Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Decoy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
art54 (2017)
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
dave (2018)

Издание:

Автор: Тони Стронг

Заглавие: Убийство в Ню Йорк

Преводач: Стоян Георгиев

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „АНИМАР“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Иванова

ISBN: 954-91332-1-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2850

История

  1. — Добавяне

Двадесет и пет

Те се завърнаха в града късно през нощта в неделя. В понеделник Франк я събуди в девет сутринта.

— Ставай, Клер, трябва да видиш нещо. — Той хвърли вестника на леглото, след това отиде до прозореца и дръпна пердето.

В първия момент тя не можа да си спомни къде се намира. Като пияна посегна към вестника и автоматично го отвори на театралната страница.

— Не там — Той взе вестника от ръцете й и го обърна. — Тук е. Първа страница, втора колонка.

ДОТКОМ УБИЕЦ КАЧЕН НА ИНТЕРНЕТ САЙТ

Уебсайт претендира да стане киберхрам на убийците. Кметът се оплаква от липса на закони

 

Използването на интернет за банкови услуги или за купуване на книги сега е достъпно за всеки, обаче новият сайт показва, че световната мрежа има и по-ужасяващи възможности. Pictureman.com предлага да покаже снимките, направени от убиеца на Пърл Матюз, двадесет и девет годишна проститутка, чието обезглавено тяло беше намерено в хотел „Щастие“ на Второ авеню миналия месец.

Първото предположение, че снимките са от архива на следствието, изглежда се опровергават от самото разположение на тялото и главата на жертвата, защото на снимките то е различно. Предполага се, че убиецът преднамерено е променял местата им, а после е заснимал ужасното си занимание.

От кабинета на кмета веднага осъдиха „неконтролируемия «див Запад», какъвто е Световната мрежа“, и призоваха към въвеждането на необходимия нормативен контрол. „Какъв е смисълът да ловим порнографията на «Таймс Скуеър», когато тя може да влезе направо в спалните на нашите тийнейджъри? — беше становището на кмета. — Кметството ще настоява полицията да затвори този сайт и по най-бързия начин да изправи убиеца пред съда.“

— Каква гадост! — ядоса се Клер.

— Абсолютно вярно, гадост — съгласи се Франк. — Дупка, пълна с гадост и точно в нея аз се наврях. — Той се огледа. — Къде е лаптопът ти?

Тя кимна към ъгъла.

Той написа уебадрес и прочете на монитора:

— „Добре дошли в pictureman.com. Вие сте посетител номер 39584.“ Народът полудява от тези картинки.

Тя стана от леглото, облечена в тънка тениска, за да погледне.

— Защо не го затворите?

— Да, разбира се. Ние засякохме сървъра. Той се намира в Сенегал, където те са наели дисково пространство с висока скорост на достъп, както те го наричат, до безплатни имейл-услуги в Австралия. А те дават право на своите членове да откриват собствени сайтове. Момчетата от сенегалската полиция не отговарят на обажданията, в Австралия сега е към полунощ, но и да беше по друго време, няма гаранция, че те биха се съгласили да го махнат. Те печелят от продаването на рекламно пространство. Колкото повече хора посетят сайта, толкова повече са парите. — Той пак натисна бутона. — Вече са около петдесет хиляди.

— Нещо във връзка с Кристиан?

— Кони се занимава с това. — Той се изправи. — Искаме да дойдеш в Куинс. Ще има съвещание след час и половина.

Тя посочи тениската.

— Трябва да се облека.

За нейно учудване, той остана на мястото си.

Няколко секунди той я гледаше, сякаш неуверен в себе си. После каза рязко.

— Не си от срамежливите, Клер.

— Какво имаш предвид?

— Разхождаш се тук без дрехи през цялото време. Ти…

— Ти гледаше това, така ли? — попита тя ядосана.

— Изслушай ме. Наблюдавах те, защото това е работата ми: да осигурявам безопасността ти. Кристиан може да се върне тук по всяко време, мислила ли си за това? Мисля, че не се срамуваш от това коя си. Миналата седмица доведе тук това приятелче…

— Ти и това ли си гледал? — изкрещя тя. — А какво ще кажеш за правото ми на личен живот?

— Послушай — каза той, — послушай. Разбира се, че не съм гледал — не повече, отколкото трябваше. Но видях достатъчно, за да разбера, че ти нямаш задръжки. Ти си актриса. Правила си голи снимки преди, нали така?

— О, не — каза тя, разбирайки изведнъж накъде бие той. — О, не. Не ме карай да правя това.

