

— Това е за теб — каза той, като седна и й подаде едно пакетче.

Това беше квадратна кутия, малко по-голяма от кутия за компактдиск и два пъти по-дълбока. Тя я отвори. Вътре имаше огърлица или по-точно плътно колие от фино сребро. В средата имаше някаква малка рисунка.

— Моят фамилен герб — каза той. — Виж. — Той й показа пръстена-печат, който носеше на малкия си пръст, гравиран със същата рисунка.

— О, Боже — възкликна тя, — не можеш да ми подаряваш това. То е наследствено бижу.

— Естествено. Затова искам да го притежаваш.

Тя извади финия полумесец от кутията.

— Прекрасно е.

— Нали нямаш нищо против да свалиш това, което носиш винаги? — попита той нетърпеливо.

— Това ли? — каза тя, ужасено докосвайки с пръсти фалшивото злато на Франк. — Не ме е грижа, дори и никога да не го видя повече!

Той се пресегна, откопча тежката верижка и пусна огърлицата на Франк в джоба си. После докосна нежно с пръсти оголения й врат, преди да постави колието около него. Той трябваше леко да го отвори, като стетоскоп, за да направи достатъчно голяма пролука. Тя почувства непознатия метал около врата си като яка и посегна да го докосне.

— Но това е много скъпо — запротестира тя. — Ти не можеш да го даваш просто така.

— Аз не го давам. Аз го подарявам на теб.

— Разбираш какво искам да кажа. Нека да го взема временно.

— Не — каза той твърдо. — Или го приемаш, или не.

Тя усети по гласа му, че ако приеме подаръка, ще приеме много повече от парчето метал.

— Следващата седмица заминавам за Европа — каза той.

— О — тя не очакваше това. — Колко дълго ще отсъстваш?

— Две седмици. Може и повече.

— На конференция ли?

— Няколко лекции. Няма значение.

— Може ли да дойда с теб?

Той й се усмихна.

— Не ставай смешна. Имиграционните няма да те пуснат обратно.

— О, вярно.

— Така че ще се видим като се върна.

— Кристиан?

— Моля?

— Когато ти преди пътуваше, докато беше женен за Стела, бил ли си й някога неверен?

— Никога — той нагласи колието й. — Казах ти вече. Аз никога не правя случайни връзки.

Тя каза набързо:

— Полицаите смятат, че ти и тя… че ти може би си я убил, нали? Затова те дадоха по новините, за да видят дали ще се издадеш.

Той махна на сервитьорката за менюто. Тя забеляза как очите му бързо се плъзнаха надолу по тялото на момичето. Това не беше прикрит поглед, а по-скоро открита преценка. Когато сервитьорката пак дойде, той повече не я погледна.

— Полицията ли? Естествено, че ме подозират. Статистически съпругът винаги е най-вероятният престъпник. А те бяха твърде глупави и твърде лишени от въображение, за да преследват някой друг.

— Ти обичаше ли я?

— Да, обичах я. Но сега съм щастлив, че е мъртва. Това не е хубаво да се признава, нали? — Той плъзна пръстите си между нейните. — Ако Стела беше все още жива, аз нямаше да съм тука с теб. Достатъчно въпроси засега. Нека да поръчаме нещо.

— Има и още нещо — каза тя. — Момиче на име Бърнс. Джейн Бърнс.

Той се намръщи.

— Тя каза, че сте били сгодени.

— О, разбира се. Джейн. Но това беше много отдавна и ние никога не сме били сгодени. — Той се разсмя, развеселен от някаква мисъл. — Тя беше лабилна. Откъде знаеш за нея.

— Приятелка е на моя позната — промърмори Клер.

 

 

Малко преди да напуснат ресторанта, тя се извини и отиде до тоалетната.

Когато се върна, той каза:

— Полата ти е цепната.

Тя погледна надолу към разпрания си подгъв.

— Закачих я за вратата. Ще тръгваме ли?

 

 

В наблюдателната камионетка Франк чу шум от течаща вода, кънтеж и банално бъбрене на две жени, оплакващи се от годините си.

— Тя ни остави в тоалетната — каза той уморено.

— А какво става с камерата? — попита Позитано. Техникът я фокусира. Появи се дамска обувка и шумът от течаща вода изпълни слушалките им.

— Изглед от кошче за боклуци — предположи техникът. Една ръка ги взе, раздруса ги и ги пусна в синтетична торба за отпадъци.

— Това вероятно е чистачът в тоалетната — допълни той услужливо.

— Какво ще правим сега? — попита Позитано.

— Нищо — отвърна Франк. — Ние знаем къде са отишли.

