Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Decoy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
art54 (2017)
Разпознаване и начална корекция
WizardBGR (2017)
Допълнителна корекция
dave (2018)

Издание:

Автор: Тони Стронг

Заглавие: Убийство в Ню Йорк

Преводач: Стоян Георгиев

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „АНИМАР“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Иванова

ISBN: 954-91332-1-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2850

История

  1. — Добавяне

Двадесет и три

Дните й минаваха монотонно.

Сутрин ходеше на гимнастика, прочиташе текстовете на пиесите в библиотеката, ходеше до театралното студио или спеше. От полицията й намериха работа като сервитьорка в един бар в горната част на града само за обяд. Работата беше за прикритие, ала доста тежка. Почти всяка вечер Кристиан идваше и те излизаха навън, придружавани на дискретно разстояние от цивилни полицаи, колегите на Франк.

Тя носеше тежко колие от фалшиво злато с миниатюрен микрофон, вграден в камъка, и предавател, поставен в клипса й.

— Клипсите са отвратителни. Хората, които използват подобни неща — обясни Франк, — за да шпионират метресите си, обикновено са богати.

Понякога Кристиан й изпращаше имейлите с фантазиите си. Веднъж, преди той да я остави да заспи, тя щеше да облече тениската си, която носеше вместо нощница, щеше да се изтегне в леглото си и той щеше да й ги чете на глас, както се четат приказки на дете. Само че това не бяха приказки.

Д-р Литмън не се надяваше много, че една от тези фантазии изведнъж ще разкрие Кристиан като убиец на жена си. Играта, която те играят сега, е дълга и неясна, игра на наблюдение и очакване.

Клер така свикна с камерите, че съвсем забрави за тях.

Когато се разхождаше гола из апартамента, клатушкаше се пияна или си говореше сама, изведнъж се сещаше, за тях и мислеше, че в момента някой полицай я наблюдава.

Понякога нейните вечери с Кристиан оставяха у нея чувството на нервност и разочарование. Тогава тя се успокояваше с разходките до „Хърли Бар“ и със срещите с Брайън, когато той приключеше работата си.

Веднъж, след като прекали с коктейла на Брайън „бърбън с бърбън“, тя го замъкна в апартамента си. Едва когато престъпи прага с наполовина празна бутилка в ръка, тя се стресна.

— По дяволите!

— Какво има?

— Нищо.

Това, което той не знаеше, нямаше да го нарани. А тя винаги ще изключва тока, докато са в спалнята.

Той се огледа.

— Хубаво местенце. Тук е гот.

— Моля?

— Много е подредено. Има възрастни. Очаквах нещо по-малко културно.

След това тя го блъсна в спалнята и го язди, докато той я помоли да спре.

 

 

Бяха с Кристиан на театър, когато тя се сблъска с Раул.

Обикновено тя избягваше театъра, даже като тема за разговор, но Кристиан по някакъв начин беше разбрал, че това е страстта й. В театър „Кръг“ даваха нов спектакъл, който събра възторжена критика. Всичките билети бяха продадени, но с някаква магия той успя да намери отнякъде билети за тях.

По време на антракта, в бара тя чу „отровен“ глас зад гърба си.

— Разбира се, цялата тази еуфория винаги се подкрепя от публиката. Нищо по-хубаво не могат да направят, милинките.

Клер се опита да се отдръпне, но той я видя.

— Клер, скъпа. Нали това е ужасно?

Тя трябваше да предвиди, че подобно нещо можеше да се случи.

— На мен ми харесва — плахо каза тя.

— Наистина ли? Мисля, че щом отдавна не се занимаваш, трудно можеш да съдиш — каза той подигравателно.

— Това е Раул Уолш — с неохота го представи тя на Кристиан. — Той играеше пеещия плъх в мюзикъла.

— По-скоро пеещата мишка — каза Раул и очите му се стесниха. — Но, по дяволите, Клер, какъв е този акцент?

— Чух, че второто действие ще е по-хубаво — каза тя, за да се отърве от него. — Това звънеца ли е?

Но веднъж започнал, Раул не възнамеряваше да я пусне толкова лесно.

— Та говорейки за симпатичен акцент, видях твоя познат барман миналата вечер. Какво направи с него? „Не бих казал, че сексът с Клер е груб, но когато накрая слезе от мен, разбрах, че преди малко бях обрязан.“

Той великолепно имитира австралийския акцент на Брайън. Приятелите на Раул се разсмяха угоднически. Кристиан също се разсмя.

Той прегърна Раул за раменете, сякаш го поздравяваше за шегата му, сякаш имаше намерение да закачи медал на гърдите му и да го целуне по бузите. Наведе се рязко и с едно движение напред удари с глава Раул по носа. Той се строполи като кукла. Сякаш от нищото му се появиха провиснали мустаци от кръв. Зад тях изпищя някаква жена. Раул не ставаше от килима, давеше се. От устата му капеше кръв и лиги.

— Хайде, Клер — каза спокойно Кристиан, — да тръгваме. — Неприятен млад човек — каза той, когато излязоха на улицата.

