Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Decoy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
art54 (2017)
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
dave (2018)

Издание:

Автор: Тони Стронг

Заглавие: Убийство в Ню Йорк

Преводач: Стоян Георгиев

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „АНИМАР“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Иванова

ISBN: 954-91332-1-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2850

История

  1. — Добавяне

Четиридесет и две

Голямата глава седеше в стаята с телевизора и четеше комикс. Преди няколко дни му бяха свалили белезниците, обаче той явно беше на по-строг наркотичен режим, отколкото Клер. Той изглеждаше приятелски настроен и тя реши, че сега той може да се разхожда, защото вече не беше по-опасен от всеки друг пациент.

Тук, до задната стена на стаята имаше кутия с парцаливи, разкъсани книги и Клер потърси нещо, с което можеше да се справи нейният превърнал се на лепило мозък. Книгите бяха нашумели уестърни и кунг-фу истории. Имаше и няколко романа, вероятно подарени от медицинските сестри.

Голямата глава погледна към нея:

— Хей, Клер. Какво четеш?

Без всякакъв интерес тя погледна заглавната страница:

„Необуздани страсти“. А ти?

Той кимна:

„Съдия Дред“.

— Искаш ли да се разменим?

Голямата глава я изгледа високомерно.

— Не чета книги, в които няма картинки.

Клер погледна първата страница. Буквите се гърчеха и се извиваха. След известно време тя остави книгата и се загледа в телевизора. Петдесет и осем процента от зрителите смятаха, че една жена трябва да даде последен шанс на приятеля си, който й е изневерил.

— Имаш посещение, Клер.

Тя трябваше да кимне. После уплашено се обърна по посока на гласа на санитаря. Голямата глава до нея беше захвърлил „Съдия Дред“ и се пулеше като замаян в телевизора. Зад него, взирайки се в нея стоеше Кристиан.

* * *

Седнаха в една от стаите за консултации. Кристиан изглежда беше шокиран от вида й. Тя бе напълняла и кожата й се бе изринала на многобройни петна, като при реакция към наркотиците.

— Исусе — каза той, — изглеждаш ужасно.

— Винаги знаеш, как да очароваш едно момиче — промърмори тя, като леко се препъна, вземайки си стол. Препаратите, които гълташе, влияеха на равновесието й.

— Толкова съжалявам — каза той. — Толкова съжалявам, Клер.

Тя знаеше, че той не отдава никакво значение на забележката за външния й вид. Клер махна с ръка. Искаше да му каже, че за нищо от това тук той няма никаква вина, но трудно намираше думи.

— Ако това може да те утеши — каза той, — мен ме изиграха по същия начин. Д-р Литмън и онзи детектив. — Той седеше срещу нея и държеше ръката й в своята.

— Добре съм — каза Клер. — Наистина съм добре, Кристиан.

— Имам адвокати, наети по случая, Клер. Добри адвокати, които ще разровят какво наистина се случи — каза й той.

На челото й имаше едно петно, което тя несъзнателно пипаше.

— Знам всичко — каза тя. — На мен те казаха, че заподозреният си ти. На теб — че съм аз. Лъгаха и двамата ни.

Той поклати глава.

— Имаше и много повече освен това, Клер. Доста повече.

Ръката й се отдръпна от челото.

— Всъщност д-р Литмън не беше никакъв съдебен психиатър. Тя се занимаваше с някакви изследвания в Куантико. Всичко е доста тъмна работа, но това, което можах да разбера, е че нейната работа е била да открие начин за изучаване на убийците.

— Искаш да кажеш, преди да ги хванат?

— Понякога даже преди да извършат убийство. Така да се каже, изучава ги в „диво“ състояние. Тя привлича своите субекти със серии от Интернет общества, които организира специално за тази цел. Като многобройни мравуняци, поставени под стъкло, и Кони наблюдава какво става с тях.

— Некрополис — подсказа тя.

Той разтвори ръце.

— Това беше лудост. Не можеш да управляваш Интернет, а още по-малко да го контролираш. От което аз мога да направя заключение, че освен за наблюдение на убийците, нейните общества в действителност помагаха да ги създават. ФБР беше смаяно от истинския обем на работата. Това беше най-мащабната операция.

— Как не можах да разбера, че тя не е психотерапевт — каза Клер сама на себе си. — Тя никога не се е опитвала да ме дрогира.

— Те те изпратиха в Некрополис и умишлено дразнеха с теб убиеца, постоянно дърпайки тази връзка, за да поддържа интереса му. В същото време те „посяха“ в Интернет достатъчно информация, за да му дадат възможност да те намери. Те знаеха предварително, че той използва мрежата за преследване на жертвите си — проститутката имаше уебстраница в сайта на охранителната агенция, а Стела остави данните си, преди да влезе в Некрополис. Също така имаше и други убийства, от което аз правя извода, че има престъпления, за които ние никога няма да узнаем. Една жена, работеща в телевизията в Хюстън. Едно момиче от Дания, което инсталирало уебкамера в банята си. Всички те са убити от един и същ човек. — Той се чудеше, колко от всичко това тя можеше да понесе. — Виждаш ли, Клер? Ние бяхме примамка. И двамата бяхме вързани като кози, за да примамим убиеца в капана на Кони. Всичко друго беше просто претекст, за да ни задържат на нужното място.

Клер гледаше през прозореца навън. Внезапен повей на вятъра разклати дърветата по поляните пред болницата. Миризмата на готвено проникна през отворената врата. Наближаваше времето за обяд. Устата на Клер се напълни със слюнка.

— Ние, разбира се, ще съдим копелетата — каза Кристиан. — Независимо колко формуляри сме подписали. Те ще си платят, за да не излезе историята наяве.

— Какво ще стане с Франк? Няма ли това да провали кариерата му?

— Възможно е.

— Умът ми не побира всичко това — каза Клер и отново се разплака беззвучно.

— Какво са направили с теб? — попита той с рязък глас, пълен със злоба.

Тя избърса очи с ръкава си.

— Очевидно това е просто химическа реакция. Но аз не искам никого да съдя, Кристиан. Искам да се махна оттук.

— Сигурна ли си? Д-р Бънерман…

— Аз съм актриса. Какво общо имам с идеята на д-р Бънерман за здравия разум?

— Тук стои и въпросът за безопасността ти. Докато те не хванат този мъж, той може да бъде опасен за теб извън тази болница.

— В крайна сметка — каза тя уморено, — тук има трима психопати, двама шизофреници, шестима маниакално-депресирани и половин дузина смахнати. Наистина ли мислиш, че аз съм в безопасност тук? Можем само да се надяваме, че ще го хванат.

Той бавно кимна.

— Ти си смела жена, Клер.

Тя докосна с пръсти стомаха си.

— За съжаление напълнях с петнадесет паунда, откакто съм тук. Сега трябва да си тръгваш. Вече изпускам обяда си.