Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Decoy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
art54 (2017)
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
dave (2018)

Издание:

Автор: Тони Стронг

Заглавие: Убийство в Ню Йорк

Преводач: Стоян Георгиев

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „АНИМАР“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Иванова

ISBN: 954-91332-1-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2850

История

  1. — Добавяне

Петнадесет

На следващия ден Франк дойде рано в апартамента й.

— Събери си багажа, Клер. Ще отсъстваш за известно време.

— Къде ще ходим?

— Кони иска да те настани на място, по-удачно за твоята история. Имаме декоратор за бързи поръчки.

— О, декоратор! Аз се издигам.

Тя събуди Беси, когато тършуваше в гардероба й за дрехи от първа необходимост.

— Пази се — загрижено каза Беси.

— Добре — обеща Клер. Ровейки из бельото на Беси, тя хвърли поглед на пистолета, светещ с метален блясък между дантели и памук. После, като помисли малко, пак го зави.

Имаше да си кажат толкова неща. Но полицаят чакаше и тя не знаеше как да се държи.

— Чупката — каза меко Беси.

Клер кимна.

Когато слагаше куфара си в чакащата я кола, тя се почувства много по-далеч от къщи, отколкото преди няколко месеца.

 

 

Те слязоха по тротоара на 14-та Уест Стрийт в покрайнините на стар район, където разфасоваха месо. Районите на квартала наскоро бяха реконструирани, но не и този.

Апартаментът беше една гадна дупка. Черните свещи се редяха покрай стените под планини от животински части и скъсани хевиметъл постери. Счупена електрическа китара беше подпряна в ъгъла.

— Боже мой — извика тя побесняла, като оглеждаше фалшивите кадифени пердета и сините тапети по стените. — Защо не изхвърли цялата тая свинщина и не удари една бяла боя?

— Доста скъпо струва да направиш мястото да изглежда толкова гадно — каза меко Франк. — Ще се изненадаш. — Той взе боядисан човешки череп, на който бе залепена свещ. — Възможно е и да са прекалили малко.

Клер мълчаливо издърпа черепа от ръцете му и го хвърли в коша.

— Ще те оставя да си разопаковаш багажа — каза той дипломатично. — Подреди нещата си. Тогава ще изглежда по-уютно.

Тя не го слушаше, а гледаше само стъкления съд в ъгъла. Вътре се плъзгаше нещо сребристосиво.

— Това да не е змия?

— Само за шоуто, Клер. Нещо като сценичен реквизит.

Тя се огледа, като търсеше куфара си.

— И още едно нещо — каза той, преди да тръгне. — В апартамента е включено аудио и видео наблюдение; момчетата даже и сега работят с апаратурата в апартамента под нас.

— Какво искаш да кажеш, Франк?

— Добре, камерите засега още не са включени. Но от време на време те ще проверяват системата. Това, което искам да кажа, е че когато си взимаш душ, по-добре е да изгасиш тока.

 

 

Той дойде пак по обяд и я закара до малката спортна зала в Сохо. Там, в отделна стая, я представи на един мускулест мъж, който се казваше Рей.

— Рей ще ти покаже как трябва да се защитаваш.

— Така е — каза Рей. — Само курс по нанасяне на удари, нали разбираш?

Когато каза „удари“, той имаше предвид точно това.

Тя удряше боксовата круша отново и отново, докато ребрата я заболяха, а тялото й стана тъмносиньо.

Но към края на курса тя знаеше как да се защити от някого, който я напада и мята въже на врата й; как да осакати някого; как се чувстват мъжките тестиси в протегната й ръка, преди да започне да ги „откъсва“ като ябълка от клон.

Тя си спомни за „битките“ на сцената, уроците по дуелиране с шпагите с изтъпено острие. Сега й се струваше, че всичко това беше в друг живот.

 

 

Коя си ти?

Казвам се Клер Роденбург.

Откъде си?

Родена съм във Фери Спрингс, близо до Бойс в Айдахо. Баща ми загина в самолетна катастрофа, когато бях на десет години. Майка ми повече не се омъжи. Струва ми се, че винаги имах нещо за по-големите, за палавниците.

Продължавай.

