Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Decoy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
art54 (2017)
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
dave (2018)

Издание:

Автор: Тони Стронг

Заглавие: Убийство в Ню Йорк

Преводач: Стоян Георгиев

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „АНИМАР“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Иванова

ISBN: 954-91332-1-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2850

История

  1. — Добавяне

Тринадесет

Добре дошли в Некрополис!

Тук е само за пълнолетни, които са членове на уебсайта, за тези, чиито фантазии включват тоталната обмяна на енергия и сценарии с преобладаващо надмощие. За повечето хора тук всичко е физически отблъскващо. Нямаме намерение да се извиняваме за това какви сме. Но ви предупреждаваме да не влизате тук, ако тези неща не са за вас.

В Некрополис няма ограничения. В реалния живот практикувайте безопасен секс.

Клер попълни регистрационната форма и зачака компютърът да я изпрати. След няколко минути чу пиукане. Паролата й като член бе получена на имейла й.

— Когато полицията влезе в компютъра на Воглер, бяха проверени записите със задна дата — това й бе казала д-р Литмън по-рано. — Те откриха, че от компютъра са били посещавани над дузина хард-секс сайтове — тя подаде на Клер няколко разпечатки. — Това е домашното задание за днес. Намери всичко каквото можеш за хората, които посещават тези места. Почети за тях, говори с тях. Опитай се да разбереш защо тези хора са такива.

— Да говоря с тях? Дали те ще искат да говорят?

— Разбира се. Ти трябва да си измислиш и своя история.

Д-р Литмън погледна на часовника си.

— Ще дойда след няколко часа, за да видя какво си направила.

* * *

Клер изписа паролата си върху екрана и изведнъж се озова вътре.

Сайтът беше разделен на няколко секции: Снимки, Фантазии, Самотни сърца, Чат. Съобщението гласеше:

След като си още нова, защо не се разпишеш в книгата за гости и не се представиш? Прочети какво са написали някои нови членове или влизай направо в чата и ни поздрави.

Какво да напише? Би искала Кони Литмън да е тук, за да я посъветва. Тогава тя осъзна, че психиатърът съзнателно я остави, за да се справи сама. Как наричат това учителите? Научаване чрез опит.

Изглежда проверките още не бяха свършили. Провериха я на устния изпит, сега предстоеше писменият.

Тя написа:

\>\> Привет. Казвам се Клер. Аз съм на двадесет и пет, живея в Ню Йорк.

Тя пое дълбоко въздух и продължи:

\>\> Не знам дали ще събера смелост да проуча реално моите фантазии, но бих искала да споделя моя опит, мечти и мисли с другите членове.

За няколко минути тя получи три отговора.

\>\> Привет, Клер. Харесва ли ти тази снимка?

Тя гледаше ужасена как изображението бавно се отваряше. Беше голо момиче, пронизващо с нож корема си, кръв шуртеше навсякъде.

Но в действителност имитацията беше очебийна и когато се появи цялото изображение, не изглеждаше по-страшно от рисуван филм.

На свой ред тя отговори:

\>\> Не, прекалено са примитивни за мен.

Следващият отговор беше по-дълъг и с повече подробности. Писателят, който се представи като „Звяра“, я уведомяваше, че иска да я души, да разтвори краката й, да се стовари отгоре й и тя да се задуши под него. Искаше тя да го моли за пощада и за още.

Тя отговори:

\>\> Струва ми се, че щях да умолявам някого, който наистина може да ме удуши.

Третото обаждане беше съвсем простичко:

\>\> Сега е доста тихо тук, защото е обяд — единствените хора наоколо са хлапета. Защо не се обадиш довечера и аз ще те представя на по-големите?

Поздрави. Виктор.

\>\> Благодаря

— отговори тя и се прехвърли в друг сайт.

 

 

В ресторанта те говореха за сексуалното убийство, като опитваха от специалитета на деня.