— Ако няма да спиш с Кристиан, не се знае колко дълго ще играем на тези гатанки. Съвсем ясно е, че ние нямаме толкова време. Ако до две седмици нямаме резултат, Кристиан ще бъде зачеркнат от списъка, а ти трябва да си заминеш.

— Какво имаш предвид?

— Ще те изпратим в Англия в „бизнес класа“ с някоя пара в джоба.

— А зелената карта? Ти ми обеща.

— Да ти осигуря карта, ако приключим с операцията. Но ако се налага да се откажем от нея, то това вече е друг сценарий. Не можем да оставим Клер Роденбург, английска актриса, да се разхожда по Бродуей. Това ще накара Кристиан излишно да се разтревожи.

— Ако е виновен.

— Това е нещо, което никога няма да узнаем, ако не намерим начин да влезем под кожата му.

— Така е — промърмори тя повече на себе си. — Аз никога няма да узная това.

— Ако проблемът е в осигуряването на правото ти на интимен живот, то можем да махнем камерите и да оставим само микрофоните. Знам, че това не е идеално, Клер, но е всичко, което мога да ти предложа — каза Франк.

— А какво казва Кони?

— Кони мисли, че аз съм прав.

— Охо! Ролята си я бива.

— Не бих те молил, ако не беше станало така.

— Трябва да помисля.

— Не мисли прекалено дълго — каза той. И тогава тя чу учителя си: „Не мисли. Играй!“

— Добре — каза тя. — Ще го направя.

 

 

— Ти я помоли да направи какво?

— Да спи с Воглер — каза спокойно Франк. — Тя го прие с удоволствие. Нали, Клер?

— Долу-горе — отговори неуверено Клер. — Понеже ти ме увери, че вие с Кони предварително сте го обсъдили.

— Обсъдихме генералното действие.

— Не сме — яростно изкрещя Кони.

— Клер, ще ни оставиш ли за момент, моля?

Тя се обърна, за да излезе.

— Не, остани — каза Кони студено.

Тя остана.

— Искам Клер да го чуе — добави Кони. — Франк, нека да те върна няколко седмици назад. Аз се заех да събера някои материали по психология, които биха ни помогнали да елиминираме или да предположим обвинението. Змии и подвижни стълби, спомняш ли си? Ти обаче говориш за съвсем различно нещо: меден капан. А това не само е неетично, но и много опасно.

— Не по-опасно от това, което тя вече направи.

— Спомняш ли си предишната му приятелка, Франк? С която Кристиан играеше игрите на смъртта? Това няма да са сладки любовни фокуси от холивудски екран. Никъде не е казано какво може да направи убиецът на Стела в сексуална ситуация.

— Добре. Ако тоя се опита да я убие, ние ще знаем, че той е виновен. — Той хвърли погледа към Клер. — Не се безпокой. Ще има въоръжени полицаи близо до теб. Ако се държи грубо, ние ще го застреляме.

— Ще го застреляме? Мили Боже! — Доктор Литмън изглеждаше раздразнена. — Това е безумие.

— Виж, Кони. Хората, които ти изучаваш, не са фигури в някой учебник. Те са вън, по улиците. Ако искаш да ги хванеш, трябва да изцапаш ръцете си.

— Като да обезвреждаш бомба — добави Клер.

И двамата погледнаха към нея. Тя се обърна към Кони.

— Помните ли как ги сравнихте с неексплодирала бомба? Добре, когато намират подозрителен пакет, не винаги го отварят и отрязват жиците. Понякога просто слагат под него допълнителен експлозив и го взривяват. Предполагам, че понякога грубият начин е най-ефикасен.

— Всъщност ти изобщо не смяташ, че той го е направил. Нали така? — скептично попита Кони. — Ето защо се съгласяваш. Мислиш, че той е всичко, което искаш да бъде.

Клер се изчерви.

— А вие въобще мислили ли сте някога, че той може да е невинен? А? Какво би направил невинен човек, когато се изправи срещу някого, който иска всички тези странни глупости? Ще продължи ли с това? Няма ли да се преструва той, че му е интересно всичко онова, за което тя му говори, че й харесва?

— Защо ли ще го прави? — попита д-р Литмън.

— Ако… ако той мислеше, че тя е особена. Такава, която той наистина би оценил. Ето защо той ще иска.

— Франк.

— Да?

— Ти не можеш да го направиш. Това момиче започва да хлътва — предупреди Кони.

— Възможно е — уморено каза Франк, — но тя е единственото момиче, с което разполагаме.