Тони Стронг
Убийство в Ню Йорк (5)

Четири

Доктор Сюзън Линг извади внимателно дългия метален термометър от ректума на мъртвата жена и го поднесе към светлината. Без да иска, Франк отмести погледа си.

— Четиридесет и осем часа — констатира медицинският експерт. — Плюс-минус няколко часа.

— Заявявате го съвсем уверено — каза Франк.

— Със сигурност — доктор Линг протегна ръка и разтресе хладнокръвно задника на трупа, както някой разклаща желе. — Вкочаняването е преминало. Може и да са четиридесет и четири часа, ако се е съпротивлявала.

Сега вече мястото на убийството беше заснето от всички ракурси. Белезниците, с които бяха закопчани китките на трупа за рамката на леглото, бяха свалени и патологът можеше да прави своите проучвания. В стаята миришеше на месо.

Задникът и плешките на Стела Воглер са тъмни, болезнено пурпурни, сякаш цялата кръв на тялото се е стекла и втвърдила в долната му част. Франк знаеше достатъчно за това, което ставаше пред очите му.

Следите от ухапвания и от ударите с камшик, покриващи бедрата, задника и гърба й, не са толкова обичайна гледка.

Доктор Линг пак пристъпи към тялото и повика своя асистент да обърнат трупа.

Главата на трупа се клатеше наляво-надясно, като на пиян. Кашата между краката се плъзгаше и въртеше. Франк се изкашля:

— Какво я е убило?

Както всички останали в стаята, с изключение на патолога, той стоеше с ръце в джобовете. Това придаваше на обстановката измамно небрежен вид. Щеше да им бъде позволено да ги извадят, чак когато техническият персонал свършеше работата си.

— Не мога да ви дам категоричен отговор, докато не я срежем. Но не мисля, че има място за съмнение. Виждате ли тази линия на врата й? — Франк я забеляза, но знаеше за вредата от предварителните, изпреварващи патолозите, коментари. — Това е следа от лигатура. Може би от ремък или плътно колие, но най-вероятно от въже или тел. Ето тук.

Доктор Линг извади миниатюрен прожектор от джоба си и отвори с пръсти очите на трупа. Роговиците сега бяха замъглени и матови, като при катаракта. Франк се бе въртял около доста трупове, за да знае, че така става с очите след известно време.

— Микроскопични кръвоизливи в кръвоносните съдове. Била е удушена, за по-сигурно. Когато я отворим, в белите й дробове ще има кървава пяна — прозвуча така, сякаш ще отваря капака на двигателя на кола.

— А какво ще кажете за другите контузии?

— Приблизително двадесет и седем повърхностни хематома, трудно е да се каже със сигурност, защото някои от тях се припокриват — смесени с удари от камшик или пръчка. Всичките са отпреди убийството. Осемнадесет следи от ухапвания, няколко убождания по кожата, вероятно нанесени след смъртта й. Малко очакваме от зъбната идентификация, но ще видим какво може да се направи.

— А това с камшика сексигра ли е било? Или изнасилване?

Докторът се наведе и започна да сресва косата на мъртвата със ситен метален гребен.

— Е, мотивацията не е моя специалност. Доколкото се касае до медицинските факти, това може да бъде и едното, и другото — косите на Стела Воглер бяха руси и красиви и металическите зъбци на гребена издаваха неприятен звук, когато патологът със сила го дърпаше. — Мога да ви предложа няколко варианта как е била удушена. В ъгълчетата на устата й има засъхнала кръв.

Франк посочи купчината от черва между краката на жертвата.

— А това? Какво е станало тука?

Докторът постави резултатите от сресването в плика за изследвания, внимателно го затвори и написа нещо отгоре.

— Не съм сигурна. Трябва да изчакате резултатите от аутопсията.

Тя отиде до ръцете на трупа и започна да стърже деликатно под всеки нокът с къса дървена пръчица, извадена от кутията за веществени доказателства. Безкръвните върхове на пръстите изглеждаха като восъчни.

— Сигурно. Обаче ако имате някои първоначални предположения… Дали е проникнал в нея с нещо? Може би с нож?

— Още не мога да кажа — повтори тя. Отвори последния плик от своята кутия и извади друг гребен, с който щеше да вземе косми от венериния хълм. — Не мога да ви кажа дали тук е била контузена — каза тя. — Като гледам всичко това, вероятно е извършено след смъртта. — Тя раздели космите с гребена, за да му покаже. — След спирането на кръвообращението вече няма такъв ясен цвят, какъвто има след контузия на жив човек. Но даже леко петънце ще се разлага по-бързо, отколкото плътта около него. Като петно от натъртване на ябълка.

— Какво означава това според вас?

— Това означава, че каквото и да е правил той с нея, го е направил, след като вече е била мъртва — доктор Линг сложи гребена обратно в плика, затвори го и написа пояснителна бележка на лицевата му страна. — Окей — каза тя, — аз свърших.

Тя свали ръкавиците си и ги хвърли в чантата си. Провисналите млечни топчета латекс заприличаха на Франк на използван презерватив.

— Благодаря ви — каза той.

— Ще се видим на аутопсията, детективе.

Франк кимна и извади ръце от джобовете си. Пръстите му, свити в юмруци, бяха вкочанясали.