— Да го кажем направо, Клер. Нашият убиец не е садомазохист в модерния смисъл на думата. Но той избра добре да се скрие между практикуващите садомазохизъм, защото със сигурност споделя интересите им. Там, където те използват завързването като пряк път към сексуалното удоволствие, той го използва за друго: за унижение и деградация, за силата на живота и смъртта над други човешки същества.

Сервитьорът им наля още вода и се усмихна на Клер. Д-р Литмън продължаваше да говори разсеяно.

— Садомазохизмът действително е интересно явление. Но защо то започна да преобладава? Изглежда, че склонността към него е предизвикана от физическите наказания в детството. Странното е, че тези хора са възпитавани по метода на доктор Спок, тези, които никога не са бити и които са пораснали, а сега искат да експериментират със завързване и упражняване на контрол.

Сервитьорът слушаше като замаян и не можеше да се отлепи от масата им.

— Понякога можем да разберем как се управлява сексуалността на човека, но не и защо. Да сте видели пеперуда, която се опитва да се чифтоса с трепкащия от вятъра лист? Сексуалните убийства са само пример за биологичната енергия, по-голяма от необходимата за убийството на човек.

 

 

В малката класна стая има бели дъски на три от четирите стени. Д-р Литмън, Франк и Клер стоят пред тях, като всеки разполага с по една.

— Окей — каза Кони. — Аз съм убиецът. Франк, ти вземаш Воглер — тя хвърли маркер на Франк, който написа „Воглер“ на своята дъска, както и тя написа на нейната „Убиец“.

— Аз какво да правя? — попита Клер.

— Засега нищо. Но ако ние двамата напишем една и съща дума, т.е., ако има застъпване, ти пишеш същата дума на твоята дъска.

— Първо — каза Франк, — той е умен. — Висок коефициент на интелигентност — написа той на своята дъска.

— Същото е и тук — измърмори д-р Литмън. — Клер, това е първото ти застъпване.

— Той е самотник.

Д-р Литмън кимна.

— Дотук имаме жалки хетеросексуални умения.

— Неговите предишни връзки са свършили зле. Семейният му живот вървял към криза.

— Историята на скъсаните връзки. Това също е типично за сексуалните убийци — моливът на д-р Литмън дращеше по бялата повърхност на дъската й. — Аз съм наред. Знаем, че този убиец е високоселективен, би могло да се каже — перфекционист.

— Докато Воглер бе обсъждан като властен изрод.

— Ако следва шаблона на другите сексуални убийци, той ще има високоразвита фантазия, която го захранва между две убийства.

Франк спря за момент.

— Воглер е от рода на фантастите — каза той. — Поезията и други подобни неща.

— Окей, Клер, напиши отдолу „фантазия“.

Няколко минути по-късно те резюмираха резултатите.

— И така, какво имаме тук? — попита д-р Литмън.

Клер провери дъската си.

— Всичко това е от застъпване.

— Което означава — като кръстосваше стаята, д-р Литмън взе маркера от Клер и написа на дъската й единствена дума „Клер“ — че за да привлечеш вниманието му, ти трябва да го впечатлиш с всички тези качества. — Докато говореше, тя заграждаше с кръгове думите на дъската на Клер.

— Ти трябва да бъдеш наивна, любопитна за нови експерименти, вече впечатлена от неговото чувство за потайност. Интелигентна, но не дотам, че да заплашиш желанието му да те ръководи и контролира. Той е уязвим. Фантазьор, който може да бъде част от чуждия свят, но и да споделя с други своя. Интересуваш се от еротика и от тъмната страна на твоята сексуалност. Трябва да се престориш на абсолютна жертва, за да задоволиш желанието му за пълен контрол. Разбираш ли? Тези и само тези качества можем да определим въз основа на това, което знаем за убиеца. Всичко друго е абсолютно неизвестно.

— И така, вие искате аз да превърна този списък в правдоподобен характер?

— Точно така.

— Няма проблем. Това е нещо като изграждане на характер по почерка, така ли? Само че тук характерът е на първо място. Как мога да го доближа?

Д-р Литмън затвори маркера с капачката.

— Остави това на нас.