Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Decoy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
art54 (2017)
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
dave (2018)

Издание:

Автор: Тони Стронг

Заглавие: Убийство в Ню Йорк

Преводач: Стоян Георгиев

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „АНИМАР“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Иванова

ISBN: 954-91332-1-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2850

История

  1. — Добавяне

Двадесет

— „Защо ние понякога казваме «сладка мъка»?“ — четеше Клер на глас. — „Дали защото дълбоко в себе си знаем, че мъката е сладка и че раните болят най-много, когато ги лекуват?“ — „Малката книга за загубата“ описа дъга във въздуха, присъединявайки се към празните кутии от пица в коша за боклук. — Боже, кой написа това?

— Мисля, че не е чак толкова лошо, като за първи опит — каза Кони.

— Може би трябва да напишете една такава книга — каза сладко Клер. — „Малка книга за позитивните мисли“ от д-р Литмън.

— Ей, Клер, — каза Франк. — Стига вече.

— Дай да видим, Франк. Това не ни върши работа.

— Да погледнем фактите — отговори Франк. — Дали Кристиан Воглер изключва себе си от заподозрените?

— Не — твърдо каза Кони. — Той определено отбеляза, че са имали проблеми със Стела. Това е нова информация.

— Може би той просто е внимателен. Освен всичко друго, ние знаем, че нашият убиец е свръхпредпазлив. Напълно е логично, че е принуден да обвинява себе си.

— Бил ли си някога детектив? — попита Клер. Знаеше, че се държи като кучка, но още беше под въздействие на адреналина и злобата. Тя искаше аплодисменти, искаше да се махне оттук, да пие, да танцува и да се чука.

Франк не й обърна внимание.

— И така, каква игра играе той? Възможно е, освен всичко друго, Клер да не е негов тип.

— Но възможно е това да е тест — бавно каза Кони.

— Какъв вид тест?

— Той иска да види, колко решителна е тя — продължи Кони. — Дали може да бъде извадена от подвързията на баналността. Ти си прав, Франк, нашият убиец е умен; той иска да бъде напълно сигурен дали тя е подходяща, преди да действа. Така пъстървата души мухата, преди да я изяде.

— Клер, — попита Франк. — Да си почувствала нещо такова?

Тя въздъхна.

— Пусни пак записа.

Франк пренави лентата и тя изгледа записа още един път.

— Добре…

— Какво има, Клер?

— Когато излязох оттам, почти се бях напикала, затова изобщо не мислех за всичко това, като за театър. Но сега, когато го гледам отново… знаете ли, винаги можеш да кажеш кога един актьор преиграва. Даже и да няма къде точно да посочиш с пръст, просто знаеш, че е така. — Тя кимна. — Като гледам този запис, аз виждам, че Кристиан играеше.

— Което означава — замислено каза Кони, — че трябва да сме по-изкусни, отколкото се предполагаше.

 

 

Когато се завърна в ужасния си тъмен апартамент, тя включи лаптопа, който й даде д-р Литмън. Змията, която изглежда не спеше през нощта, беше заплетена в сложен възел в своя стъклен съд.

Клер нямаше представа дали е мъжка или женска. Но тайно започна да я нарича Кони.

Добре дошли в Некрополис.

Тя натисна „чат стая“. През нощта е препълнено: най-малко дузина имена, повечето от които са нови.

Виктор беше там, като пак висеше отстрани, скачайки от разговор на разговор; забележките му са кратки и саркастични.

За първи път тя се замисли как ли изглежда той. И си го представи като голяма прокрадваща се котка. Какво ли ловува? — се чудеше Клер.

Пръстите й бягаха по клавишите.

\>\> Здравей, Виктор. Как е?

\>\> Привет, Клер. Мислех, че няма да се върнеш.

\>\> Изглежда, че междувременно си имал голяма компания.

\>\> Никой от тях не е толкова очарователен и прекрасен, колкото си ти.

\>\> Колко сладко. Всъщност (хлъц) аз съм малко пияна.

\>\> Докато аз съм просто опиянен от твоето присъствие.

\>\> Имах среща, Виктор. Какъв прекрасен мъж само.

\>\> ВРС?

\>\> Моля?

\>\> Попитах, дали срещата беше В Реалния Свят.

\>\> Това е фраза, която не използвам често. Всъщност предпочитам да вярвам на тази дигитална сфера, в която сме ние и която в крайна сметка е толкова реална, колкото и нещо, случващо се в Царството на Материята… Но аз се отклоних. Твоята среща. Обеща да ми разкриеш мръсните подробности.

\>\> Така ли беше? Добре, да, беше ВРС.

\>\> Ако сте били заедно, аз вече ревнувам.

\>\> За какво? Аз съм тук с теб и капвам от умора.

\>\> Вярно. И предполагам, че си сама. Освен ако твоята среща е по-свободна от виртуално общуване, отколкото бяха моите. Щом нощта едва започва, ще смятам, че нищо не се е случило.

\>\> Нищо.

\>\> Кореспондентът ти въздъхна с облекчение.

\>\> Виктор?

\>\> Да, ангелче?

\>\> Предният ден говорихте с Кери за нетсекс[1].

\>\> Да?

\>\> Как става това по-точно?

\>\> Добре, по-точно — малко е трудно за обяснение докато не го опиташ. Разбира се това не е секс в буквалния смисъл, защото физическите усещания са изцяло в главата ти. Мнозина от нас намират, че във всеки случай телата са само описателно средство. Средство за постигане на определена цел.

\>\> Би ли ми показал?

Паузата бе толкова дълга и тя помисли, че Виктор е прекъснал връзката.

\>\> За мен ще бъде чест, Клер. Първото нещо, което трябва да направим, е малко да се усамотим. Вляво на екрана ти има бутон, обозначен „личен чат“. Ще го натиснеш ли?

\>\> ОК

\>\> ОК, сър.

Каза Виктор, и тя въобще не мислеше, че той се шегува.

Секс без тела, желание без съдържание, удоволствие без форма. В този странен нов свят мислите веднага ставаха чувства без посредничеството на плътта.

Това е като да правиш любов с ангел, помисли тя, или с дух. Толкова дълго, че не се опитваш да го замениш с нещо, което съществува в реалния свят, това беше… добре, беше различно.

\>\> Как беше, сладурче?

Тя отговори:

\>\> За мен — добре.

\>\> За мен също.

\>\> Сега смятам да стана най-сексуалното прасе, ще се обърна и ще заспя.

\>\> Добре, нали знаеш, как казват. В киберпространството никой не може да чуе как хъркаш. Аз мисля засега да се оттегля.

\>\> До скоро, Виктор.

\>\> Ще се видим, Клер.

 

\>\> Зззззззззз[2]

Бележки

[1] Нетсекс (англ. netsex) — виртуален секс по компютърната мрежа.

[2] Преводачът не е намерил за необходимо да го обясни, но в английския zzzzz е звукоподражание, еквивалентно на българското „хрррр…“, изобразяващо хъркане, заспиване. — Бел. WizardBGR