Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (9)

9

Пожарът беше потушен, но раните щяха да кървят още дълго. Деветте колиби се бяха превърнали в грозна купчина пепел. Вятърът разнесе огъня по склона и стихията стигна пред самите врати на къщите. Като по чудо нямаше и други жертви.

Началникът на управлението лейтенант Делийски натисна нервно фаса в пепелника. Бутна стола назад и открехна прозореца. Влажният нощен въздух нахлу в помещението.

Минаваше полунощ, а той още опушваше кабинета. Ако не го бяха измъкнали по пижама от леглото, сега щеше да се изтяга в меките хладни завивки. Да се опиянява от тишината в просторната триетажна къща. Сетивата му да отмарят след тежкия работен ден. Можеше да се наслаждава на всичко това, ако не беше пословичната му отстъпчивост. И неспособността да отказва дребни услуги на стари приятели. Въпреки че услугата, която направи тази вечер, изобщо не беше дребна.

Лейтенант Делийски изгаси осветлението и заключи кабинета. Надяваше се единствено задържаният да не извърши някоя глупост. Тогава приятелството му с човека, който го убеди да отведе момчето в дома си, щеше да бъде поставено на карта. А Делийски държеше на приятелите си повече от всичко друго на света.