Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Decoy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
art54 (2017)
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
dave (2018)

Издание:

Автор: Тони Стронг

Заглавие: Убийство в Ню Йорк

Преводач: Стоян Георгиев

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „АНИМАР“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Иванова

ISBN: 954-91332-1-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2850

История

  1. — Добавяне

Четиридесет и едно

Глен отвори бутилката вино и леко я помириса, след това започна да яде ябълка, изстисквайки меката, загниваща маса между небцето и езика си. Вкусът смътно напомняше вишни. Ябълката се разпадаше на парчета, докато я ядеше и той трябваше да облизва пръстите си, а после да ги мие, преди да седне пред своя лаптоп. Докато чакаше връзката чрез модема си, Глен доста грубо се оригна и отново облиза пръстите си.

Добре дошли в Некрополис.

Този уебсайт е само за възрастни…

Още преди страницата да се отвори напълно, той изписа паролата си и натисна бутона „ентър“. Излезе менюто. Активира следващата връзка пак преди страницата да се появи на екрана изцяло. Излезе съвсем безобидна картинка, свързана с темата на сайта. Премести курсора на мишката — стрелка, в долната дясна част на екрана и започна да я върти в кръг, докато тя не се превърна в ръчичка, показваща, че е намерил скритата връзка. Натисна бутона.

Вие сте в гъста тополова гора. Тя ви заобикаля от всички страни, освен от една — северната.

Той нетърпеливо изписа „Харон“.

Разпознат сте като обитател на това място и Цербер ви разрешава да минете. Очакват ви три съобщения.

Глен слезе надолу по екрана към списъка със съобщенията. Те всички бяха от негови клиенти — неговите патрони, както той мислено ги наричаше. Единият му благодареше за изпратените последни картини и съобщаваше, че плащането е извършено чрез превод по банка чрез Интернет, вторият споделяше своите наблюдения, а третият пишеше следното:

Венера засега е недостижима. Пропуснахте шанса си. Ще имате ли сили да тръгнете по-бързо следващия път, Харон? Ще потърся връзка с вас, когато имам новини.

Поздрав,

Хелиос

Глен изтри всички съобщения и след като излезе от Интернет, изтри и всички файлове на своя компютър, които бяха записани при посещенията му в Интернет, даже и тези от последната сесия. После извади поокъсания си екземпляр на „Цветя на злото“ и отвори отново страницата с предговора на Воглер. Прочете:

Работата на преводача се състои в това не само да предава текста от един език на друг, но и да го преобразува, да прави по-достъпни тези пленници на мрака, на влажните и глухи подземия на историята, да помага на тяхното появяване и раждане в този студен и негостоприемен въздух на действителността. Да бъдеш преводач значи да си акушер на кърваво, но триумфално прераждане.

Пасажът беше подчертан с молив. Отдолу със същия молив Глен Фърниш написа определението от речника:

Преобразуване: (гл. преобразувам) 1) промяна на фигурата или външността на някого; 2) издигане или превъзнасяне, превръщане от плът в дух.

 

 

Той затвори книгата и внимателно протегна ръка за още една ябълка. Тя беше още по-загнила от първата, мека торбичка с мармалад на капки се стичаше по пръстите му, докато внимателно я пъхаше в устата си. Кората на ябълката, която се разкъсваше като мокра хартиена торбичка, беше толкова мека, че той можеше просто да изсмуче пикантното кисело-сладникаво пюре, което се стичаше направо в гърлото му. Привършил с ябълката, Глен внимателно облиза пръстите си и се пресегна за молива и тефтера си.