Силвия Кристъл
Пратеникът от езерото Гарда (54)

54

Дарко тича дълго. Когато стигна до бетоновия бент на язовира, спря. Преви се и опита да си поеме дъх.

Негодникът се изплъзна от погледа му. Момчето седна върху прогнил дънер и зарови с крак в ронливата пръст. Всъщност, така беше по-добре. Отрепката Рочели трябваше да излезе от живота им. Ненадейно, както бе нахлул в него. За да възвърне делникът обичайния си ритъм.

Младият Герев се изправи. Приведе тялото си над чучура под ниската каменна чешма и пи жадно с шепи от ледената вода. Избърса брадичката с ръкава и се запита дали трябва да се връща при онези типове в гората. Докторката му препоръча почивка, а Гаврил не даваше пет пари за съветите на Найла. Баща му не само го завлече в планината, но го застави да копае ровове и да мъкне камъни от реката.

Младежът вдигна очи и огледа небето. Без нещастника Роко денят обещаваше да е ведър и спокоен. Той постоя още миг, загледан в синевата над главата си. След това пое бавно по пътя към селото.

Вървеше, навел глава и мислите му се въртяха непрекъснато около странното поведение на Гаврил. През последните дни баща му беше станал неузнаваем. Държанието на Герев хвърляше в догадки не само полицията, но и всички, които го знаеха.

Дарко вдигна глава и съзря оградите на първите къщи. Гаврил му дължеше куп обяснения. Но баща му избягваше да говори с когото и да било. Не споделяше намеренията си. Не даваше отчет за постъпките си. И най-тревожното: като че ли напълно нехаеше за последствията.

Селяните говореха, че Герев стои в дъното на замисъла за убийството на кмета. Дарко отказваше да приеме тези слухове за истина и се гневеше искрено, когато мълвата пълзеше безпрепятствено по улиците, дворовете и кръчмите. На моменти обаче имаше усещането, че Гаврил сам подхранва подозренията. А това беше неразумно, несправедливо и прекалено опасно.

Младежът стигна до табелата и спря на прашния кръстопът. Зачуди се дали да поеме към къщата на върха, но си каза, че няма какво да прави сам в огромния чифлик. Затова реши да мине през площада и да разбере къде се подвизава баща му. Трябваше да разкаже на Гаврил за ненадейното посещение на Найла. И да го убеди да се върнат в гората и да потърсят красавицата.

Младежът пое по централната улица, без да обръща внимание на крясъците на малчуганите, които замерваха с камъни проскубано бездомно псе. Когато стигна до площада, чаршията му се стори неестествено пуста. По това време на деня обикновено тук кипеше от живот. Търговци от съседните села, добитък, шумни разправии, вихрещи се семейни свади.

Дарко надникна в магазина, но не видя никого. Чу глъчката, която долетя откъм кръчмата и тръгна неуверено натам. Застана на прага и подаде колебливо глава. В следващия ми отстъпи стъписано назад.

Младежът надникна отново в пропития с цигарен дим и алкохолни пари сумрак. Бяха му необходими няколко безкрайни секунди, за да осъзнае, че желанието за тих спокоен ден не е нищо друго, освен глупава младежка илюзия.