 

 

Независимо че не бяха далече от апартамента на Кристиан, те прогизнаха от проливния дъжд. Той отиде да потърси сухи дрехи и шампанско, докато тя се разхождаше из стаята, докосвайки внимателно вещите в нея. Апартаментът беше просторен и тъмен, пълен с марокански антики, стари книги с кожени подвързии, няколко произведения на модерното изкуство — повечето голи жени — и много лавици с френска и испанска литература. Той беше пропит със застоял мирис на кедрово дърво и кожа, примесен с аромат на подправки.

Нямаше фотографии на Стела. Тя предположи, че той беше почистил наоколо, премахвайки всички следи от нея, за да се подготви за настоящия момент.

На масата имаше снимка на Клер, която тя дори не предполагаше, че той е направил. Снимка, на която тя вървеше по улицата, а лицата около нея бяха размазани.

Тя се спря пред малка мраморна скулптура, висока около десет инча. Беше на гола жена от полиран камък, гладък като стъкло. Тази статуя раздвижи една асоциация в паметта й, която тя не можеше да възстанови напълно в съзнанието си.

— Ето — каза й той, като се върна. — Облечи това.

Той й подаде един пеньоар, дълга арабска джелаба.

— Това… на жена ти ли беше? — попита тя, докато се събличаше. Той я погледна равнодушно, когато тя свали бельото си и се опита да се загърне с дрехата от грубо платно.

— Не така — каза той, — а ето така. — Той й показа как да нагъне пеньоара, като тога. За момент той не отговори на въпроса й, а после каза: — Има ли значение?

— Не — отвърна тя. Клер усети силния полъх от още една миризма, просмукана в грубата тъкан, нещо по-леко, по-женско, отколкото неговия мирис.

— Добре — каза той, плъзна ръка под плата и я хвана за гърдите. — Наведи се.

Тя постави ръце на масата пред статуята. Клер усети как той повдига пеньоара й до кръста, запретвайки го внимателно, така че да остане в това положение. Един пръст, навлажнен с шампанско, се плъзна по цепката на задника й от основата на гръбнака до вагината й. Тя усети, че той се върти около набръчкания отвор на ануса й и неволно се възбуди. Кристиан се разсмя. Клер дочу дрънчене, когато той изхлузи колана си от гайките на панталона.

— Довери ми се — каза й той.

Тя чакаше неспокойна, но възбудена. Коланът я удари с лениво плющене по десния бут. Огън се пръсна по нервните й окончания, каскади от искри запращяха и заблещукаха в главата й. Болката дойде по-късно, едно ужилване, което я накара да завие. Коланът я удари още веднъж по другото полукълбо и тя пак изстена на глас.

Той направи пауза, но тя не помръдна, все още заровила глава в ръцете си. Тя разбра, че ако той е ядосан, ако изпитва нужда да я нарани, то гневът му не е насочен към нея, а към бившата притежателка на пеньоара, онази, която го е напуснала, като е умряла. Той пак я шибна и тя се залюля да поеме следващия удар, грухтейки, сякаш я чукаха. Още един удар и този път й достави удоволствие викът й, както и шибването. Тя почувства горещината в себе си, но не можеше да каже дали влагата по наранената й кожа беше от пот или от кръв. Тя откри, че това не я интересува. Клер никога нямаше да повярва, че след като беше бита, стигаше до оргазъм само с едно докосване до клитора си, но само ако той не спираше, само ако болката и огънят продължаваха. Тя му сподели това, или по-скоро се опита, и въпреки че думите й не бяха съвсем точни, той изглежда я разбра.

 

 

— Исусе — измърмори Франк. — Това звучи болезнено.

Минаваше полунощ и имаше твърде много хора, натъпкани в микробуса, паркиран пред апартамента на Кристиан. Въздухът беше спарен от телата и миризмата на стари униформи.

Входящата информация от огърлицата в джоба на Кристиан се чуваше доста силно и пълно. Имаше някакво съскане и случайно пращене от смущения в колата, но звукът от ударите на колана по плътта се чуваше перфектно, както и виковете на Клер в отговор на това.

Никой във фургона не каза нищо. Франк извади носна кърпа от джоба и изтри челото си.

* * *

Кристиан я отнесе в широкото двойно легло и напълни устата си с шампанско. Пое зърното й с уста и нежно го навлажни. Мехурчетата на шампанското забълбукаха по чувствителните й нервни окончания.

Все още с течността в уста, той се отдръпна и капна няколко капки върху корема и бедрата й, като ги нацелува по пътя си към нейната бедна, обидена вагина.

Първо езикът му, хлъзгав от шампанско, после, като изсмука всичко от нея с уста, тя изпита внезапно вълнуващото усещане, като че ли мехурчетата проникнаха във всеки процеп и гънка на вагината й. Сякаш в нея бяха нахлули хиляди дребни пчелици.

— О, Исусе! — каза тя, хващайки главата му. — Исусе!

Надяваше се, че апартаментът му е добре звукоизолиран или че съседите ги няма.