Имах обикновени приятели от колежа. С един от тях загубих невинността си, когато бях на шестнайсет. След това сексът тръгна лесно. Движих се със симпатична луда групичка. Но те никога не бяха всъщност истински луди. Те всички искаха това, което искаха и другите, както и аз. После в колежа имах връзка с един от преподавателите ми. Беше женен.

Как се казваше?

Мистър Фърбанк.

Не наричаш ли любовника си със собственото му име?

Извинете. Елиът Фърбанк. Това се случи, когато разбрах, че имам у себе си и тъмна страна, която искаше да отиде по-далеч от това, което бях. Ние не можахме да бъдем, заедно колкото искахме, затова той реши да ми пише послания. Фантазии. Обикновено ги изпращаше по имейла или ги оставяше в пощенската ми кутия.

Добре, Клер. Какво стана с него?

Жена му намери едно от писмата. Занесе го направо при декана. Елиът веднага беше изхвърлен.

Ти как се чувстваше след това?

Бях въодушевена. Мислех, че най-накрая ще бъдем заедно. Но не стана така. Той се самоуби. Остави ми едно последно писмо. Той… той искаше аз да го последвам.

И тогава?

Тогава тръгнах да пътувам. Като се замисля, разбирам, че аз просто бягах от нещо, което излезе извън контрол.

Бягаше ли? Или търсеше?

Мисля, че и двете.

И какво търсеше?

Не знам. Четох „Историята на О“ от Ан Райс. Накрая ми се стори малко скучна. Но аз съм любопитна. Изглежда ми трябва съветник.

Не говори така. Много е явно. Той ще прецени дали му подхождаш. Сега още веднъж: Коя си ти?

 

 

— Аз ще се преместя в апартамента долу, точно под теб — каза Франк по-късно в колата. — Ако ти трябва нещо през следващите няколко седмици, само почукай на вратата ми.

— Необходимо ли е? Имам предвид преместването.

— Вероятно още не. Но спестява ходенето.

— Мисис Дърбън няма ли да има нещо против?

— Няма мисис Дърбън — отговори той сърдито. — Всъщност има, но тя сега живее с дизайнера. Някакво момче, което прави сватбени торти и аксесоари за сватби. За месец той печели повече, отколкото аз за година.

— Тя затова ли те напусна?

— Какво те кара да мислиш, че тя ме напусна?

— Защото ме смяташ за прекалено вярна, за да излизам с някого.

Той се загледа навън.

— Тя ме напусна, защото много работех през нощта и винаги съм в лошо настроение, когато не съм спал.

— Но не ужасната работа ви държи буден през нощта — каза тя, и той бързо отмести поглед от нея, като стисна гневно устните си.

— Бяхте прекалено дълго заедно с д-р Литмън, Клер. Запазете тези психоанализи за нея.

Тя замълча озадачена. За първи път започна да разбира, че съвместното изпълнение на тази операция сигурно ще има различен ред, различни планове за действие, даже и различни причини.

* * *

Франк приключи с преглеждането на материалите и мина по телевизионните канали. Нямаше нищо.

Той погледна часовника си. Минаваше полунощ. Изцеди в чашата си последния бърбън от бутилката.

Като оглеждаше празния апартамент, все още окичен с кабели и жици, които наблюдаващите момчетата не бяха изхвърлили, той се спря пред друг по-голям телевизор, неподходящо сложен посред главната стая.

И го включи.

Този път телевизорът беше включен не на късни предавания, а на пряко наблюдение от апартамента на Клер от различни ракурси.

Той виждаше масата със захвърлената кутия от храна и наполовина празната бутилка „Шардоне“. Като се поколеба, Франк натисна друг бутон и видя празното легло. Пак натисна.

Тя стоеше гола пред отворения прозорец с гръб към него и гледаше нощния Ню Йорк.

Клер се обърна. В ръката си държеше чаша с вино, отразяваща очертанията на тъмната сянка от венериния й хълм. Той бе готов да се закълне, че тя знаеше къде са инсталирани камерите, знаеше, че той я наблюдава, защото гледаше право към него и плъзгаше ръката си надолу по тялото си с бавно, провлачено и изкусително движение.

Тя направи крачка напред. Гърдите й запълниха екрана и след това изчезнаха. Въпреки че той превключваше камерите, в продължение на няколко дълги минути, тя сякаш се беше стопила в прозрачния въздух.