— Артистите понякога са толкова аморални — допълни тя, треперейки, като се огледа.

Двама мъже ги последваха от театъра. Като видяха, че с нея всичко е наред, те се върнаха. Кристиан вдигна ръка, за да извика такси.

— Какво имаше той предвид? — спокойно попита той.

— Какво по-точно искаш да знаеш?

— За това, че отдавна не се занимаваш.

— А, за това ли? — Тя мислеше светкавично. — Възнамерявах да ставам актриса. Раул и приятелите му ми помогнаха да проумея, че това е тъпа идея.

— Мисля, че идеята е прекрасна.

— По-точно?

— Играта. Трябва да имаш нещо, което да направлява живота ти, Клер. Сервитьорството, с което се занимаваш, не води доникъде. Трябва да се запишеш в драматични курсове, а може би и да вземаш частни уроци. Имаш външност и глас. Четиринадесета улица, номер три — каза той на шофьора на таксито.

— Не мога да си позволя частен репетитор.

— Аз ще платя.

— Кристиан, не ставай смешен.

— Какво смешно има? Мога спокойно да си го позволя.

— Но ти нищо не знаеш за мен. Нищо не знаеш за нас. Не мога просто така да взема парите ти. Това зависи от много неща.

— Знам за теб всичко, което трябва да знам — каза той. — Пълно доверие, помниш ли? Няма спасителни думи.

— Ще проверя за курсовете — смотолеви тя. — Но аз не мога…

Той я прекъсна.

— А защо той се присмя на акцента ти?

— Майка ми беше англичанка, и това понякога проличава, а сега малко и от нюйоркския говор — импровизираше тя.

— Те казаха, че имаш и хубав слух, така ли? И френският ти също е прекрасен. От теб ще стане брилянтна актриса.

Продължиха да пътуват в мълчание.

— Що се касае до другото момче, за което той говори — започна тя.

— Ти не ми дължиш никакви обяснения, Клер. Докато не решиш, че искаш да бъдеш с мен, с кого ще спиш е лично твоя работа. — Като говореше, той гледаше през прозореца, но тя знаеше, че бе наранен повече, отколкото си позволяваше да покаже.

— Какво ще правиш през почивните дни? — попита след малко той.

— Нищо особено.

— Няколко приятели ме помолиха да им гостувам. Те имат къща долу по крайбрежието. Мисля, че ще ни се отрази добре, ако отидем заедно.

— Окей, и на мен ми харесва.

— В петък по обяд имам лекция. Можем да тръгнем направо след нея. — Той замълча. — Не е нужно да казвам, че нямам предвид тъпия уикенд. Всичко зависи от теб.

— Благодаря ти.

Имаше и други думи, които тя искаше да му каже, други обяснения, които да даде, но те не подхождаха на речника на нейната самоличност и затова не каза нищо.

— Кристиан, послушай. Искам да ти обясня нещо.

— Окей.

Сега те бяха в апартамента и пиеха вино. Музиката, която слушаха, бе някаква средновековна от диска, който бе донесъл Кристиан.

— Разказвах ти, че загубих близък човек.

— Да. Елиът. Ти спомена, че той се казвал Елиът.

— Но не съм ти разказала как всъщност умря.

— Чаках да ми го разкажеш, когато бъдеш готова.

— Беше един от учителите ми. — Тя втренчено гледаше чашата си. — Когато всичко това се случи, той просто изгоря, жена му го остави, нямаше възможност да намери друга работа. И се самоуби. Това трябваше… трябваше да бъде общото ни самоубийство. Но аз нямах смелост тогава, не можах да я събера и после.

Той кимна.

— Даже и после, бях като човек, застанал на края на трамплина за скачане в басейн: страшно е да скочиш, но е невъзможно да се върнеш обратно.

— Мухльо — каза Кристиан. Тя погледна към него слисана. Никога не го бе чувала преди да говори вулгарно. Той удари единия си юмрук в другия. — Що за жалък, страхлив, самозадоволяващ се мухльо! Това, че е прелъстил собствената си ученичка, е достатъчно гадно. Това, че те е принуждавал да правиш нещата, които си правила, кара кръвта ми да ври. Но да стовари вината за извършеното на теб, това направо е покъртително.

Тя учудено го гледаше.

— Така ли?

— Разбира се. Кой е способен да направи такова нещо? Ако този мъж не бе вече мъртъв, щях сам да го убия.

 

 

Един етаж по-надолу Кони, която седеше пред монитора, свали едната от слушалките си, за да говори с Франк.

— Май пак се връщаме на стария сценарий.

Той сви рамене. По тефтера, който лежеше пред него, моливът му изписваше заплетени детелинки с линии, които нямаха начало и край. Д-р Литмън реши, че няма да е зле, ако му обясни какво в действителност означава това.

Франк гледаше на екрана, на който Кристиан и Клер се целуваха.

— Хайде, край — промърмори Франк.

Но двойката на екрана изглежда смяташе да се целува вечно.