Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Decoy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
art54 (2017)
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
dave (2018)

Издание:

Автор: Тони Стронг

Заглавие: Убийство в Ню Йорк

Преводач: Стоян Георгиев

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „АНИМАР“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Иванова

ISBN: 954-91332-1-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2850

История

  1. — Добавяне

Шестнадесет

Тя се събуди на следващата сутрин, когато някой позвъни на вратата й.

— Какво има, Франк — попита го със сънен глас, като му отваряше вратата.

В ръката си той държеше разпечатка.

— Това е от Воглер. Имаме работа.

От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

За: Клер Роденбург [[email protected]]

 

Клер, разбира се, че те помня. Спомням си, че миналия път бях доста груб. Чувствам се малко объркан, когато вниманието ми е заето с работата ми. Бях дълбоко затрогнат от приятните ти думи и немалко заинтригуван от референциите за твоя личен живот.

Бодлер е известен с това, че трудно се превежда, но аз се надявам, че както и аз, така и ти откри, че усилията си заслужават. Може би, ако още продължаваш да се бориш с превода, ще се съгласиш да приемеш помощта ми.

С поздрав,

Кристиан Воглер.

— Сигурен ли си? — попита с колебание Клер, като пак четеше писмото. — Звучи ми, сякаш е много вежлив.

— Или е просто внимателен — отговори Франк.

От: Клер Роденбург [[email protected]]

За: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

 

Скъпи Кристиан (мога ли да се обръщам така към теб?),

Благодаря ти за имейла. Като препрочитам писмото си, се притеснявам да не ти се сторя странна. Предполагам, че водех необикновен живот, може би твърде необикновен. Ето защо смятам, че думите на някого като Бодлер, на човека, дръзнал да прекрачи всекидневното, са толкова вдъхновяващи.

Обичам да си въобразявам, че съм неговата Венера, която получава онези удивителни стихотворения, неподписани и анонимни. Интересно, дали той е мислел, че ще я шокират или че тя ще се отдръпне от онова, което той я е призовал да направят?

Аз написах, че си въобразявам, но всъщност веднъж се озовах в подобна ситуация, и знам, че това е като да си допуснат в нечие съзнание. Малко по малко проникваш в най-тъмните му и ексцентрични фантазии. Това е изумително чувство.

Предполагам, някои ще назоват това, което този мъж ми пишеше, порнография. Но за мен то беше така прекрасно и сладко, като стихове.

Клер.

 

 

Д-р Литмън се съгласи, че Клер трябва да продължи занятията в актьорския клас и занапред.

На следващото занятие Пол ги запозна с това как се работи с маски. Маските бяха японски и тяхното изражение ги предпазваше от истински карикатуризъм чрез намека за жестокост по начина, по който бяха нарисувани. Херс беше Скитника: невинно изоставено дете, с усмивка, която никога не се променяше, но с преструвките си то все пак успяваше да изглежда енергично и чаровно, или ловко и кокетливо.

Пол така говореше за тях, сякаш маските, а не актьорите бяха реалните хора. Когато един от студентите, с маската на старец, се приближи към Клер зад гърба й и я мушна я с пръчка, Пол каза: „Този стар глупак винаги прави така“.

Освен това играеха масови сцени — маските нямаха дупки за очите и отначало те падаха един върху друг — той ги строяваше в редица с лице към себе си, сякаш той беше публиката и изиграваше едновременно ролите на всички тях. Това беше историята за един земевладелец, който идваше на оризовите полета и изнасилваше една жена, чието семейство не можеше да си плати рентата. Актьорът, който носеше маската на Богатия Човек, почука на въображаемата врата, двама актьори под летвата, и Скитникът я отвори. Като изобразяваше изнасилването й, той трябваше с мимика да покаже агресията си, а Клер — своя страх, на разстояние десет фута един от друг, без да имат възможност да видят какво прави другия.

Изведнъж Клер осъзна, че плаче под маската. Тя не знаеше защо. Това беше така внезапно и неочаквано, като кръвотечение от носа. За нея, способна да подчинява чувствата на волята си, такъв гаф беше толкова обезпокояващ, колкото и самите сълзи.

Когато сцените свършиха, тя свали маската и седна, дълбоко вдишвайки въздух, за да се успокои. Отначало другите помислиха, че се преструва. После един след друг млъкнаха.

Пол се приближи и клекна до нея, за да са на една височина.

— Добре ли си?

Тя кимна, но не можа да отговори.

— Понякога така става с маските — каза той спокойно. — Ако те изпитват, и ако си добър, тогава те карат ти да им плащаш за това, че ги използваш.

 

 

По пътя за гадния си апартамент тя се отби в оптиката. Избра си очила с телена рамка и ги сложи, като се погледна в огледалото. Станаха. Бяха тип „Обидено момиче“. Тя замислено кимна на своето отражение.

От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

За: Клер Роденбург [[email protected]]

 

Това звучи очарователно, Клер. Надявам се, че ако си още в града, бихме могли да довършим нашия разговор и да се почерпим?

— Не можем още да рискуваме — категорично каза д-р Литмън. — Клер не е готова, нито пък аз.

От: Клер Роденбург [[email protected]]

За: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

 

Благодаря ти, но в момента отсъствам от града, обаче запазвам имейла си.

Не знам защо ти наприказвах всички тези неща за себе си. Вероятно защото самотните пътувания ме правят замислена или меланхолична, в зависимост от перспективата.

Оттогава мина много време, но беше вълшебно. Едновременно и омагьосващо, и ужасяващо и вълнуващо.

Клер

От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

За: Клер Роденбург [[email protected]]

 

Ако все още се нуждаеш от рамо, на което да поплачеш…

Имам две, и те са на твоето разположение.

От: Клер Роденбург [[email protected]]

За: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

 

Благодаря ти. Наистина ли мога да ги имам?

От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

За: Клер Роденбург [[email protected]]

 

Наистина можеш. Имаш ли нужда от нещо друго?

От: Клер Роденбург [[email protected]]

За: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

 

Добре, щом питаш… но може би ще бъде прекалено много…

От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

За: Клер Роденбург [[email protected]]

 

Какво е това? Моля те, моите вечери сега са дълги и самотни, а аз мразя да мисля за теб, Меланхолия в Мемфис, или където и да си ти.

От: Клер Роденбург [[email protected]]

За: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

 

Добре… липсват ми фантазиите, които той ми пращаше.

От: Кристиан Воглер [CV@nyscu]

За: Клер Роденбург [[email protected]]

 

В случая, това, което ще ти изпратя, може да ти прави компания в пътешествията ти.

 

\<\<forclaire.doc\>\>