Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Decoy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
art54 (2017)
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
dave (2018)

Издание:

Автор: Тони Стронг

Заглавие: Убийство в Ню Йорк

Преводач: Стоян Георгиев

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „АНИМАР“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Иванова

ISBN: 954-91332-1-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2850

История

  1. — Добавяне

Тридесет и пет

— Беше смайващо — каза тя. — Начинът, по който той накара Леон да загуби самообладание. Беше нещо като „удрям те тук, удрям те там“, после пак тук и… бум! Все едно да наблюдаваш някого, който много добре прави оригами — просто не можеш да повярваш, че всичко е толкова лесно.

Кристиан лежеше на леглото до нея и кимаше, като четеше някакъв академичен труд. Тя пусна краката си на пода.

— Ще си взема душ.

— Ще дойда след минута — каза той, обръщайки страницата.

Тя се усмихна.

Душът се намираше в облицован с фаянс бокс, част от банята, към която се влизаше от спалнята. Тя отвори крана, за да смеси водата.

— Какво е това, което четеш? — извика Клер през шума от течащата вода.

— Новата биография на Бодлер. Искат от мен цитат за корицата.

Тя се наведе към огледалото в банята, като сваляше обиците си.

— За реклама ли?

— Какво?

— За реклама ли? Така го наричат издателите. Реклама. О, по дяволите! — тя изтърва обицата си. Застанала на колене, тя пипаше зад конзолата на мивката. — Интересно ли ще бъде?

— Долу-горе. Има нови материали за връзките му с По. Но общо взето…

Тя не го чуваше. Гласът му се изгуби, сякаш изсмукан през дълъг тунел. Цялото й внимание изведнъж се съсредоточи върху нещо, което тя откри зад цокъла: тънка черна жица, не по-дебела от фиде, залепена от другата страна на плочките. Тя опипа жицата. Точно като фиде, тя бе лепкава на пипане. Тя подпъхна нокътя си под нея и внимателно я издърпа нагоре.

Жичката водеше надолу, като вървеше по края на килима. Клер отново я дръпна. Тънката черна нишка излезе изпод перваза, както пристанищно въже излиза изпод пясъка на брега. Тя вдигна ръката си по-високо и още по-високо. Когато ръката беше вдигната по цялата си дължина, Клер извади около десет фута тънък кабел от мястото, където той беше скрит.

— … трудно е да повярваш, наистина колко нетрадиционни са били декадентите — продължаваше Кристиан.

— Сигурно — добави тя.

Продължи да изважда от другата страна. Тънката черна жичка пълзеше зад плочките и влизаше в малка дупчица. Клер я проследи, докато тя не се скри зад огледалото.

Няколко секунди тя втренчено гледаше своето отражение в него, не вярвайки на ставащото; после свали огледалото от стената и го обърна. На гърба му, там, където беше направено малкото отверстие в среброто, беше залепен микрочип.

 

 

— По дяволите! — изруга Франк в караваната. Образът на Клер в огледалото грозно се залюля, когато тя го свали от стената. Погледът на наблюдаващите се плъзна надолу от коленете й в тъмнина.

Клер откъсна микроскопичната камера от задната страна на огледалото и я разгледа. След това тя направи примка от кабела и започна да го намотава на пръстите си. Изтегли цялата жица изпод килима и после тръгна в другата посока. Кабелът обикаляше цялата баня. Зад шкафа имаше миниатюрна разпределителна кутия, от която тръгваше друг кабел. Тя хвана края на двойния кабел и го проследи в стаята.

В това време Кристиан продължаваше да говори. Погълнат от книгата си, той не забеляза, че тя върви след жицата към нишата. Там бяха струпани книги, които тя размести.

Зад небрежно сложените учебници Клер намери голямо разклонение, свито като голям черен паяк, а жиците, като дузина пипала, пълзяха в различни посоки по целия апартамент.

* * *

— По дяволите — каза Дърбън, този път ядосан много повече.

— Свържете се с Кони и извикайте подкрепление. Кажете им, че ние бяхме…

Изведнъж изображението на апартамента на Кристиан на мониторите им стана на снежинки.

 

 

Тя го хвърли на леглото пред него. Пластмасов диск с големина на бисквита с провиснали от него жици.

— Какво е това? — спокойно попита тя. Стори й се, че той настръхна.

— Ти ми кажи — каза той, като я гледаше над очилата си. — Никога през живота си не съм виждал такова нещо.

Бавно и иронично тя започна да ръкопляска.

— Браво. Ние вече направихме от теб артист.

— Съжалявам, не знаех, че имам такова нещо в апартамента си — започна той. Сега вече изглеждаше малко уплашен, малко притеснен.

— Разбира се, че не, Кристиан. Ти не знаеше за тях, нали? Ти въобще не разбираш за какво става дума. — Тя чувстваше, че губи контрол, чувстваше, че злото ще експлодира в нея. — Какво ти казаха те, шибан интелектуалецо? Че аз съм някакъв психопат? Че е възможно да съм убила шибаната ти жена?

— Елате тук — извика Кристиан, вдигайки глава към тавана. — Елате тук сега.

— Те не те чуват — с подигравка му каза тя. Хвърляйки още едно кълбо от жици на леглото, тя изимитира звук на глас от високоговорител. — Давай още, Кристиан, ще можеш ли? Не се стараеш, както трябва.

Той се прекатури от другата страна на леглото.

— Ти не разбираш ли? — каза тя невярващо. — Те мислят, че единият от нас е убиец. Само не са сигурни кой. Затова ни затвориха като два плъха в мазето и сега наблюдават кой ще бъде изяден първи.

Тя чуваше бръмченето на движещия се асансьор и знаеше, че всеки момент ще бъдат тук. Вече се чуваха викове и шум от блъскане на врати.

— Шибан идиот — каза тя, като още не можеше да повярва — знаеш ли, че им казах, че не си го направил ти — тя започна да го удря с юмруци. — Накрая аз им казах, че не си го направил ти.

Домофонът бръмчеше отново и отново.

— Бързо — викаше Кристиан, отблъсквайки ударите й. — Бързо! Елате тук!

Вратата на апартамента започна да поддава, когато хората отвън започнаха да я повдигат с хидравличен лост. Клер се отдръпна от него и седна на леглото.

— Давай — каза тя спокойно вече със своя глас. — Нека копелетата да влязат.

ЗАПИС №CR 2449H (ДЪРБЪН, РОДЕНБУРГ, ВОГЛЕР, ДРУГИ)

ВЪТРЕШНИ/ВЪНШНИ ГЛАСОВЕ — някои са неразбираеми. Звукът от постоянните удари се идентифицира от този на хидравличния лост. Вратата е отворена.

 

ГЛАС №2 (ВОГЛЕР): За Бога, елате тук!

ГЛАС №3 (ДЪРБЪН): Добре ли си?

ГЛАС №1 (РОДЕНБУРГ): Пуснете ме да се махна оттук.

ГЛАС (НЕИДЕНТИФИЦИРАН): Почакайте…

ГЛАС №2: Пуснете я.

 

(ПАУЗА В ЗАПИСА)

 

ГЛАС №3: Какво ти каза тя, когато бяхте заедно?

 

(ПАУЗА В ЗАПИСА)

 

ГЛАС №2: (неясно) Нищо.

 

КРАЙ НА ЗАПИСА.